Решение № 12725 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2013 г.

Решение № 12725 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Пловдив чрез кмета на общината срещу решение № 127/17.01.2013 г. по адм. д . № 2271/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответниците по касационната жалба Румен Йорданов Гешев, Тодор Костадинов Гешев, Недялка Тодорова Сарафова и Любомир Георгиев Аврамов в писмено становище, а ответникът Тодор Гешев и лично в съдебно заседание намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците началникът на службата по геодезия, картография и кадастър и Харитина Стоянова Илиева, Борис Стоянов Борисов, Франц Георгиев Аврамов, Георги Костадинов Гешев и Стоян Костадинов Гешев не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № КД-14-16-749 от 25.06.2012 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Пловдив, към Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, като се извършва промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори № 56784.518.83-собственост на Тодор Костадинов Гьошев и № 56784.518.84-собственост на общината и се променят данните за собственост в КР, съобразно изменението на КК. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че за предприетото изменение не е нужно подписването на акт за непълноти и грешки поради наличие на влязло в сила съдебно решение от 20.06.1995 г. по гр. д. № 1301/1994 г. на Окръжен съд Пловдив, с което в полза на Тодор Костадинов Гешев е отменен отказа на кмена на община Пловдив и е постановено отмяна на отчуждаването на части от имоти пл. 97 и пл. № 102, в кв. 428-нов по плана на гр. Пловдив, "Русин Махала", съгласно скица на вещото лице, неразделна част от решението. Изменението по чл. 53 и чл. 54 ЗКИР става само със съгласието на заинтересуваните лица, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти или със съдебно решение по спор помежду им за правото на собственост. Има се предвид такова съдебно решение, с което се решава конкретен спор за материално право или за установяване на точни имотни граници. Решението, на което се е позовал административният орган, а впоследствие и съдът, не е от този вид. Реституционното съдебно решение е решение по спор за преобразуващото право на възстановяване на собствеността, а не по правото на възстановената собственост и няма сила на присъдено нещо спрямо неучаствалия в делото собственик- в случая община Пловдив. В цитираното съдебно решение кметът на община Пловдив е страна в качеството му на административен орган, а не на собственик. Това решение няма за предмет спор за материално субективно право между претендиращи собственост страни или спор за граници, поради което не се обхваща от изключението на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, допускащо да не се съставя акт за непълноти и грешки. В конкретния случай актът не е подписан от община Пловдив, която е депозирала писмено възражение срещу съставения акт. Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно решение е материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на акта като противоречащ на приложимата правна норма. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена само една инстанция-първата, тъй като пред касационната инстанция касаторът не е представляван и защитаван от юрисконсулт. Претенцията е основателна в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение