Решение № 3880 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2017 г.

Решение № 3880 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН/Агенцията) срещу решение № 4673 от 12.07.2017 г. постановено по административно дело № 12350 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение- Ответникът - "Ч." ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, издател на оспорения в първоинстанционното производство акт, спрямо която решението има сила, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Решението е недопустимо. Производството пред АССГ, приключило с оспореното решение, е било образувано по жалба на "Ч." ЕООД срещу заповед № А-О-164 от 18.10.2016 г. на председателя на ДАМТН. В хода на първоинстанционното производство, с разпореждане от 13.03.2017 г., като ответник е конституиран председателят на ДАМТН. За датата на проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 13.03.2017 г. обаче е призована ДАМТН и именно Агенцията е посочена като ответник в протокола от заседанието, както и в протоколите от проведените открити съдебни заседания на 24.04.2017 г. и 19.06.2017 г. От представените в първоинстанционното производство пълномощни (стр. 4 и стр. 107 от делото), приложени от процесуални представители на ответника, се установява, че председателят на ДАМТН е упълномощил определени лица да представляват Агенцията, но не и него, в качеството му на председател на ДАМТН. С обжалваното в настоящето производство решение АССГ е отменил заповед № А-О-164 от 18.10.2016 г. на председателя на ДАМТН и е осъдил ДАМТН да заплати на "Ч." ЕООД направени по делото разноски. Съобщението за постановеното по делото решение е връчено на ДАМТН. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира следното: Видно от данните по делото оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от председателя на ДАМТН. Следователно същият правилно е конституиран като ответник в производството по оспорването й. В последствие обаче така конституираният ответник е променен - по делото е призовавана и е участвала като ответник самата ДАМТН, без да са били налице предпоставките на чл. 153, ал. 2 или ал. 3 от АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че производството пред АССГ е проведено, а оспореното решение е постановено при участието на ненадлежна страна. Решението се явява недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на АССГ, за ново разглеждане от друг състав и провеждане на първоинстанционното производство с участието на с издателя на оспорената заповед - председателя на ДАМТН. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение