Решение № 1381 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2017 г.

Решение № 1381 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 257 от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А., гражданин на Афганистан, търсещ закрила, роден на 01.01.2000 г., чрез адв. П. Ж. от Б. Х. комитет, срещу Решение № 4001/14.06.2017 г. по адм. д. № 3324/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С решението е отхвърлено искането на А. на основание чл. 257 от АПК, да бъде осъдена Дирекция "Социално подпомагане" /Д "СП"/, отдел "Закрила на детето", район "Сердика" - Столична община, да предостави писмено становище или доклад и да му осигури адекватно хранене и достъп до образование. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговата отмяна. Правилно в мотивите си АССГ е приел, че жалбоподателят е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/. Съдът не е санкционирал Д"СП" за издаването на бланкетни социални доклади в нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/. Административният орган не е спазил задължението си по чл. 21, т. 3 от ЗЗакрД да издаде задължителни предписания за отстраняване на констатирани от него нарушения на правата на детето при подадена до него жалба. Не са отчетени нуждите на А. и не е му е осигурен съответстващ на тях жизнен стандарт съгласно чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията за правата на детето, не упражнен контрол от Д "СП" върху задължението на ДАБ да му бъде предоставен подслон. Д "СП" не е упражнила контрол при съставяне на социалния доклад за А., дали на детето е предоставяна храна съобразно изискванията на Наредба № 37 от 21.07.2009 г. за здравословното хранене на учениците и Наредба № 23 от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението. Не са дадени задължителни предписания на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, да отстранят този пропуска си, което Д "СП" е трябвало да стори и без да е сигнализирана изрично за това. Ответникът - Дирекция "Социално подпомагане - Сердика" отдел "Закрила на детето", редовно уведомен в съдебно заседание не изпраща представител. В писмен отговор дава становище за неоснователност на касационната жалба. Явава се в с. з. социален работник Г. А. Т. - особен представител на А. по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД съгласно Заповед № ЗД/Д-С-СК-062/23.01.2017 г. на Д " СП". Поддържа, че са се погрижили за това, което по закон се изисква да бъдат спазени правата и интересите на детето, но не са оправомощени да издават предписания на други агенции, само на хора от тяхната юрисдикция, като Държавната агенция за бежанците е с различен статут. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от А. А., гражданин на Афганистан, като непридружен непълнолетен, търсещ закрила в Р. Б., и дете риск по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗакрД, на основание чл. 257, ал. 1 от АПК, да приеме за установено, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на Дирекция "Социално подпомагане" - отдел "Закрила на детето" при Р. С. - СО. А. моли да бъде осъдена Дирекция "Социално подпомагане - Сердика" отдел "Закрила на детето" да предприеме по отношение на него подходяща мярка за закрила по чл. 4 от ЗЗакрД /съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, настаняване в семейство на роднини или близки, осиновяване, настаняване в приемно семейство, предоставяне на социални услуги - резидентен тип, 6. настаняване в специализирана институция, 7. специализирана закрила на обществени места, 9. информиране за правата и задълженията на децата и родителите, 10. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето, 11. осигуряване на правна помощ от държавата, 12. специални грижи за децата с увреждания, 13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. А. твърди, че след регистрирането му по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ и настаняването му в РПЦ С., по време на извършване на регистрацията му и в административното производство не е присъствал социален работник от отдел "Закрила на детето", нито представител на общинска администрация по реда на чл. 25 ЗУБ, което представлява бездействие на административен орган пряко произтичащо от нормативен акт - чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от ЗУБ. Налице е според чужденеца и незаконосъобразно бездействие по изпълнение на задължението на Д "СП" по чл. 3, т. 3 и 14 от ЗЗакрД поради непредприемане на необходимите действия за осигуряване на адекватно хранене и достъп до образование на А.. Не му е била предоставена и правна помощ по реда на чл. 31 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗакрД/. Чужденецът иска също да бъде задължена Д "СП" отдел "Закрила на детето" да предостави писмено становище или доклад във връзка със съблюдаването на най-добрия му интерес по време на проведеното с него производство за разглеждане на молбата му за международна закрила, да предприеме необходимите действия във връзка с осигуряване на адекватното му хранене и достъп до образование съобразно действащата нормативна уредба. В съдебно заседание 17.07.2017 г. по адм. д. № 3324/2017 г. на АССГ, образувано по искането на А., същият е посочил чрез защитника си адв. Р., че прави изменение на искането си и го оттегля в частта за задължаването на ответника да приложи мярка по чл. 4 от ЗЗакрД. Административен съд С. град е отхвърлил искането на А. А. по чл. 257 АПК като неоснователно. Установено е, че към датите на подаване на молбата за закрила от А. А. - с рег. № 105450-7507/09.11.2016 г. по описа на дирекция "Миграция", РЦ Е. и на насрочване на интервю с лицето - 27.12.2016 г., за което е поканен с покана № 50616/19.12.2016 г., в Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика не е постъпвал сигнал, че в ДАБ е регистриран А. като непълнолетно и непридружено лице. Сигналът за непълнолетния от ДАБ е изпратен след тези дати с писмо рег. № 50616/06.01.2017 г. до Д "СП. Сигналът е регистриран на 19.01.2017 г. в Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика с вх. № СИГ/Д-С-СК/19.01.2017 г. З. А. като непридружаван непълнолетен са определени двама представители със заповед № ЗД/Д-С-СК-062/23.01.2017 г. на директора на Д"СП" Сердика - Г. А. Т. и А. А. А., на длъжности "социален работник" в отдел "Закрила на детето" в Д "СП" Сердика. Установява се също от доказателствата в административната преписка по делото, че в деня определен за провеждането на интервюто, А. А. не се е явил в ДАБ, РПЦ - С., Отдел "ПМЗ - кв. Военна рампа", както и в продължение на 10 дни от тази дата, видно от констативен протокол, както и че А. е напуснал самоволно РПЦ- Военна рампа, без да уведоми за причините и местонахождението си ДАБ. С решение № 6484/17.03.2017 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, е било спряно производството за предоставяне на международна закрила на А. А.. По адм. д. № 3324/2017 г. на л. 45 е представена и заповед № УРИ 5392ПАМ - /01.11.2016 г. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Р. Б." спрямо А. А., издадена преди подаване от него на молбата за закрила рег. № 105450-7507/09.11.2016 г. Съдът е приел, че интересите на А. не са били защитени според изискванията на закона, че е налице пропуск на Държавна агенция за бежанците за своевременно уведомяване на Дирекция "Социално подпомагане" и назначаване на социален работник, което представлява нарушение на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗакр Д. Съдът е приел, че този пропуск на ДАБ не може да се приеме като бездействие от страна на служителите на Дирекция "Социално подпомагане" както се твърди в искането по чл. 257 АПК. Не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на Д "СП" по чл. 15, ал. 4 и 6 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, каквито твърдения са наведени в искането. АССГ е приел, че не е налице и бездействие по отношение на задължението, предвидено в чл. 3, т. 3 и т. 14 от ЗЗакрД- изразяващи се в неосигуряване на адекватно хранене и достъп до образование на А. от Д "СП". Според чл. 3, т. 3 и т. 14 от ЗЗакрД, закрилата на детето се основава на принципите на осигуряване най-добрия интерес на детето /т. 3/ и контрол по ефективността на предприетите мерки /т. 14/. Според решението на АССГ, компетентни за осигуряване на адекватно хранене и достъп до образование на чужденеца не са Д "СП" отдел "Закрила на детето" и неговите представители, а ДАБ, Министерство на образованието и науката, Инспектората по образование на Министерство на образованието и създадена към него комисия от експерти от Инспектората, представители на Педагогическия консултационен кабинет и Агенция за бежанците към МС /съгласно действалата към датата на подаване на искането Наредба № 3/27.07.2000 г. за реда за приемане на бежанци в държавните и общинските училища на Р България /отм. 21.04.2017 г./. АССГ е приел, че не е налице и бездействие по изпълнение на нормата на чл. 31 ППЗЗакрД, който предвижда, че Д "СП" трябва да осигури правна помощ на детето, чрез съвети и консултации по въпроси свързани с правата му. Лицето е представлявано от адвокат в хода на съдебното производство, т. е. липсата на уведомяване на кандидата за правата му по чл. 31 ППЗакрД не е ограничило или нарушило правото му на защита. АССГ е взел предвид и това, че извършването на дължимите фактически действия е станало невъзможно и поради напускането на територията на РПЦ- С., видно и от становището на представителите на А. - Г. А. Т. и А. А. А. в съдебно заседание от 17.05.2017 г. по адм. д. № 3324/2017 г. Настоящата инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване искането на А. по чл. 257, ал. 1 от АПК срещу Д "СП- Сердика" Отдел "Закрила на детето". Фактическата обстановка е установена всестранно, пълно и правилно, въз основа на приложените доказателства в административната преписка във връзка с искането на А. А.. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането по чл. 257, ал. 1 от АПК, и като такива напълно се споделят от настоящия касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. По делото не се спори, че поради ненавършени 18 години според декларираните от А. лични данни, към датата на подаване на молбата му за закрила същият е имал статут на непридружаван непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, по отношение на когото на основание чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД със заповед № ЗД/Д-С-СК-062/23.01.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика са определени двама социални работника в отдел "Закрила на детето", въз основа на направеното от ДАБ уведомление рег. № 50616/06.01.2017 г. за образуваното производство по молбата му за предоставяне на закрила вх. № 4398/19.12.2016 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че неназначаването на социален работник от Д "СП" от самото начало на административното производство се дължи на по- късното уведомяване извършено от ДАБ и не може да се възприеме като бездействие - неизпълнение на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗакрД от страна на Д "СП" Дердика - отдел "Закрила на детето". Според чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД, съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Видно от данните по делото, А. А. е напуснал РПЦ - Военна рампа без да уведоми ДАБ, не се е явил на интервю. По отношение на него вече е била издадена заповед от 01.12.2016 г. за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.", непосредствено преди подаването на молбата му за закрила, тъй като лицето е пребивавало на адрес в гр. С. без регистрирани данни за преминаване през ГКПП на Р България, без адресна регистрация и разрешен срок на пребиваване в страната, без молба за предоставяне на закрила. Правилен е изводът на АССГ, че реализирането на задълженията по ЗУБ и ЗЗакрД спрямо А. А. е препятствано от отсъствието му, тъй като е напуснал РПЦ- Военна рампа, след като е бил настанен там и е подал молба за закрила. А. е напуснал центъра, като не се е явил на насроченото интервю на 27.12.2016 г. и 10 дни след това, без да уведоми ДАБ относно причините за напускане и местонахождението си. Не е уведомил и относно нуждите си от храна, образование и правна помощ и съдействие предмет на искането му по чл. 257 АПК. В хода на административното производство и в хода на съдебното производство във връзка с искането му по чл. 257 АПК, касаторът не посочва, какво е наложило същият да напусне РПЦ- С., отдел "ПМЗ- кв. Военна рампа" ДАБ- МС, където е бил настанен и би следвало да пребивава, предвид и статуса му на непридружаван непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, и дете в риск - както същият е посочил по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. След уведомяването им от ДАБ, Д "СП" е изготвил социален доклад за детето, но визираните в искането по чл. 257, ал. 1 бездействия на органа по закрила на детето се дължат и на фактическото отсъствие на чужденеца от мястото на настаняване и неявяването му пред съответните органи /ДАБ/. Поведението и отсъствието на чужденеца е довело фактическа невъзможност за реализиране на предвидените мерки на закрила, както и съблюдаване на нуждите и правата му, съобразно горецитираните разпоредби на ЗУБ, ЗЗакрД и подзаконовите актове свързани с предоставяне на адекватно хранене, образование и правна помощ. Следва да бъдат споделени като правилни и обосновани изводите на първоинстанциония съд, че не е в правомощията на Д "СП" Сердика предоставянето на адекватна храна и достъп до образование на А., а осигуряването на реализацията на тези му права е предмет на съвместна дейност на други институции по отношение преценката и удовлетворяване необходимостта от подслон, храна и преценка на образователните нужди на бежанеца. Както следва да се отбележи отново, с отсъствието си от центъра за настаняване, А. не е допринесъл за реализацията на тези му права, а обратното. Аналогичен извод се налага и по отношение на визираното в искането бездействие - неизпълнението на задължението по чл. 31 от ППЗЗакрД. Следва да се вземе предвид също, че това право е съблюдавано в хода на първоинстанционното и касационното производство пред настоящия съд, като А. е представляван от адвокат - представител на БХК, явил се е и лично, осигурен му е преводач на съответния език. Предвид изложеното, първоинстанционно съдебно решение, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. На основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,