Решение № 12485 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6521/2019 г.

Решение № 12485 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6521/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. И. от [населено място], подадена чрез пълномощници адв. Й. Г. и адв. М. Г., против решение № 1926 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 284/2018 г. на Административен съд - С. град, 30 състав, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична община за обезщетяване на настъпили за ищеца имуществени вреди в размер на 100 285 лв. в резултат от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в издаване на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и № 000188/17.05.2004 г. с невярно съдържание, довели до принудително изпълнение върху наследствен негов имот, който без негово знание е продаден на публична продан през 2004 г., от което са и настъпилите за него вреди в посочения размер. Излага доводи, че решението е неправилно, поради това, че съдът е приел, че не е налице фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ без да съобрази твърдените от него незаконосъобразни действия на органа при издаване на удостоверения с невярно съдържание, вследствие на които е извършена публична продан на наследствен имот. Твърди, че от незаконосъобразните действия на административния орган е лишен от възможността за участие в публичната продан и е лишен от продадения имот, с което му е причинена вреда, уточнена по размер в производството пред административния съд и представляваща разликата между реалната продажна цена и цената на реализираната продан. Смята, че са неправилни мотивите на съда относно липсата на доказателства относно възможността за изплащане на дълга и претендираната разлика в цената. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде уважен иска за причинените имуществени вреди. Ответникът - Столична община, чрез процесуален представител гл. юриск. П. Г., с писмен отговор оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че решението е правилно предвид установеното от съда - липса на един от горепосочените елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Излага, че първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебните експертизи и е аргументирал становището си за липса на незаконосъобразно действие на административния орган, както и недоказаност на претендираните имуществени вреди и не е доказана и причинно - следствена връзка между претендираната вреда и невъзможността ищецът да участва в публичната продан. Смята, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 1926 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 284/2018 г. на Административен съд - С. град, 30 състав, е отхвърлен предявения от Е. И. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична община за обезщетяване на настъпили за ищеца имуществени вреди в размер на 100 285 лв. в резултат от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в издаване на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и № 000188/17.05.2004 г. с невярно съдържание, довели до принудително изпълнение върху наследствен негов имот, който без негово знание е продаден на публична продан през 2004 г., от което са и настъпилите за него вреди в посочения размер. Съдът е приел от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че искът за вреди предявен от Е. И. е допустим, като подаден в съответствие с чл. 204, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в резултат на твърдени незаконосъобразни действия на служители на Столична община, при издаване на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г., в които Е. И. не е бил вписан като наследник, въз основа на което е било проведено принудително изпълнение, без участието на ищеца по продажбата на имот, описан в нотариален акт за договорна ипотека. По същество съдът е приел, че искът е неоснователен поради това, че не е установено незаконосъобразно действие вследствие на което да са настъпили вреди за ищеца. Също така е приел, че не е налице и пряка причинна връзка между претендираните претърпени вреди от действията на административния орган от невписването на Е. И. като наследник в удостоверенията за наследници от 2002 г. и 2004 г. Съдът е приел, че по делото не е доказана причинно следствената връзка между претендираната вреда и невъзможността ищецът да участва в проданта, поради което не са доказани имуществени вреди в претендирания размер от 100 285 лв., представляващи разликата с реалната продажна цена и цената от реализираната продан. По тези съображения е отхвърлил иска. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд от една страна обективно е установил фактическите обстоятелства по делото свързани с първоначално предявения иск от Е. И. с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 440, ал. 3 от ГПК срещу "Пиреус банк България" АД и Столична община – район "Врабница", пред Софийски градски съд с вх. № 53548/14.10.2009 г. Обективно е установил, че по образуваното гр. д. № 9745/2009 г. на СГС с определение от 02.10.2015 г. съдът е прекратил производството по делото в частта по отношение на иска за обезщетение от административна дейност срещу Столична община – район "Връбница" и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд С. - град. П. АССГ е било образувано адм. д. № 6663/2016 г., по което с разпореждане от 08.08.2016 г. съдията докладчик, след като се е запознал с материалите по делото е установил, че не може да прецени допустимостта на иска и евентуално да повдигне спор за подсъдност със СГС, поради което е оставил без движения исковата молба и е указал на ищеца да уточни исковата си претенция и претендираните вреди. С молба от 10.10.2016 г. от Е. И. чрез пълномощник е направил уточнение, като е посочил, че иска е от незаконосъобразно действие на служители на общината, а незаконността се изразява в издаване на удостоверение с невярно съдържание, като в резултат на непосочването му като наследник в първото удостоверение за наследници, не е бил уведомен за публичната продан. Посочил е, че вредата се изразява невъзможността за участието в публичната продан, в процедурата по принудително изпълнение в качеството на наследник, като е лишен от възможността да изплати дълга или да участва в проданта като съсобственик и претендира вреда като разликата с реалната продажна цена и цената от реализираната продан. С определение № 6080/02.11.2016 г. по адм. д. № 6663/2016 г. на АССГ е повдигнат спор за подсъдност пред петчленен състав от съдии от ВАС и ВКС, с мотиви, че уточнения иск е родово подсъден на Софийски градски съд. С определение № 1/05.01.2018 г. по адм. д. № 84/2016 г. на ВАС и ВКС, Смесен петчленен състав, е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Е. И. за обезщетяване на настъпили вреди в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на Столична община е АССГ. В хода на производството е установено от административния съд, че ищецът е син на Ц. П. ( удостоверение за раждане от 26.04.1982 г.), като на последния е бил отпуснат банков кредит в размер на 17 000 000 лв. (неденоминирани лева) обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот. Безспорно е установено, че след смъртта на Ц. П. (поч. на 19.08.2002 г.), във връзка с изпълнително производство по събиране на суми по банковия кредит, е било издадено удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. от Столична община, район "Връбница", в което Е. И. не е бил вписан като наследник. Също така е било издадено и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г. от Столична община, район "Връбница", в което отново не фигурира ищецът като син на починалия Ц. П.. Не е спорно по делото, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2004 г. съдия-изпълнител е възложил върху Б. Р. описания имот от нотариалния акт за договорна ипотека за сумата от 10 799, 99 лв. (л. 19-20, адм. д. № 6663/2016 г.), което постановление е влязло в сила на 27.11.2004 г. Установено е от решаващия съд, че ищецът Е. И. е конституиран като длъжник през 2007 г., в качеството на наследник на длъжника Ц. П., по покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител във връзка с издаден изпълнителен лист от 30.11.1999 г. на СРС, 73-ти състав, по гр. д. № 03733/1999 г. срещу Ц. П. като едноличен търговец, като сумата по дълга възлиза общо на 19 715, 49 лв. Привличането като длъжник на Е. И. е въз основа на издадено удостоверение за наследници № 000285/26.06.2007 г. от Столична община, район "Връбница", по искане на частния съдебен изпълнител, в което Е. И. е посочен като наследник на Ц. П.. В производството пред административния съд са допуснати и приети две основни и едно допълнително заключение на съдебно - оценителна и съдебно - счетоводна експертизи. По първоначално заключение пазарната цена на процесния недвижимия имот е 19 060 лв., а по допълнителното заключение на вещото лице пазарната стойност на имота, изчислена по метода на чистата стойност към датата на предявяване на исковата молба е 49 558 лв. при състояние на обекта в груб строеж и 377 470 лв. по метода на пазарните аналози. Прието по заключението на в. л., че пълният размер на дълга към датата на публичната продан, приключила с Постановление, влязло в сила на 27.11.2004 г. е бил в размер на 31 475. 26 лв. Въз основа на тези фактически обстоятелства административният съд е приел от правна страна, че искът е допустим, като правилно е съобразил разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК и предявения иск за вреди от незаконосъобразни действия, които следва да се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. По същество на спора настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, необосновано е и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 4 и чл. 204, ал. 4 от АПК. Обективно и правилно административният съд е посочил материалноправните изисквания по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, както и е определил заявените от ищеца като предпоставка на иска по ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на администрацията на Столична община при издаване на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г., в които не е посочен като наследник на Ц. П.. Необосновано и в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че не са налице незаконосъобразни действия на администрацията при издаване на процесните удостоверения за наследници през 2002 г. и 2004 г., поради и което не е налице основния елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да обоснове правните си изводи съдът е приел, че издаването на удостоверение за починало лице, с което се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населението, в процесния случай към 2002 г. в общините, са се поддържали върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е бил Локална база данни (ЛБД) "Население". В тази връзка съдът необосновано и при нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК е приел, че в случая липсват данни в личния регистрационен картон на починалото лице към м. 05. 2002 г., когато е било издадено първото удостоверение за наследници и към 2004 г., когато е издадено второто удостоверение ищецът да е бил вписан като негово дете, както и че от страна на ищеца не е доказано след развода на неговата майка през 1978 г., той в кое населено място е живял и дали са изпратени данните му към личния регистрационен картон. Съдът не е съобразил, че ищецът Е. И. в производството се е легитимирал като син на Ц. П. с удостоверение за раждане от 26.04.1982 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1610 от [д. м. г. ]. от Столичен народен съвет, район "В. Л.". Действително извършването на административна услуга - издаване на удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР (удостоверение за наследници на починало лице), с който се удостоверяват факти с правно значение, е в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 45 от ЗГР, отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл. 23 и сл. от ЗГР. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Съгласно чл. 25, т. 15 от ЗГР (в приложимата редакция - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) в личния регистрационен картон се съдържат данни за деца - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт, а съгласно т. 22 данни за смъртта на дадено лице (починал - дата и място на смъртта, акт за смърт - номер и дата на издаване), които данни са предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на починалото лице, респ. посочване на всички негови деца. В конкретния случай съдът не е извършил прецизен съдебен контрол относно обстоятелствата при издаване на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г., в които не е вписан ищецът Е. И. като наследник и син на починалото лице, както и в съответствие с чл. 204, ал. 4 от АПК не е установил незаконосъобразни действия на администрацията на Столична община, при издаване на удостоверителен административен акт с правно значение, при наличие на издаден акт за раждане № 1610 от [д. м. г. ] от Столичен народен съвет, район "В. Л.", в който наследодателят Ц. П. е вписан в регистъра като баща на ищеца. Наличието на акта за раждане предполага вписване в личния регистрационен картон на наследодателя Ц. П. на неговото дете Е. И. и съответно включване в кръга на лицата негови наследници. Съдът необосновано не е съобразил и издаденото служебно удостоверение за наследници № 000285/26.06.2007 г. от Столична община, район "Връбница" (по искане на частен съдебен изпълнител), в което е вписан Е. И. като син и наследник на Ц. П.. Изводът на съда, че в процесния случай към 2002 г. в общините са се поддържали върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е бил Локална база данни (ЛБД) "Население", не кореспондира с данните по делото и наличния акт за раждане № 1610 от [д. м. г. ], както и не е изследвано обстоятелството в резултат на какви данни е издадено законосъобразното удостоверение за наследници № 000285/26.06.2007 г. и последващото издаване на този акт дали не съставлява оттегляне на първоначално издадените удостоверения за наследници, предвид и обстоятелството, че ответникът (Столична община) не оспорва този факт. Ирелевантно в случая е дали ищецът като наследник е оспорил издадените удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г., след като не е бил участник в административното производство по издаването им, нито при издаване на удостоверение за наследници № 000285/26.06.2007 г. Безспорно е установено по делото, че всички удостоверения за наследници са издадени служебно за целите на изпълнителните производства срещу наследодателя Ц. П., респ. неговите наследници спрямо "Пиреус банк България" АД и за ищецът Е. И. е била препятствана възможността за оспорване по съдебен ред, след като не е бил уведомен за тяхното издаване. В нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал. 4 от АПК съдът не е установил незаконосъобразността на действията на администрацията, дали са издадени удостоверенията за наследници в нарушение на чл. 24, ал. 2, във връзка с чл. 23, чл. 25, т. 15 и чл. 43 от ЗГР (ред. ДВ, бр. 67 от 1999 г.), без да са съобразени данните от регистъра и личния регистрационен картон на Е. И. В тази връзка съдът в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на ищеца във връзка с доказване на твърдението му за незаконосъобразно действие, че следва да посочи доказателства, които в случая са свързани с отразените в регистъра данни към 2002 г. и 2004 г. за Ц. П., респ. да се назначи служебно вещо лице да установи вписванията по личния регистрационен картон на Ц. П.. При липса на достатъчно фактически данни относно издаването на удостоверение за наследници № 000663/03.09.2002 г. и удостоверение за наследници № 000188/17.05.2004 г. и при липса на изследване на приложимите материалноправни основания за издаването им, съдът е постановил необоснован и незаконосъобразен правен извод за липса на незаконосъобразни действия на администрацията и липса на елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На следващо място необосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не е видно, след узнаването за извършената публична продан, ищецът да е предприел някакви правни действия за обявяване на нейната нищожност, поради и което е счел, че не е налице пряка причинна връзка между претендираните претърпени вреди от действията на административния орган от невписването му като наследник в удостоверенията за наследници от 2002 г. и 2004 г. След като съдът не е установил незаконосъобразност на действията на администрацията, неправилно е приел и липса на причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие в съответствие с чл. 4 от ЗОДОВ. На следващо място съдът не е индивидуализирал характера на претендираните вреди в съответствие с чл. 4 от ЗОДОВ предвид направеното уточнение от ищеца, че претендира вреда причинена от невъзможността да участва в проданта и представляваща разликата с реалната продажна цена и цената от реализираната продан на наследствения имот, обуславяща пропусната полза за ищеца. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, както и на изискванията по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ и, чл. 171, ал. 4 и чл. 204, ал. 4 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши нова проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК, при спазване на чл. 171 и чл. 204, ал. 4 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и извършване на нови фактически установявания, които се констатират от настоящата инстанция и каквито не са направени при първоначалното разглеждане на делото, но които са от съществено значение за произнасяне по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото при спазване на чл. 143 и чл. 172 а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение