Решение № 3739 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2015 г.

Решение № 3739 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Веселинка Драганова Николова, Николай Драганов Николов, Иванка Борисова Григорова, всички представлявани от адв. Веселка Петрова-Сачева, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта досежно определения размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част от имот, записан като собствен на наследници на Драган Николов Георгиев, с идентификатор 68134.1325.4 (с № по регистър 1325.4), целият с площ от 7,399 дка, от които подлежащи на отчуждаване 1,014 дка, находящ се в Требич, местността "Чучулица", район "Надежда", гр. София, общ. Столична, обл. София и представляващ селскостопанска територия, с начин на трайно ползване "нива". В жалбата се правят оплаквания, че определеното обезщетение в размер на по 11,85 лв. за кв. м. не е равностойно, като жалбоподателите се позовават на споразумение по чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), сключено във връзка с отчуждаване на имот в Требич, но по Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет и размерът на обезщетението по него - 20,05 лв. за кв. м. Прави се искане Решение № 438 в обжалваната част да бъде изменено, като определеното обезщетение се увеличи до размера на действителното равностойно такова. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание жалбоподателите се представляват от упълномощен адвокат, който от тяхно име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване като бъде съобразено представеното споразумение по чл. 178 АПК, а при условията на евентуалност - потвърждаване на спорното решение в частта на оценката. Претендира разноски по приложен списък и доказателства за извършването им. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност на оспореното решение. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, както и в съдебното заседание. Моли да бъде кредитирана ползваната от административния орган оценка. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез упълномощени процесуални представители оспорват жалбата и искат нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежни страни - адресати на Решение № 438, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. С Решение № 438, прието на заседание по Протокол № 23 от 10.06.2015 г. за държавна нужда са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 и т. 2 от решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, в Требич, ЕКАТТЕ 68134-КККР, район Надежда, Столична община, обл. София-град, обект: Път II-18 "Софийски околовръстен път (СОП) от км 0+780 до км 6+300", селскостопанска територия, се отчуждава имот от Веселинка Драганова Николова, Николай Драганов Николов и Иванка Борисова Григорова, наследници на Драган Николов Георгиев с № по регистър 1325.4, целият с площ от 7,399 дка, от които подлежащи на отчуждаване 1,014 дка, срещу парично обезщетение в размер на 12016,00 лв., с начин на трайно ползване "нива". За установяване правото на собственост върху имота, част от който се отчуждава са представени Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Требич, издадено от Общинска служба по "Земеделие" - Нови Искър, влязло в сила на 25.03.1999 г., скици и удостоверение за наследници на Драган Николов Георгиев. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет пътят "Софийски околовръстен път" - Западна дъга - участък от бул. "България" до "Северната скоростна тангента" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На 3.06.2015 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-16-909 от същата дата до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" в землищата на кв. Обеля, район Връбница и район Люлин, кв. Требич, район Надежда и с. Мрамор, район "Връбница" и на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" в землищата на гр. София - район Връбница и Надежда, както и с. Мрамор, район Връбница, община Столична и внасяне на предложение до Министерския съвет за решение в този смисъл. На 9.06.2015 г. в Министерски съвет е бил внесен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 438 за обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП - парцеларен план, в частност и процесния. Изготвянето на оценката е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД с Договор, изведен от АПИ по изх. № Д-44 от 2.04.2015 г. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г. Оценителският доклад е предаден на АПИ с приемо-предавателен протокол от 2.06.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите в район "Надежда" е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като са налице достатъчен брой сделки. За тези имоти в район "Надежда" средната цена възлиза на 11,85 лв. за кв. м. Въз основа на тази осреднена цена е определено равностойното парично обезщетение и за процесната част от имота на жалбоподателите. В хода на съдебното производство е допусната, назначена, изслушана и приета СОЕ, изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представено е заключение в два варианта, неоспорено от страните, което е прието от съда. Съгласно него предназначението на имота, част от който се отчуждава, преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" с Решение № 438, е земеделска територия. Изчисленото равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС за отчуждаваната част от имот с идентификатор 68134.1325.4, с площ за отчуждаване 1,014 дка е дадено в два варианта: 1. По първи вариант то възлиза на 12016,00 лв., което съвпада с определеното по спорното решение такова и 2. По втори вариант обезщетението възлиза на 6297,00 лв., което е по-ниско от определеното със спорното решение. При изготвяне на заключението по първи вариант вещото лице е използвало три пазарни свидетелства, които са съобразени при изготвяне на оценката, възприета от административния орган. Направените така изчисления потвърждават оценката, направена от независимия оценител. При изготвяне на заключението по втори вариант са съобразени още три относими пазарни аналога за район Надежда, при което полученият размер на обезщетението е по-нисък от определения по спорното решение. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Решение № 438 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, в кръга на неговите правомощия и има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила в съответствие с процедурата по чл. 34а, във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС и чл. 34 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имотите, между които и процесният, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Релевираните в представените по делото писмени бележки доводи за нищожност на решението в оспорената му част са неоснователни. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателите е неприложима, доколкото административното решение не е издадено в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК. Развитите съображения не държат сметка за обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Неоснователно се иска от жалбоподателите при определяне на равностойното парично обезщетение да бъде съобразено сключено в релевантния период в хода на друго съдебно производство споразумение между ответника и трети лица по чл. 178 АПК. Споразумението няма за пряка цел удовлетворяването на стопанския интерес на страните, такъв какъвто биха имали и защитавали в условията на свободен и конкурентен имотен пазар. Като акт на насрещни волеизявления на сключващите го и одобрен от съда при условията на чл. 178 АПК то има своето значение за приключването на един съдебен спор относно законосъобразността на даден административен акт чрез постигане на съответстващо на приложимия материален закон разрешение, което да замени оспорвания акт. Ето защо, макар правните последици от сключването на споразумението да установява възмездни отношения между страните и да е свързано с насрещни доброволни техни волеизявления, включително на участващите административни органи, то според настоящия съдебен състав не може да се приравни на сделка с имот за покупко-продажба, нито на друга възмездна сделка по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, по която поне една от страните е търговец. То не може да се квалифицира и като продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините. В практиката на ВАС по оспорване на Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България в каквото производство е подписано и одобрено от съда споразумението, на което се позовават жалбоподателите, е установено, респективно е служебно известно на настоящия състав, че датата на възлагане на оценката от страна на АПИ по това отчуждително решение е 13.09.2012 г. При съобразяване на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС относимият период за определяне на пазарните цени на имотите към Решение № 811 от 21.12.2013 г. е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г., а по спорното е 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г. Следователно използването на споразумение, подписано и одобрено в хода на съдебно производство, образувано по оспорване на Решение № 811 от 21.12.2013 г. като свидетелство, установяващо пазарната цена на имота, част от който е отчуждавания към периода 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г. е противоречащо на ЗДС. Представеното споразумение отразява доброволно уреждане на спор за законосъобразността на оспореното Решение № 811 от 21.12.2013 г., в съответната част, което е санкционирано от съда като непротиворечащо на ЗДС - чл. 178, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Този момент в случая е 21.12.2013 г. Макар споразумението да е сключено след тази дата, то удостоверява пазарните цени, респективно стойността на равностойното обезщетение на отчуждения имот не към момента на сключването му, а към датата на издаване на акта. Нещо повече, по аргумент от § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС споразумението отразява пазарна цена, относима за периода 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. за имот в Требич, която е следвало да бъде надлежно установена от административния орган към 21.12.2013 г. Предвид изложените съображения представеното споразумение не представлява годно доказателство за установяване пазарната цена, респективно равностойното обезщетение за сега отчуждаваната част от имот. Както се посочи, съгласно неоспореното от страните заключение на СОЕ, което съдът кредитира, не се установи по-висок размер на равностойно обезщетение за отчуждаваната част от имота, доколкото при съобразяване на всички относими пазарни аналози този размер е по-нисък от определения от административния орган и равен на него - при съобразяване на ползваните за изготвяне на оценката, на която се е позовал административният орган аналози. Имотът на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение земеделска земя и попада в селскостопанска територия в границите на район Надежда. Именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на равностойното парично обезщетение от административния орган. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото равностойно парично обезщетение, това за отчуждаваната част от собствения на жалбоподателите недвижим имот е следвало и е определено въз основа на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. При правилно възприетия начин на оценка, неправилно административният орган е определил обезщетение в размер от 12016,00 лв., използвайки само част от относимите пазарни аналози - извършени сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики в относимия период. Видно е от заключението на СОЕ, че стойността на обезщетението възлиза на 6297,00 лв. при ползване на всички относими сделки. Други относими пазарни аналози не са представени от жалбоподателите. Приложените към молбата от 2.03.2016 г. не са такива доколкото обективират сделки, които не са съобразени с изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - относими са към друг район, обективират договорни ипотеки или сделки за идеални части и възмездни такива за повече от един имот с обща цена, констативни актове. Възраженията на адв. Петрова-Сачева, изложени в писмените бележки, които по съществото си представляват оспорване на заключението на СОЕ не се възприемат от настоящия състав. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим във вр. с чл. 144 АПК, оспорването на заключението може да бъде направено докато трае изслушването. Видно е от съдебния протокол за проведеното съдебно заседание на 14.03.2016 г., че адв. Сачева не е оспорила заключението и е изразила становище за приемането му. Не е поискала събирането на други доказателства, напротив, направила е изрично изявление, че няма да сочи други доказателства. По време на устните състезания е пледирала за изменение на спорното решение при съобразяване представеното от нея споразумение по чл. 178 АПК, а при условията на евентуалност - за потвърждаване решението на административния орган в частта на оценката. Предвид това и като обсъди заключението на СОЕ в двата му варианта по реда на чл. 202 ГПК, тоест ведно с представените по делото доказателства, в това число пазарните аналози, въз основа на които е изготвено и които според настоящия състав са в съответствие със специалните изисквания по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да се приеме, че по делото не се установи определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота да е в размер по-висок от определения с Решение № 438. Впрочем, конкретни възражения по отношение на сделките, послужили на вещото лице, назначено от съда да изготви приетото заключение, не са направени от жалбоподателите. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че не е налице основание за изменение на Решение № 438, в частта относно отчуждаваната част от имота на жалбоподателите чрез претендираното в жалбата увеличение размера на обезщетението. По изложените по-горе причини, Решение № 438 в оспорената част е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото забраната за влошаване положението на жалбоподателите не допуска намаляване размера на определеното обезщетение. При този изход на спора присъждане на разноски на жалбоподателите не се следва. По изложените съображения и на основание чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,