Решение № 3329 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 303/2014 г.

Решение № 3329 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 303/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 15963 от 02.12.2013 г. по адм. д. № 6489/2013 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена заповед рег. № К-4379/03.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Веселин Велинов Велинов, на основание чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, по съображения, че наложеното дисциплинарно наказание е наложено за извършено нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 4, вр. с т. 10 от ЗМВР, а не за извършено престъпление от общ характер по НК. Не са били спазени изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗКИ и Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и действията на Велинов са несъвместими с етичните правила на държавните служители в МВР и със същите се уронва престижа на службата. Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че актът е издаден, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп (т. 4) и други тежки нарушения, деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата (т. 10). В случая посочените в горните текстове предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя не са изпълнени. С влязла в сила присъда е установено, че на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дати и при посочените в нея обстоятелства жалбоподателят Велинов не е съобщавал на трето лице класифицирана информация, представляваща държавна тайна и не е разяснявал на това лице способи и методи от оперативно - издирвателната дейност на ГДБОП. Тази присъда е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК). Установеното в цитирания съдебен акт налага извода, че жалбоподателят не е извършил описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения. Следва да се приеме, че не е налице нарушение на задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗКИ за защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп и за уведомяване незабавно служителя по сигурността на информацията за случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация и служителят не е допуснал разгласяване на поверената му служебна информация на трето лице (т. 52, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). Направен е извод, че основанията на чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най-тежкото дисциплинарно наказание не са налице. Решението е правилно. Правилно е прието, че в случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание са идентични с тези, послужили като основание за привличане на Велинов като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което оправдаването на жалбоподателя по повдигнатото обвинение за това престъпление обоснова извод за липсата на дисциплинарни нарушения и съответно за незаконосъобразност на административния акт. Велинов е признат за невинен в това, че като държавен служител кат. Г - III степен, инспектор, разузнавач V степен в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР, през периода 11.04.2007 г. - 29.05.2007 г., при условията на продължавано престъпление, на три пъти съобщава на Драгомир Михайлов Райкович информация, поверена му по служба, съдържаща се в справка рег. № RB 20224-001-004/ р. 14-6988 от 11.04.2007 г. на ГДБОП, маркирана с гриф за сигурност "поверително" за провеждани от ГДБОП оперативно- издирвателни мероприятия във връзка с установяване участието на конкретни физически лица в производството и разпространение на хероин и разяснява на Райкович организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи и оперативно - издирвателни мероприятия от службите за сигурност и обществен ред. В заповедта за уволнение е посочено, че на 11.04.2007 г., 12.04.2007 г. и 29.05.2007 г. Велинов е разкрил на лице без достъп, класифицирана информация, обективирана в справка рег. № RB 20224-001-004/ р. 14-6988 от 11.04.2007 г. на ГДБОП с гриф "поверително" и е разяснявал на това лице организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи от службите за сигурност и обществен ред, осъществявани чрез оперативно - издирвателна дейност, информация, представляваща държавна тайна съгласно Раздел II, т. 3 от Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Дисциплинарно наказващият орган е приел, че по този начин от страна на служителя е допуснато нарушение на изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗКИ и на т. 52, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като са нарушени правилата за защита на достъпа до класифицирана информация и са извършени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. С оглед констатацията за пълно съвпадение на фактическите обстоятелства, неоснователни са доводите, че не е налице основание за отмяна на заповедта, след като на Велинов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед per. № К-4379/03.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи за нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 4, квалифицирано като тежко съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, а не за извършено престъпление от общ характер по НК, както и че с постановената влязла в сила присъда № 180/02.12.11 г. на Апелативен съд София не се опровергават констатираните в заповедта на министъра на вътрешните работи нарушения на ЗМВР, послужили като основание за издаването й. Неоснователно се твърди, че действията на Велинов са доказани в хода на дисциплинарното производство, както и че тези действия представляват съществено нарушение на изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗКИ и т. 52, предложение 2 от "Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР" - деяния, с които е нарушил правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, след като с влязла в сила присъда е установено, че посочените деяния не са извършени. Същите деяния, относно които е постановена присъдата, представляват дисциплинарните нарушения, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но в случая е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК - налице са нови обстоятелства от значение за делото след издаване на акта, влязлата в сила присъда на наказателния съд. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав -II колегия