Решение № 9994 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2025 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Смарт лайт ЕООД със седалище и адрес на управление в град София против решение 702 от 24.07.2025г. на комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. КЗК-444/22.05.2025г., с което жалбата на дружеството против решение D44092212 от 08.05.2025 г. на кмета на община Пазарджик за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: ""Рехабилитация и модернизация на системите за външно изкуствено осветление в с. Дебръщица, с. Драгор, с. Главиница, с. Говедаре, с. Хаджиево, с. Ивайло, с. Мокрище, с. Огняново, с. Сбор, с. Синитово, с. Црънча и с. Мирянци Община Пазарджик" е оставена без уважение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което решението на възложителя за избор на изпълнител бъде отменено, а процедурата върната за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът- кметът на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител адвокат К. Ладова, оспорва касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и моли то да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Ответникът Консорциум "ДТ-Лайттех Пазарджик", чрез пълномощника си адв.Данeва също оспорва касационната жалба и по подробни доводи, изложени в писмени бележки, моли съда да остави в сила решението на КЗК. Претендира присъждането на направените в производството разноски съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК, и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка КЗК-444/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на "Смарт Лайт ЕООД срещу решение D44092212 от 08.05.2025 г. на кмета на община Пазарджик за класиране на участниците и определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка, с което с което ответникът в касационното производство консорциум ДТ-Лайттех Пазарджик е класиран на първо място и определен за изпълнител на обществената поръчка, а касационният жалбоподател Смарт Лайт ЕООД е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП. С обжалваното решение КЗК оставя без уважение жалбата на Смарт Лайт ООД. За да постанови този резултат, КЗК приема, че оспорващият правилно е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 1 ЗОП, тъй като този участник не отговаря на поставения от възложителя критерий за подбор да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Строителната камара за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът, а именно трета група, трета категория строежи. За неоснователни са приети и възраженията на дружеството във връзка с конкретни несъответствия на техническата оферта на класирания на първо място участник Консорциум "ДТ - ЛайтТех Пазарджик" с изискванията на възложителя, представляващи основание за отстраняването му от участие в процедурата. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Изложените от КЗК мотиви се споделят напълно и от съда, поради което и на основание чл.216, ал.7 от ЗОП във връзка с чл.221, ал.2, предл. последно от АПК съдът препраща изцяло към тях. В настоящата хипотеза възложителят е поставил критерий за подбор на участниците по смисъла на чл.60, ал.1 от ЗОП и е изискал от тях да са вписани в съответен професионален регистър- ЦПРС. Между страните по делото няма спор, че касационният жалбоподател не е регистриран в ЦПРС към Строителната камара за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът, а именно трета група, трета категория строежи. Безспорно е установено, че с такава регистрация разполага Сейф парт ЕООД- подизпълнител на участника за 90% от предмета на поръчката. Спорът е по приложението на чл.65, ал.1 от ЗОП, а именно дали участникът може да се позове на капацитета на трето лице по отношение на заложения от възложителя критерий по чл.60, ал.1 от ЗОП. Изложените от КЗК мотиви в тази насока съответстват изцяло на нормите на чл.65 от ЗОП и чл.66 от ЗОП, както и на установената трайна съдебна практика в тази насока. Действително правилото на чл.65, ал.1 от ЗОП позволява на кандидатите или участниците за конкретната поръчка да използват капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях, но само за доказване на съответствие с критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите и професионалните способности, т.е. критериите за подбор, установени в чл.59, ал.1, т.2 и 3 от ЗОП и доразвити подробно в чл.61 и чл.63 от ЗОП, но не и за критерия по чл.59, ал.1, т.1, респ. чл.60, ал.1 от ЗОП. Критерият по чл.59, ал.1, т.1 от ЗОП се отнася до годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност и касае вписването в различни регистри, специални разрешения, членство в организация, сертифициране и други подобни, които имат нематериален характер, и сами по себе си не могат да бъдат прехвърляни. Именно поради това законодателят е изключил този критерий от приложното поле на чл.65, ал.1 от ЗОП, който позволява за доказването на определени критерии за подбор участниците да се позоват на капацитета на трети лица при подаване на оферти. В аналогичен смисъл е и константната практика на ВАС, Четвърто отделение, напр. Решение 2508/27.02.2018 г. по адм. д. 13852/2017 г.; Решение 8589/26.06.2018 г. по адм. д. 6329/2018 г.; Решение 6628/21.05.2018 г. по адм. д. 4300/2018 г., Решение 8765/21.07.2021г. по адм.дело 6550/2021г. и др. Тези изводи не се променят и от обстоятелството, че в настоящата хипотеза третото лице, на чийто капацитет се позовава участникът, е подизпълнител, който ще изпълни 90 % от премета на поръчката. Съобразно легалното определение, дадено в §2, т.34 от ДР на ЗОП, подизпълнителят е трето лице, което е дало съгласие да изпълни определен дял от предмета на обществената поръчка. Ето защо съобразно дадената дефиниция, участникът не може да се позове на капацитета на подизпълнителя по отношение на критерия по чл.59, ал.1, т.1 от ЗОП, тъй като същият има качеството на трето лице, а чл.65, ал.1 установява правилата, при които участникът може да се позове на капацитета на трети лица, подчертавайки, че характерът на правната връзка между тях е без значение. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно тълкуване и приложение на чл.66, ал.2 от ЗОП и на § 2, т. 34 от ДР на ЗОП, в светлината на Директива 2014/24/ЕС от страна на КЗК. Съдът приема за напълно неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за необоснованост на решението на КЗК. Противно на изложеното в жалбата, КЗК е разгледала подробно направените от Смарт Лайт конкретни възражения за несъответствието на офертата на класирания на първо място участник с изискванията на възложителя. Констатациите на КЗК в тази насока се обосновават при съпоставка с приобщените към доказателствата по делото документация на поръчката и оферта на консорциума. Изложените подробни съображения в тази насока КЗК е мотивирала в предписаната от закона форма на база цялостната преценка на откритата процедура, представените документи и мотивите, изложени от помощния орган на възложителя. Изводите на комисията са възприети изцяло от КЗК, която е направила анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства и мотивирано е приела, че комисията не е допуснала нарушение. Съдът намира за неоснователно и последното оплакване на касационния жалбоподател за допуснато от КЗК нарушение на чл.102 от ЗОП. Съобразно ал.1 на цитираната норма, кандидатите и участниците могат да посочват в заявленията за участие или офертите си информация, която смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна, а когато кандидатите и участниците са се позовали на конфиденциалност, съответната информация не се разкрива от възложителя. С ал.2 на нормата възможността на участниците да се позовават на конфиденциалност е изключена по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка. Ето защо, при тази законова регламентация, защитата като "търговска тайна" на предоставената от участниците информация не е абсолютна, а е ограничена само до информацията, която не се отнася до критерии за оценка, които в конкретната хипотеза касаят ценовото предложение с оглед на избрания от възложителя критерий за възлагане съобразно утвърдената документация- обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта, която се определя въз основа на критерий за възлагане най-ниска цена по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП. Поради това съдът намира за правилни изводите на КЗК, че подадената от консорциум ДТ-ЛайтТех Пазарджик" декларация за конфиденциална информация не противоречи на чл. 102, ал. 2 от ЗОП и чл. 39, ал. 5 от ППЗОП, защото в нея е посочена информация, която не подлежи на оценка и не се отнася до ценовото му предложение. При това, за да прецени липсата на нарушение на цитираните разпоредби, КЗК е изложила подробни мотиви относно характера на информацията, категоризирана от участника като търговска тайна, както и относно липсата на предвидено задължение за възложителя и назначената от него комисия да описва подробно техническото предложение на участника, когато не е установено несъответствие с изискванията на възложителя. По тези съображения съдът намира, че не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно. Претенциите на ответниците за присъждане на сторените разноски, формирани и за двамата от платени адвокатски хонорари, са основателни и доказани по размер от представените договори за правна помощ и платежни документи. Според представените списъци, в касационното производство разноските на възложителя възлизат на 4000 лева, а разноските на консорциум ДТ-ЛайтТех Пазарджик са в размер на 9600 лева. Предвид липсата на направени възражения за прекомерност, същите следва да бъдат присъдени изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение