Решение № 17313 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2019 г.

Решение № 17313 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Б., [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Митев срещу решение № 1000 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 3364 по описа за 2018 г. на Административния съд П., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-16001617008018-091-001/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 561/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. П.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. С допълнителна молба претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С оспорения пред Административен съд-П. ревизионен акт, за касатора допълнително е установена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 419, 17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 525 лв., след като от приходните органи било установено, че през 2011 г. ревизираното лице е придобило доходи по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ от продажба на недвижими имоти в режим на СИО с нотариални актове № 154 от 08.04.2011 г., № 85 от 13.06.2011 г., № 86 от 13.06.2011 г. и № 84 от 13.06.2011 г. на обща стойност 22 188, 36 лв. (1/2 от 44 376, 73 лв.) За да отхвърли жалбата на лицето административният съд е приел за неоснователно оплакването на лицето, че при определяне на придобивната цена на имотите приходният орган не е включил разходите за СМР на недвижимите имоти, за които лицето е представило документи едва при административното обжалване на РА. Позовал се е на проведената съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на документите по делото и оглед на място, според която за обектите няма изготвяни количествено – стойностни сметки през годините, а представените проекти за жилищната сграда в гр. Б. и вилната сграда в летовище "С. К." не съдържат достатъчно данни за изготвяне на точна количествено стойностна сметка, докато за останалите обекти не са представени проекти. Пак от заключението на вещото лице съдът е приел, че закупените строителни материали и услуги по представените множество фактури са относими към строителството и на жилищната, и на вилната сграда, но по конкретно посочени причини не могат да се обвържат по категоричен начин именно с тези сгради, поради което не следва да се изчислява сумата от стойностите на разходните документи в цената на придобиване на имотите. Съдът не е възприел и представения от ревизираното лице оценителски доклад на лицензиран оценител, определил разходите за построяване на жилищната сграда, тъй като оценката не е извършена въз основа на документите на ревизираното лице. Посочил е, че представените документи не могат да се приемат за документално доказана цена на придобиване и поради факта, че лицето не е ангажирало изготвянето на заключение със задача актуализирането им до 1997 г., включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт, при условие, че се представят несъмнени доказателства за извършването на СМР до 1998 г. Съдът е приел, че правилно в цената на придобиване на жилищната сграда в УПИ ХІІІ, кв. 120 не е включена цената на заплатеното право на строеж от 1990 г., тъй като доказателства за придобиването са представени едва при съдебното обжалване на РА, поради което ревизиращият екип не е бил наясно за учредено право на строеж на сграда. Мотивирал се е, че при липсата на доказателства, правилно ревизиращите не са приложили разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 7 от ЗДДФЛ относно документално доказаната стойност на придобитото през 1990 г. по възмезден начин право на строеж, а в съдебното обжалване лицето не е ангажирало заключение с такава поставена задача. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на И. Б. и е потвърдил РА. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Основателни са възраженията на касатора за липса на процесуална активност от страна на съда при изясняване на фактическата обстановка и допуснати в тази насока съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ, според която когато няма документално доказана цена на придобиване, същата се определя като нула, но видно от мотивите на решаващия орган, както и от изчисленията в РД за всеки един от продадените имоти, документално доказаната цена по смисъла на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ е установена въз основа на събраните в хода на ревизията документи за реално извършени плащания по придобиването. Така остава неясно според съда към кои имоти е била приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ, при положение, че в РД и РА няма отделно формирана цена на УПИ и изградените в последствие в тях сгради. В съдебния акт не се изяснява каква е възприетата от органите по проходите цена на придобиване на имотите, нито защо според съда тя е правилно определена. Пред съда е бил представен като доказателства договор за отстъпено право на строеж от 1990 г., заплатено на стойност 1 663 лв., което доказателство е игнорирано от съда с мотив, че не е представено в административното производство, поради което правилно не е било съобразено при формиране на документално доказаната цена на придобиване на УПИ XIII, кв. 120, съответно спрямо него не е приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ, като този пропуск съдът е вменил в отговорност на лицето, което не е ангажирало заключение с такава задача. Настоящата инстанция намира за неправилни горните изводи на административния съд. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. От посочената разпоредба следва, че съдът действа като инстанция по същество, поради което следва да изясни фактите и да събере дори служебно всички необходими и относими доказателства, свързани със спорния пред него въпрос, като формира изводите си след задълбочен и съвкупен анализ на установеното от фактическа страна и въз основа на събраните доказателства. В административният процес преклузията на доказателствата не е позната, поради което представения при съдебното обжалване договор за отстъпено право на строеж не следа да бъде игнориран само на основание по-късното му представяне, след като е от съществено значение за правилното решаване на спорния въпрос за определяне на документално доказаната цена на придобиване на имота, съответно за определяне на дължимия от лицето данък. Ако задълженото лице, поради липса на нужните знания не е поставило въпрос към експертизата за преизчисляване на възприетата от приходните органи придобивна цена на УПИ XIII, кв. 120 и включването на заплатеното право на строеж в нея, както и за актуализирането й по реда на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ, то съдът в изпълнение на принципа на служебното начало, е следвало да допълни експертизата с посочените въпроси. Още повече след като експертът е заявил, че към разходите за вилната сграда, от всички представени при административното обжалване на акта документи за разходи за СМР, категорично могат да се отнесат единствено документите, представляващи заплащане на правото на строеж. Пред първа инстанция лицето е оспорило и подхода на приходните органи да съпоставят цената за придобиване на един вид имущество – УПИ – с продажната цена на друг различен вид имущество – масивни сгради. По тези възражения съдът не е формирал правни изводи. При липса на изложени от съда мотиви защо възприетата от органите по приходите цена на придобиване на имотите е правилно определена и предвид забраната на чл. 220 АПК, настоящата инстанция не може да направи проверка на формираните от съда правни изводи. Посочените по-горе допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради което делото следва да бъде върнато на административния съд, за ново разглеждане при съобразяване на изложените по-горе мотиви. При новото разглеждане следва да се назначи допълнителна експертиза със служебно поставена от съда задача, при съобразяване заплатеното право на строеж по договор от 1990 г. за УПИ XIII, кв. 120, да преизчисли документално доказаната цена на придобиване на имота, както и да актуализира цените на придобиване на имотите, където е приложимо и да изчисли дължимия от лицето данък. Съдът следва обосновано да отговори на изложените в жалбата възражения и да изложи мотиви относно законосъобразното определяне на цената на придобиване на процесните имоти. Поради гореизложеното съставът на ВАС, осмо отделение счита, че съдебното решение е неправилно, същото трябва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-П.. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. В. от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,