Решение № 15649 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2019 г.

Решение № 15649 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Иванова и на "НИИ Геология и геофизика" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Сирков като процесуален представител, срещу решение № 6771 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6157/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РА50-267/22.03.2018 г. на главния архитект на Столична община. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспорената заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а от друга страна - оспорващите нямат качеството на заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ. По отношение доводите за неправилност на обжалваното решение касаторите поддържат противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочат, че в настоящия случай не е следвало да се иска съгласието на собствениците на съседния УПИ, тъй като се касае за изменение на плана за застрояване на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Правят искане за обезсилване на решението или отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - С. Братоевска, Я. Димитров, Ю. Янели, Е. Тодорова, М. Тодорова, О. Бешкова, П. Чорбаджиева, Е. Костова, П. Влахов и М. Бостанджиева, чрез процесуалния си представител адв. Янкулов, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Правят искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Ответниците - собствениците в ЕС с адрес [населено място], [улица], чрез председателя Н. Бешков, собствениците в сдружение "ЕС Васил Писаров", чрез управителя Р. Янков и "Дарик имоти България" АД не вземат становище по касационните жалби Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № РА50-267/22.03.2018 г. на главния архитект на Столична община, по заявление № САГ18-ГР00-14/03.01.2018 г. на "НИИ Геология и геофизика" АД и "Дарик имоти България" АД, на основание чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 114, ал. 1, т. 1 и чл. 113, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на плана за застрояване (ПУП - ИПЗ) в териториален обхват на УПИ XI- 137 и УПИ II- 139 "за офиси", поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.102.137 и 68134.102.139 по кадастрална карта и кадастралните регистри (КККР), кв. 389, м. "Зони Г- Центъра" (част), район "Средец", като проектът се изработи при спазване на задължителните предписания по т. 2 от същата. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че жалбата, по която е образувано производството е допустима, тъй като оспорващите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ и се касае за акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, за който е предвиден съдебен контрол. Посочил е, че не е налице хипотезата на чл. 124а ЗУТ, която има предвид изработването на проект за първоначален ПУП, докато в настоящия случай се касае за допускане изработването на проект за изменение на действащ план. Приел е, че оспорващите заповедта са собственици на самостоятелни обекти в сграда с адрес [улица], построена в УПИ I – 138, съседен на имотите, предмет на разрешението по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, която сграда е включена в свързано застрояване, поради което имат правен интерес от оспорването. По съществото на спора е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона, тъй като правно основание за допускане на изработването на проект за изменение на плана за застрояване е посочен чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а по преписката са налице доказателства, че собствениците на засегнатия УПИ I – 138 не са сезирали административния орган, както и са изразили изрично несъгласие с исканото изменение. Изложил е съображения, че при при липсата на тяхното съгласие не е налице основание за допускане на устройствена процедура на посоченото в заповедта основание, тъй като разпоредбата се отнася единствено за случаите, когато заинтересовани са само собствениците на имотите - предмет на самия план, което в настоящия случай не е така, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Законосъобразен е изводът, че в конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, изключваща оспорването на заповеди за допускане изработване на първоначален ПУП, е неприложима. В случая е направено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от собствениците на УПИ XI- 137 и УПИ II- 139 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата. С оспорената заповед е издадено разрешение на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Заповедта по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася – чл. 135, ал. 6 ЗУТ. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, поради което е правилно заключението на съда за това, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Правилен е и изводът на съда за това, че УПИ I – 138, в който оспорващите пред първата инстанция притежават вещни права, е съседен на имотите, предмет на разработката, предвиждаща свързано застрояване между тях, което обосновава правния им интерес от обжалване като заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е по делото, че с мотивираното предложение в УПИ XI-137 се предвижда изграждане на нова сграда с жилищно предназначение с преход в етажността с височина 4 етажа с Кк=14. 38 м. и 5 етажа с Кк=16. 37 м., разположена свързано от юг на калкан със съществуващата сграда в УПИ I – 138 и от изток със сградата на Търговско-промишлената палата, като начин на застрояване и високо застрояване като характер на застрояване. В УПИ II-139 "за офиси" се предвижда пристрояване на съществуващата сграда с 5 етажа за покриване на калкана на новопредвидената сграда в УПИ XІ-137. В случая с оспорената заповед не се променя предназначението на УПИ XI - 137, в какъвто смисъл са твърденията на оспорващите пред административния съд. Същият е обособен като самостоятелен такъв на мястото на улица и е отреден за жилищно строителство по действащия за територията ПУП - ПРЗ от 18.12.2014 г. и затова оспорващите не са сред лицата по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, но независимо от това предвиденото свързано застрояване обосновава заинтересоваността им по т. 2 на разпоредбата. Във връзка с изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на касаторите за недопустимост на обжалваното решение. Оспорената заповед е отменена поради липса на надлежно сезиране на административния орган от всички заинтересовани лица. Този правен извод не кореспондира с данните по приложената административна преписка. Оспореният акт е издаден по заявление на собствениците на УПИ XI- 137 и УПИ II- 139. Действащият за територията ПУП - ПРЗ е одобрен с решение № 821 по протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС. Съседният УПИ І-138 не е предмет на разработката, няма засягане на границите му, а се предвижда единствено включването му в свързано застрояване. В заповедта е посочено, че предвид наличието на свързано застрояване в повече от два УПИ изработването на РУП е задължително съгласно чл. 113, ал. 2 във вр. с ал. 5 ЗУТ. Изрично е указано проектът да се изработи при съобразяване с ОУП на Столична община. Няма спор, че имотите попадат в "Зона на стария градски център" (Ц2) съгласно т. 10 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Сградите в този район са с многофункционално предназначение — за общественообслужващи дейности, обитаване и др. Видно от т. 2. 1 на заповедта следва да се приложат следните пределно допустими параметри: максимална плътност на застрояване от 60 % до 80 %; максимален коефициент на интензивност от 3, 5 до 5; минимална озеленена площ от 30 % до 20 %; като за доказване на кота корниз се изработва РУП. Установено е от съдебно-техническата експертиза, че според действащия регулационен и застроителен план УПИ XI-137 е предвиден за жилищно строителство, а УПИ II -139 за офиси. Планът за регулация и застрояване отговаря на определеното по ОУП предназначение. Предвиденото ново застрояване е в съответствие с действащия план. Незаконосъобразен е изводът на съда за липса на съгласие по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Този извод е изведен при разширително тълкуване на разпоредбата. Съгласно цитираната норма се изисква "съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и концесионерите", т. е. необходимото съгласие е само на собствениците на имотите, предмет на изменението. Такова съгласие в случая е налице. Съгласие на собствениците, съответно на носителите на ограничени вещни права в съседния УПИ, законът не изисква. Включването му в свързано застрояване не обосновава изискване на съгласието им в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Това обстоятелство обуславя единствено правния им интерес да оспорят заповедта като заинтересовани лица. В мотивите на обжалваното решение се съдържат изводи само относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обсъдени по-горе, но не и такива по същество с оглед доводите в жалбата, т. е. липсват мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед както относно допуснатото изменение на ПЗ, така и по отношение необходимостта от изработване на РУП. Съдът не е изложил съображения и по направеното искане за произнасяне относно валидността на одобрения ПУП - ПРЗ от 2014 г., касаеща обособяването на УПИ XI - 137, който е действащият към момента на издаване на оспорената заповед план, предвиден за изменение. Вместо това след постановяване на решението си е разделил производството по делото, като без да е налице надлежно оспорване на решението СОС е изпратил препис от протокола и първоначалната жалба за образуване на отделно дело. Това налага отмяна на обжалваното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане следва да се провери образувано ли е дело във връзка с определението за разделяне на производството от 19.11.2018 г., на какъв етап е и да се извърши преценка относно предпоставките за спирането на производството до приключване на това с предмет решение № 821 на СОС за одобряване на ПУП - ПЗР от 18.12.2014 г. По исканията за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, дължи произнасяне първоинстанционният съд съобразно чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение