Решение № 6513 от 29.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Поморие, чрез адв. Бошнаков срещу решение 2013 от 17.12.2021 г., постановено по адм. дело 534/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Д. Димитров , в писмен отговор, чрез адв.Димитров, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.Претендира разноски. Ответникът БСКД "Анхиалски солници",представлявано от председателя Гюрова, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски. Ответникът "Феста хотели" АД, чрез адв. Терзиева, заявява становище за основателност на жалбата и моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Останалите ответници П. Николов, С. Николова, Е. Станева и С. Георгиева не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на Д. Димитров заповед РД 16-54/15.01.2020 г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл.134,ал.2,т.2, чл.208 и §8, ал.2,т.3 от ЗУТ е одобрен проект за изменението на ПУП-ПР за УПИ І за баня и трафопост, УПИ ІІ - 1471 за винзавод, УПИ ІІІ за дом на машиностроителя, в кв. 115 и улица с о.т. 299-295 по плана на гр. Поморие, състоящо се в промяна на регулационните линии между УПИ І, ІІ и ІІІ в кв. 115 по кадастралните граници на ПИ 57491.505.13 по КККР на града, като се обособяват нови УПИ І за баня и трафопост с площ 1 109 кв., УПИ ІІ 13 с площ 8 810 кв.м. и ІІІ за дом на машиностроителя с площ 913 кв.м. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но при липса на изискуемите реквизити по чл.59 АПК,което е следствие от неизяснена фактическа обстановка в административната фаза на производството и допуснати съществени нарушения на процедурата. Обсъдени са събраните по делото доказателства във връзка с приетата по делото без оспорване съдебно техническа експертиза, като е изведен решаващият правен извод за липса на установявание за наличие предпоставките по чл.208 ЗУТ и §8, ал.2,т.3 от ПР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, че одобреното с процесната заповед изменение на ПУП е инициирано от собственика на УПИ ІІ 1471 "Феста хотели" АД за привеждане на регулационните граници в съответствие с кадастралните граници на придобития от дружеството през 2013г. имот с идентификатор ПИ 57491.505.13 по КККР. Следователно, административният орган е сезиран с искане , попадащо в обхвата на основанието по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, което е визирано в процесната заповед, но с нея кметът е допуснал изменение на ПУП-ПР извън заявеното, тъй като са променени границите и на УПИ І за баня и трафопост, без да има подадено заявление от собственика. В тази връзка се явяват обосновани изводите на административният съд, че в заповедта не е визирано основанието по чл.134,ал.2,т.1 ЗУТ, относимо към обстоятелствата по чл.208 ЗУТ, които следва да са установени в административното производство, за да се допусне изменение на уличната регулация. В заповедта дори липсва позоваване на плана, по който е предвидена улицата, както и данни ,че не е реализирана в 10год. срок. Най-същественият порок е този на липса на сезиране от собственика на УПИ І за баня и трафопост. Допуснато е смесване и на несъвместими основания за изменение на ПУП по чл.134 и §8, ал.2,т.3 от ПР на ЗУТ. Основанието за изменение на неприложен дворищнорегулационен план по т. 3, ал. 2 на § 8 от ПР на ЗУТ е изведено от постоянната съдебна практика на ВАС като самостоятелно, непопадащо в нито една от хипотезите по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Освен това то касае само промяна на вътрешните регулационни линии и то по действалия кадастър към момента на урегулиране на имотите. При така изложените допълнителни мотиви и възприемане на мотивите в обжалваното решение по реда на чл.221,ал.2,предл.второ АПК, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците Д. Димитров и БСКД "Анхиалски солници", касаторът дължи реално направените разноските за настоящата инстанция. Доказателства за разноски и списък по чл.80 ГПК са представени само от първия ответник, поради което в полза на Д. Димитров следва са се присъди 900лв адв.възнаграждение. Ответникът БСКД "Анхиалски солници не е ангажирал доказателства за реално направени пред настоящата инстанция разноски, поради което такива не се дължат от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,