Решение № 116 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5959/2007 г.

Решение № 116 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5959/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение № 533 от 26.03.2007 г. по гр. д. № 2759/2003 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила решение № 330 от 12.01.1998 г. по гр. д. № 991/93 г. на Районен съд гр. П., с което са отхвърлени предявените от Ц. В. Д., М. Д. Т., Ц. Т. А. и К. Т. Д. срещу С. Д. Ш. и И. П. Д. - М. искове с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. Прекратил е производството по отношение на М. Я. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Ц. Д. - А. и М. Т. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация С. Ш. и И. Д. - М. оспорват жалбата. Ответникът по касация К. Д. и трето лице помагач ИА "У. на МО" гр. С. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че имотът бил предаден на МО по реда на чл. 15 ал. 2 от ПДИ (отм.), като уредбата не изисквала съгласие за замяната от министъра на архитектурата и благоустройството. Съдът приел за неоснователен и довода, че не съществувал апартамент като годен обект за продажба, а само жилищни помещения. Нямало нарушение на чл. 3 и 14 от НПЖДЖФ (отм.), тъй като тя била обнародвана след продажбата на имота. Действуващият към този момент акт бил НПЖДЖФПНС (отм.). Нормите на ПМС № 271/58 г. и Р. № С* от 26.02.1959 г. които уреждали продажбата на жилища от ведомствения фонд на МНО били спазени. Актовете не предвиждали решението за продажбата да е на председателя на ИК на ГНС и да бъде утвърдено от МФ. Нямало нарушение и на ЗН (отм.). Съгласно ПМС № 271/58 г. и чл. 5 ал. 2 от НПЖДЖФПНС (отм.), обемът на жилището, с оглед жилищната нужда на купувача, се преценявал само ако за жилището има повече от един кандидат. Тъй като ответникът Ш. бил наемател и единствен купувач, договорът не бил нищожен и на това основание. Не била установена и злоупотреба със служебно положение. Нямало данни какво е било служебното положение наШ. към момента на продажбата и как е злоупотребил с него. Същият бил уволнен бил зачислен в запаса, но след продажбата. В касационната жалба се твърди че продажбата е извършена в нарушение на НПЖДЖФПНС (отм.) и ПДИ (отм.). Нормите записани в ПМС 271/58 г. и Р. № С* от 26.02.1959 г. не намирали приложение по отношение на продажбата, затова тя трябвало да бъде извършена от председателя на ИК на ГНС и да бъде утвърдена от МФ. Незаконосъобразно договорът бил подписан от началника на КЕЧ, който не бил легитимиран да сключва договори за продажба. Поддържа се и възражението, че няма обособено жилище, а отделни стаи. Твърди се, че продажбата нарушава разпоредбите на ЗН (отм.) относно жилищните нужди на купувача, а и с гласни доказателства било установено че купувачът не живеел в него. В жалбата се излагат и доводи, че с представеното писмо на началника на канцеларията на МО, касаторите доказали твърдението си за злоупотреба със служебно положение. Делото е изяснена от фактическа страна. Не се спори че ищците са наследници на Д. М. Д., починал през 1974 г. Наследодателят купил имота през 1938 г., а на основание ЗОЕГПНС през 1948 г. от него били одържавени втори и трети етажи от триетажната жилищна сграда, заедно с 2/3 ид. ч. от дворното място. По делото няма данни наследодателя на ищците да е бил обезщетен. Процесният имот бил включен в жилищния фонд на МНО чрез замяна, на основание чл. 15 от ПДИ (отм.) в редакцията с И. бр. 80 от 1957 г. Със заповед № 1* на основание решение № 212 взето с протокол № 39 от 30.10.1957 г. на ИК на ГНС гр. П. и разпореждане от 6.01.1958 г. на зам. мин. на МНО, ГНС предал на КЕЧ гр. П. десет стаи и две кухни, два етажа от одържавения имот - втори и трети етажи и три дюкяна. Ответникът Ш. с четиричленното му семейство бил настанен в процесния имот от 6 стаи, с отделна кухня, вестибюл и мазе, с настанителна заповед № 133 от 14.06.1963 г. на К. за разпределение на жилища при Пловдивски гарнизон. На 19.09.1963 г. Ш. и съпругата му подали молба да изкупят жилището, което било обявено за продажба и в което са настанени като наематели. С протокол от 5.11.1963 г. комисия, сформирана по разпореждане на зам. министър на отбраната, взела решение процесния имот - апартамент със застроена площ 208 кв. м. да бъде продаден на Ш. С договор от 16.02.1964 г. МНО - КЕЧ, въз основа на ПМС № 271/58 г. и Р. № С* от 26.02.1959 г. на зам. министър на отбраната, взето с протокол № 1 от 16.11.1961 г. за продажба от военно-жилищен фонд и утвърден от командира на поделението, продало на Ш. втори етаж от сградата с обща застроена част 208 кв. м., състоящ се от пет стаи, хол, кухня, клозет, баня, антре, коридор, цветарник, тераса, два балкона, едно избено помещение, съответните ид. ч. от общите части на сградата и 1/3 ид. ч. от дворното място, представляващо имот пл. № 3 в кв. 227. С нот. акт № 75 от 25.03.1977 г. С. и М. Ш. дарили на племенницата си И. Д. 1/10 ид. ч. от апартамента, както и 1/2 от 1/6 ид. ч. от дворното място. Видно е от протокол по гр. д. № 5967/77 г. на Районен съд гр. П. от 30.09.1977 г., че между И от една страна и С. и М. Ш. от друга, е извършена съдебна делба. С делбата имотът бил поставен в дял на И. Д., а Ш. получили парично уравнение на дела си. Преди всичко следва да се изясни кои са заявените от касаторите пороци на атакуваната сделка. Съгласно ТР № 1/95 г. на ОСГК, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът трябва да посочи конкретните обстоятелства на които основава иска си. Тъй като предявяването на исковете по чл. 7 ЗВСОНИ е ограничено със срок, след изтичането му ищецът не може да посочва нови обстоятелства които представляват самостоятелни фактически състави. Той може само да отстранява по реда на чл. 100 ГПК (отм.) нередовности на обстоятелствената част на вече заявените пороци на атакуваната сделка. Не може обаче да се прибавят нови основания за недействителност които са различни от заявените, макар да касаят норми посочени в същия нормативен акт който се сочи като нарушен. В исковата молба се излагат основания за нищожност на договора от поради нарушение на чл. 3 от НПЖДЖФПНС (отм.), тъй като за продажбата няма решение на председателя на ИК на ГНС и не е одобрена от министъра на финансите. Твърди се, че ответникът Ш. е използувал партийно и служебно положение без да има право на това по ЗНО, НДИ и НРПЖ. С молба от 19.05.2004 г. ищците са уточнили основанията посочени в исковата молба. Тъй като уточненията че няма годен обект на сделката и че прехвърлянето на жилището към КЕЧ е неправомерно представляват нови основания, въведени след изтичане на преклузивния срок, същите не следва да бъдат обсъждани. Тъй като съдът е обсъдил и тези основания и по отношение на тях решението също е обжалвано, за яснота на спора следва да се посочи че жалбата в тази част е неоснователна. Продаден е целия втори етаж който е бил самостоятелно жилище, тъй като имал изискуемите по чл. 38 от С. правила и норми за изграждане на населените места обн. ДВ бр. 75/59 г. (отм.) помещения. Затова, като е приел че е съществувал годен за продажба обект, въззивният съд е направил обоснован извод. Неоснователен е и доводът, че на МНО не е дадено право да се разпорежда с него. Жилищния фонд при МНО е създаден с У. № 463/50 г. (отм.). Той обхваща всички построени от министерството или придобити по друг начин жилищни помещения, както и предадените му такива за стопанисване и управление. Съдът обосновано е приел че имотът е преминал към фонда на МНО по силата на указа. Ако касаторите са считали че не е изпълнена процедурата по чл. 4 ал. 2 от У. № 463/50 г. и министърът се е отказал от имота, или е решил да го задържи само за ползване, е следвало да докажат това твърдение, но от данните по делото не е видно да са правени такива доводи. Доводите за нарушение на чл. 14 ал. 2 и 3 от НПЖДЖФ (отм.), законосъобразно не са разгледани от съда, тъй като наредбата не урежда отношенията между страните. С оглед момента на продажбата, действуващият акт е НПЖДЖФПНС (отм.) в редакцията с ДВ бр. 100 от 24.12.1963 г. Обоснован е доводът на съда, че няма нарушение на чл. 3 от НПЖДЖФПНС (отм.). В У. № 463/50 г. не е предвиден ред за продажба на жилищата от фонда на МНО. Продажбата е уредена с ПМС № 271 от 29.12.1958 г. и Р. № С* от 26.02.1959 г. на МНО. С постановлението на МНО е разрешено да продавана нуждаещи се военнослужещи отделни жилища от жилищния си фонд, намиращи се в сгради в които останалите жилища принадлежат на частни лица. В чл. 2 ал. 2 изрично е записано, че продажбата се извършва по реда на НПЖДЖФПНС (отм.). Изпълнението на постановлението е възложено на Министъра на народната отбрана. В изпълнение на постановлението, МНО е издало Р. № С* от 26.02.1959 г. и с него е определен детайлно редът за продажба на жилища от фонда. Продажбата се извършва от комисия по места, като списъкът на лицата които могат да купят жилище се утвърждава от началника на гарнизона, а договорът се сключва между началника на КЕЧ и купувача. Следователно, след като има специална уредба за реда за продажба, не следва да се прилага общия ред по наредбата изискващ договорът да се сключи от председателя на ИК на ГНС и да бъде утвърден от МФ. Приложението на посочената наредба е субсидиарно, доколкото няма специални правила за продажбата на жилищата от военния жилищен фонд. Правилно е преценено като неоснователно и твърдението, че продажбата е извършена в резултат на злоупотреба със служебно и партийно положение от страна на купувача. Съдът е изследвал обстоятелствата имащи отношение към служебното положение на Ш. и обосновано е приел, че от тях не може да се извлече индиция за нарушение което да води до нищожност на договора за продажба. Уволнението му "в интерес на службата" е през 1978 г., като негови конкретни нарушения свързани с процесната продажба не са доказани. Спори се дали настаняването на Ш., както и сключения от него договор за наем, противоречи на нормите в ЗН (отм.). Според чл. 8 ал. 1 б. "б" от ЗН в редакцията с И. бр. 11 от 1956 г., нормите за ползуване на жилищни помещения от четиричленно семейство са две стаи. Кухни, коридори, вестибюли и др. не се считат за стаи, а за сервизни помещения. Въззивният съд е приел, че нормите на ЗН (отм.) не се отнасят за настаняване във ведомствено на МНО жилище. Това становище противоречи на записаното в чл. 15 ЗН (отм.). Според текста, във ведомствени жилища могат да бъдат настанявани само работници и служители на ведомството които имат право на жилище в населеното място по ЗН (отм.) и съгласно правилниците, одобрени от съответния министър или ръководител на ведомството. В чл. 41б от ЗН (отм.) е записано, че за приложението на закона се издава правилник, одобрен от МС. Въз основа за законовата делегация, в ДВ бр. 48/56 г. е обнародван ППЗН (отм.). В чл. 22 на правилника е записано, че редът за настаняване на посочените в чл. 15 ЗН лица във ведомствени жилища се отнася и за настаняване в жилища на ведомствените фондове на МНО и МВР, създадени със специални укази. Жилищният орган на МНО не е съобразил нормата на чл. 8 ЗН (отм.), затова настаняването на четиричленното семейство в пет стаи, вместо в две, е извършено в нарушение на закона. Когато не е бил спазен редът за настаняване под наем в одържавен по ЗОЕГПС недвижим имот, и след това той е бил изкупен от заемащия го наемател, е допуснато нарушение на нормативен акт и сделката е нищожна. Налице е първото алтернативно основание за възстановяване на собствеността по чл. 7 ЗВСОНИ, затова имотът подлежи на връщане на наследниците на бившия собственик. Изводът на съда, че нормите за настаняване не могат да се преценяват от съда, тъй като според чл. 4 от Р. № С* от 26.02.1959 г. въпросът е от компетентността на комисията, е незаконосъобразен. След като въпросът е решен с изричен текст в закон, подзаконовият нормативен акт не може да му противоречи. Като е приел че искът по чл. 7 ЗВСОНИ е неоснователен, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението. На основание чл. 218ж ГПК (отм.) спорът следва да се реши по същество от ВКС, като въззивното решение в обжалваната му част се отмени и искът се уважи. Касаторите претендират за присъждане на разноски. С оглед на доказателствата за заплатени разноски по делото, на основание чл. 64 ал. 1 ГПК (отм.) ответниците по касация дължат на касаторите заплащане 1 390 лв. разноски за всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС