Решение № 3905 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2010 г.

Решение № 3905 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Анка Димитрова Вельова от гр. Видин, действаща чрез повереника си адв. Длъгнекова, против решение № 49 от 05.05.2010 г., постановено по административно дело № 53/2010 г. по описа на Административен съд - Видин. Исканията са за отмяна на съдебното решение като неправилно (развити са съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост), отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен (визират се всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК), и присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Ответникът по касация Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Видин не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е било разпореждане № 610 от 20.11.2009 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО - Видин, потвърдено с решение № 66/15.01.2010 г. на директора на РУСО - Видин, с което на основание чл. 114 от КСО и чл. 7 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ), поради получаването на наследствена пенсия от 01.05.2008 г. и изискванията на чл. 54и от КСО, било разпоредено жалбоподателката да възстанови неправомерно получените парични обезщетения за безработица за периода 01.05.2008 г. до 30.09.2009 г. в размер на 1 934 лв. главница и 318,63 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Решението на Видинския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорените пред него административни актове са издадени от компетентни органи, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, и в съответствие с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) за незаконосъобразност на актовете. С оглед представените заповеди № 57/31.08.2009 г. и № 14/07.01.2010 г. съдът правилно е приел, че решение № 66/15.01.2010 г. по чл. 117, ал. 3 от КСО, подписано от главния счетоводител Вл. Живков за директор на РУСО - Видин, е издадено от компетентен за това орган - надлежно овластено лице при условията на материална компетентност по заместване (ТР № 4/2004 г. на ВАС), а потвърденото с него разпореждане № 610/20.11.2009 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото управление е издадено от Велко Велков, началник на отдел "КПК" при РУСО - Видин - т. е също в кръга на неговата материална компетентност. Досежно извършената поправка на техническа грешка в цитираното разпореждане относно началната дата на периода следва да се отбележи, че такива поправки са допустими, още повече, че в случая същите са извършени и по надлежния ред с положен подпис и печат, поради което от разпореждането жалбоподателката е могла да разбере за кой период и какви парични обезщетения за безработица неправомерно е получила. Извън горното, в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин е установено, че към момента на отпускане на паричното обезщетение за дълготрайна безработица, жалбоподателката е отговаряла на условията, изброени в чл. 54и от КСО. От подписаната от нея декларация на 04.02.1008 г., е видно обаче, че е поела отговорност при промяна на обстоятелствата за отпускането й, незабавно да уведоми административния орган за преустановяване на изплащането й. Независимо от това, след като от 01.05.2008 г. й е била отпусната наследствена пенсия за инвалидност от починалия й съпруг, Вельова не е изпълнила това си задължение. Правото на някакъв вид пенсия е обявено в чл. 54и от КСО и чл. 7 от НОИПОБ за юридически факт, който изключва правото на парично обезщетение за безработица, съответно прекратява това право, ако то е било вече възникнало и упражнено. Лицата, получаващи обезщетение за безработица са задължени да декларират в териториалното поделение на НОИ всяко обстоятелство, водещо до прекратяване на полученото обезщетение, като липсата на деклариране се счита за недобросъвестност и води до връщане на неправомерно получените суми ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. При тези обстоятелства административният орган правилно е преустановил прекратяване на изплащането на обезщетение и е начислил възстановяването на неправомерно полученото обезщетение за периода 01.05.2008 г. до 30.09.2009 г., в размер на 1934,00 лева главница и лихви в размер на 318,63 лева от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Противно на твърдяното в касационната жалба, периода на дължимост на лихвите е посочен коректно, като се има предвид, че се касае за периодични плащания - обезщетенията са се изплащали ежемесечно. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се стараеше да докаже касаторката за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорените пред него административни актове и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Видин е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане в касационната жалба, акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,