Решение № 14123 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2017 г.

Решение № 14123 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Г. Г. от [населено място], против заповед № 8121 К-4727 от 16.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при липса на материално-правни предпоставки за издаването й и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображения в подкрепа на тезата си жалбоподателят излага в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М.. Жалбоподателят моли за отмяна на заповедта и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител Б. П., служител с юридическо образование, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена против подлежаща на оспорване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) заповед, от лице с правен интерес - неин адресат, засегнат неблагоприятно от последиците й, както и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е назначен на длъжността разузнавач IV степен в сектор "Финансови и данъчни престъпления" към отдел "Икономическа полиция" при Областна дирекция на МВР - Пловдив (ОДМВР - Пловдив). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-2237 от 14.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя - предложение № 317 р-4962 от 10.06.2016 г. на директора на ОДМВР - Пловдив и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Със заповедта служителят е отстранен временно от длъжност, като е разпоредено да му бъде иззета служебната карта, личен знак и служебно оръжие, определен е съставът на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО), разпоредено е служителят да се запознае със заповедта, да се разследват, при постъпване на данни, и други тежки нарушения на служебната дисциплина, както и да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на инспектор Г. Г.. Със заповеди № 8121 К-3308/29.08.2016 г., № 8121 К-3920/07.10.2016 г., № 8121 К-5076/19.12.2016 г. и № 8121 К-2065/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е удължаван срокът за провеждане на дисциплинарното производство. Служителят се е запознал със съдържанието на заповед № 8121 К - 3308/29.08.2016 г. и № 8121 К-3920/07.10.2016 г., срещу подпис. Не са представени доказателства служителят да се е запознал със съдържанието на заповед № 8121 К-5076/19.12.2016 г. и № 8121 К-2065/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с които отново е удължен срока за провеждане дисциплинарното производство. На 15.07.2016 г. Г. Г. е депозирал писмено обяснение, във връзка със зададени му въпроси относно станалото, в което заявява, че се намира на лечение в клиника по психиатрия към УМБАЛ "Свети Георги" в град Пловдив и не е в състояние и отказва да дава обяснения. Единственото, което може да заяви е, че във връзка с възникналия инцидент на 04.06.2016 г. в с. Царацово, област Пловдив срещу него е образувано следствено дело по описа на OCлС - Пловдив. Посочил е също така, че по същото е изготвена съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, които са дали заключение, че към инкриминирания момент - 04.06.2016 г. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, поради което моли ДРО да се запознае с експертизите при вземане на окончателно решение по воденото срещу него дисциплинарно производство. По делото е представено писмо вх. № 620700-3493 от 22.06.2016 г. до завеждащ Клиника по психиатрия към "УМБАЛ Св. Георги", във връзка с провежданото дисциплинарно производство, с което е поискано да бъде издадено писмено уведомление дали лицето Г. Г. е постъпил на лечение в лечебното заведение, води ли се на учет и с каква диагноза, както и може ли същият да участва в дисциплинарното производство. Видно от изготвения отговор от началник Клиника по психиатрия и медицинска психология УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД – Пловдив изх. № 42 от 23.06.2016 г. до началника на РУ-Труд, Г. Г. е постъпил на лечение в Клиниката по психиатрия и медицинска психология на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД – Пловдив на 09.06.2016 г. и продължава да се лекува към момента на отговора, като е на режим - "затворени врати". Поставената му диагноза е "разстройство в адаптацията", като началникът на клиниката не може да даде отговор на въпроса дали същият може да участва в дисциплинарното производство, тъй като това е предмет на експертно решение. С молба рег. № УРИ317 в-50/11.01.2017 г. Г. Г. е уведомил директора на ОДМВР - Пловдив, че се намира в тежко психическо състояние, поради което не може да участва в дисциплинарното производство водено срещу него. В подкрепа на твърденията си прилага медицински документи - епикриза ИЗ 35387/420 от 2016 г. на Г. Г. с отбелязване, че е постъпил на 09.06.2016 г., изписан на 22.07.2016 г. от Клиника по психиатрия и медицинска психология УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД – Пловдив; епикриза ИЗ 67369/792 от 2016 г. на Г. Г., постъпил на 03.11.2016 г., изписан на 19.12.2016 г. от Клиника по психиатрия и медицинска психология УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД–Пловдив; експертно решение № 4408 от 227 от 22.12.2016 г. на ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД и болничен лист № Е20167652645 за временна неработоспособност от 06.12.2016 г. до 18.01.2017 г., издаден от специализирана ЛКК – Психиатрична, Клиника Психиатрия към УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД–Пловдив. Същият заявява, че при подобряване на здравословното му състояние ще уведоми директора на ОДМВР - Пловдив своевременно. С ново писмо изх. № 15 от 01.03.2017 г. на началник клиника по Психиатрия УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД – Пловдив до отдел "Юристи" на "УМБАЛ Св. Георги" ЕАД – Пловдив, в отговор на препратено от отдела писмо на ОДМВР – Пловдив, РУ – Труд с вх. № 1849 от 24.02.2017 г. относно Г. Г. е отговорено, че лицето е постъпвало за лечение два пъти в Клиниката по психиатрия през 2016 г. Първото пролежаване е било в периода 09.06.2016 г. до 22.07.2016 г. и е изписан с диагноза F 32. 1 (Умерено тежък депресивен епизод). Второто пролежаване е било в периода 03.11.2016 г. до 19.12.2016 г. и е изписан с диагноза F32. 1 (Умерено тежък депресивен епизод). Началникът на клиника по Психиатрия УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД – Пловдив е заявил, че не може да даде отговор на въпроса какво е моментното му състояние и дали същият може да участва в дисциплинарното производство, тъй като към момента лицето Г. не се води на лечение в Клиниката по психиатрия. В резултат на проведеното дисциплинарно производство и събраните доказателства е изготвена обобщена справка № 6207 р-3374 от 16.03.2017 г. С нея е прието за установено, че на 04.06.2016 г. около 23: 30 часа в с. Царацово, област Пловдив по време на традиционния събор провеждан в селото, инспектор Г. в нетрезво състояние (установено в 01: 50 ч. на 05.06.2016 г. с техническо средство Дрегер Алкотест - 7510, проба № 5439, което отчело 1. 73 промила алкохол), е ударил в лицето С. Д. - кмет на село Скутаре, псувал и обиждал останалите кметове и граждани, които били на масата, отказал да се легитимира и оказал яростна съпротива на пристигналия на място автопатрул от РУ - Труд. Подробно е описана хронологията на събитията и съответните доказателства. Посочено е, че съгласно утвърден план на началник РУ - Труд peг. № 6207 р-4438/02.06.2016 г. за осигуряване на обществения ред на мероприятието са изпратени инспектор С. Стефанов и АП в състав мл. автоконтрольор С. Маврев и младши експерт С. Иванов. Около 23: 30 ч. на 04.06.2016 г. инспектор Стефанов е получил телефонно обаждане от кмета на с. Царацово - Д. Попов, който е заявил, че мъж, представящ се за заместник-началник на "Икономическа полиция", е ударил кмета на с. Скутаре, обл. Пловдивска и е псувал находящите се в това време кметове и граждани. Отивайки на място инспектор Стефанов установил, че на една маса са седнали кмета на Община Марица - Д. Иванов, кмета на с. Скутаре С. Д., чиято долна устна е била подута и по нея имало кръв, кмета на с. Радиново Кардашев, на с. Крислово Андреев, общинските съветници от община Марица И. Стойков и Г. Разпопов, както и служител от същата община П. Караколев. Същите заявили, че около 21: 00 ч. при тях седнал непознат мъж във видимо нетрезво състояние. Представил се като Г. Г. - заместник-началник на "Икономическа полиция" - Пловдив. Мъжът останал на масата около час, но тъй като бил в нетрезво състояние Караколев му предложил да го закара. Двамата тръгнали към автомобил, паркиран зад читалището на селото, като десет минути след това кметът на с. Скутаре видял, че колата още не е тръгнала и отишъл да провери какво става. Вижда, че Караколев държи през кръста инспектор Г.. На въпроса какво се е случило Караколев му отговорил, че инспектор Г. иска да се върне на масата и да прави скандали. В този момент инспектор Г. напсувал Д. и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, при което спуква долната му устна. Д. го бута на земята и се връща при другите на масата. Инспектор Стефанов намира Г. в пътнически автобус, собственост на община Марица с [рег. номер на МПС], паркиран зад читалището. Легитимира се и отправя няколко покани към Г. да слезе от превозното средство, като му прави впечатление, че същият мирише на алкохол и се олюлява. Инспектор Стефанов поисква документ за установяване на самоличността на лицето, но Г. отказал с думите "Какъв си ти, че ще ти давам документи". Инспектор Стефанов се позовал на правомощията си по ЗМВР, но Г. заявява, че е полицай, ще се обади на директора на ОДМВР - Пловдив, за да сезира за случая и полицаят да бъде наказан. Отказва да даде документ за самоличност. Инспектор Стефанов предупреждава, че ще бъде принуден да използва физическа сила и помощни средства и че ще отведе лицето в РУ - Труд за изясняване на случая и действително се принуждава да използва физическа сила за поставяне на белезници на Г.. Тъй като той оказва яростна съпротива, изразяваща се в блъскане, ритане, извиване на ръце, на помощ на полицая се притичват посочените кметове. На инспектор Г. са поставени белезници и е качен в патрулен автомобил на РУ - Труд, където е продължил да псува. След като е отведен в РУ - Труд от намерената в него служебна карта инспектор Стефанов установява, че лицето е инспектор Г. Г., служител на отдел "Икономическа полиция" ОДМВР - Пловдив. Инспектор Г. е изпробван за наличие на алкохол, като апаратът е отчел 1, 73 промила наличие на алкохол в кръвта. Случаят е докладван на дежурен районен прокурор М. Илиева, Г. е задържан за 24 часа със заповед за полицейско задържане. С постановление от 06.06.2016 г. му е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо и чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С оглед установеното е прието, че Г. е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по т. 15, т. 19, т. 20 и т. 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс). В обстоятелствената част на обобщената справка е посочено, че за запознаване със заповед рег. № 8121 к-5076/2016 г. относно удължаване на срока за дисциплинарното производство Г. неколкократно е търсен на обявения от него адрес за призоваване в [населено място], [адрес], но не е намерен. Изготвени са докладни записки рег. №УРИ 6207 р-9259/17 г., рег. № УРИ 6207 р-495/17 г. и рег. №УРИ 6207 р-3384/17 г. Изпратено е писмо до Второ РУ ОДМВР - Пловдив с peг. № 6207 р-448/11.01.2017 г. за връчване на призовка на Г., като с докладна записка Второ РУ уведомява, че лицето не е установено на посочения адрес. За запознаване със заповеди peг. № 8121 к-5076/16 г. и заповед peг. № 8121 к-2065/06.02.17 г. относно удължаване срока на дисциплинарното производство, за връчване на покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, Г. неколкократно е търсен на посочения от него адрес за призоваване и на посочения от него мобилен номер. По този повод са изготвени докладна записка peг. № УРИ6207 р-3091/17 г., peг. № УРИ6207 р-3103/17 г. и протоколи с peг. № УРИ6207 р-3104/17 г. и peг. № УРИ6207 р-3383/17 г. Изпратени са писма до Второ РУ МВР - Пловдив с peг. № 6207 р-3012/10.03.2017 г. и с peг. № 6207 р- 3386/16.03.2017 г. за връчване на призовка на Г., като същият не е открит. От протокол УРИ 6207 р-3104 от 13.03.2017 г. се установява, че на 08.03.2017 г. в 10: 30 часа е направен неуспешен опит за провеждане на телефонен разговор, с цел запознаване на служителя със заповед № 8121 К-5076/19.12.2016 г. и заповед № 8121 К-2065/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с които отново е удължен срока за провеждане дисциплинарното производство, като на 09.03.2017 г. в 12: 03 часа и 12: 10 часа са направени неуспешни опити за провеждане на телефонен разговор с Г.. На 13.03.2017 г. в 10: 05 също е направен неуспешен опит за провеждане на телефонен разговор, като на същата дата в 10:40 часа от телефонния номер, посочен от служителя за връзка с него е изпратено текстово съобщение на телефонен номер [ЕГН] (ползван от ст. инспектор Р. Атанасов) гласящо "Р., зле ми е, като се пооправя ще ти звънна". От протокол УРИ 6207 р-3383 от 16.03.2017 г. се установява, че на същата дата е посетен адрес за призоваване на Г. в [населено място] и е направен и неуспешен опит за провеждане на телефонен разговор, с цел запознаване на служителя със заповеди peг. № 8121 к-5076/19.12.16 г. и заповед peг. № 8121 к-2065/06.02.17 г. на министъра на вътрешните работи, връчване на покана рег. № 6207 р-3375/2017 г. за запознаване с обобщената справка рег. № 6207 р-3374/2017 г. и всички материалите от проведеното дисциплинарното производство. С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарноразследващият орган в становище рег. № УРИ 6207 р-3451/17.03.2017 г. е предложил на министъра на вътрешните работи на Г. Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В това становище е възпроизведена цялата подробна обобщена справка и всички установени нарушения. Обобщената справка и становището са постъпили при министъра на вътрешните работи на 16.05.2017 г. На същата дата, министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Г. Г. дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта са изложени обстоятелствата, така както са описани в обобщената стравка и становището на ДРО. Описано е, че в сайтовете в интернет на вестник "Марица", Plovdiv24, БТВ, БЛИЦ и Plovdivnews, под заглавия, съответно: "Ченге се напи и шамароса кмета на Скутаре", "Още един от Икономическа полиция в Пловдив с голяма издънка", "Служител на Икономическа полиция на съд заради побой на кмет", "След Караджов още едно ченге от Икономическа полиция в Пловдив в голяма издънка", е поместена информация за хулиганските действия, извършени на 04.06.2016 г. от инспектор Г. Г., на събора в с. Царацово, с което укоримото поведение на полицейския служител е станало известно не само на представителите на изпълнителната власт от община Марица, присъствали на събора, на органите на досъдебното производство, но и на неограничен кръг граждански лица с достъп до интернет, с което реално е уронен престижа на службата в МВР. От правна страна е прието, че с действията си Г. виновно е нарушил разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 30 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е уронил престижа на службата, което е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение. " Не са кредитирани твърденията на жалбоподателя, че не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е бил в състояние да ги ръководи. Прието е също така, че по своя вина Г. не се е запознал със заповедите за удължаване на срока на дисциплинарното производство, обобщената справка, материалите, събрани в дисциплинарното производство. В настоящото съдебно производство са представени допълнителни доказателства, относно здравословното състояние на жалбоподателя, които не се оспорват - епикриза Л. И. З. № 4604 на Г. Г. за лечение от 18.06.2017 г. до 20.04.2017 г. (при наличие на очевидна техническа грешка в посочване на месеца на изписването) от Отделение по психиатрия към МБАЛ – Медицински университет - МВР - Клинична болница с поставена диагноза Рекурентно депресивно разстройство, Експертно решение № 1081 от 052 от 16.03.2017 г. на ТЕЛК за определяне на процент трайно намалена работоспособност 60 %, със срок на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане до 01.03.2018 г., за една година, както и Експертно решение № 77/3 от 02.05.2017 г. на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицинския институт – МВР, с което жалбоподателят Г. Г. е признат за негоден за служба в МВР като ДС – разузнавач IV степен. Представена е и присъда, видно от която Г. е признат за невиновен за престъпление по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, затова, че на 04.06.2016 г. в с. Царацово, област Пловдивска да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - С. Стефанов, полицейски инспектор в РУ – Труд при ОДМВР - Пловдив, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, както и е признат за невиновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, затова, че на 04.06.2016 г. в с. Царацово, област Пловдивска, по хулигански подбуди да е причинил другиму - на С. Д. лека телесна повреда - изразяваща се в кръвонасядане на лигавицата на долната устна в ляво, охлузване по лигавицата на долната устна в ляво, с което му е причинено болка без разстройство на здравето. Присъдата е влязла в сила на 11.09.2018 година. Наказателният съд, на основание заключение на назначена тройна съдебно-психиатрична експертиза е приел, че към инкриминираната дата Г. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието. С оглед на така установените факти, съдът приема от правна страна следното: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл. 195 от ЗМВР. При постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На служителя не е дадена възможност да участва пълноценно в дисциплинарното производство и да осъществи защитата, в съответствие с изискванията на чл. 206 и чл. 207, ал. 8 - ал. 10 от ЗМВР. В ЗМВР са разписани императивни правила за провеждане на дисциплинарното производство, като чл. 207, ал. 7 от ЗМВР задължава дисциплинарно разследващия орган да изготви обобщена справка за резултатите от разследването. Обобщената справка има за цел служителят да бъде запознат с извършените процесуални действия и направените констатации. Разпоредбата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР предвижда държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, да бъде запознат с материалите от производството, водено срещу него и да се възползва от правата си по т. 1- т. 6 от същия член, като гаранция за ефективно упражняване правото на защита на наказваното лице. Съгласно чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право да се запознае със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по ал. 7, което се удостоверява с подпис и дата. В чл. 207, ал. 9 от ЗМВР е регламентирано удостоверяването на отказ за запознаване с материалите по ал. 8, т. 1, което се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР. В случая не е налице нито запознаване, нито надлежно удостоверен отказ за запознаване с обобщената справка, което води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довели и до нарушено право на защита - порок по чл. 146, т. 3 от АПК. Дисциплинарнонаказващият орган, въпреки че е уведомяван и писмено и по телефона от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че се намира в тежко здравословно състояние и не може да участва в производството, което е удостоверено със съответните медицински документи, не е успял да установи дали жалбоподателят действително е в състояние пълноценно да участва в производството. Въпреки че двукратно е искано медицинско мнение от клиниките, в които жалбоподателят е бил на лечение, не е уставено дали състоянието му позволява да извършва съответните процесуални действия. Освен това опити за връчване на книжа са правени в моменти, в които жалбоподателят е бил на лечение или в болничен отпуск, поради което изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че лицето не е участвало в производството по негова вина е необоснован. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР - порок по чл. 146, т. 4 от АПК. В случая, с влязла в сила присъда е прието, че лицето не е извършило виновно деянията, за които е водено наказателното производство, идентични с деянията, за които се води дисциплинарното производство. Действително, производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга непременно основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая обаче, видно от представената по делото присъда от 30.03.2018 г., постановена по нохд № 8246/2016 г. на Районен съд - Пловдив, се установява, че жалбоподателят е признат за невиновен за престъплението по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, затова, че на 04.06.2016 г. в с. Царацово, област Пловдивска да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - С. Стефанов, полицейски инспектор в РУ – Труд при ОДМВР - Пловдив, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, както и е признат за невиновен за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, затова, че на 04.06.2016 г. в с. Царацово, област Пловдивска, по хулигански подбуди да е причинил другиму - на С. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лигавицата на долната устна в ляво, охлузване по лигавицата на долната устна в ляво, с което му е причинено болка без разстройство на здравето, като фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание са идентични с тези, послужили като основание за привличане на Г. като обвиняем за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал 2 от НК и престъплението по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. Присъда е влязла в сила на 11.09.2018 година. Съгласно чл. 300 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК и в административното производство, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, съответно за административния съд, който разглежда гражданските (дисциплинарните) последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с влязлата в сила присъда е приета липса на волевия момент при извършване на деянията - същите не са извършени виновно, поради обстоятелството, че лицето не е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към релевантния момент. Следователно, след като с влязла в сила присъда подсъдимият Г. Г. е признат за невиновен за деянията, за които са му повдигнати обвинения и които при идентитет на фактите са послужили и като основание за издаване на оспорената заповед, то липсва и виновно извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина - нарушение на правилата на Етичния кодекс, поради липса на извършване на деянията от субективна страна. От обективна страна деянията са осъществени и категорично установени, но липсва вина, поради което не е налице основание за носене на дисциплинарна отговорност. Следва да се добави, че при издаване на оспорената заповед, министърът на вътрешните работи е приел, че нарушенията са осъществени от субективна страна, като се е позовал на експертиза относно психическото състояние на жалбоподателя, дадена в рамките на досъдебното производство и е отказал да кредитира възраженията на жалбоподателя, за наличие на заключение, установяващо, че не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е бил в състояние да ги ръководи. По подобни доводи е отхвърлено и възражението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че не е в състояние да участва в производството поради здравословното си състояние. Понастоящем, с влязла в сила присъда, е приета липса на субективния елемент за носене на наказателна отговорност по отношение действията на Г., за които е привлечен както към дисциплинарна, така и към наказателна отговорност. Това обстоятелство, противно на възражението на ответника в писмената защита на процесуалния му представител, рефлектира и върху носенето на дисциплинарната отговорност, като настоящият състав следва да се съобрази с безспорно установения факт на влязлата в сила присъда, с която наказателният съд се е произнесъл по виновността на дееца. Безспорно е, че едни и същи факти за действията на Г. се твърди, че осъществяват съставите на престъпленията, за които дееца е оправдан и състава на дисциплинарното нарушение - нарушенията на посочените норми от Етичния кодекс. Следва да се приеме, че не е осъществено дисциплинарното нарушение, описано в заповедта за уволнение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Оправдаването на жалбоподателя по повдигнатото обвинение, касаещо действия, за които в оспорената заповедта е прието че осъществяват нарушение на норми от Етичния кодекс, обоснова извод за липсата и на дисциплинарно нарушение и съответно за незаконосъобразност на административния акт. Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК е основателна претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена от жалбоподателя. Следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Г. Г. направените по делото разноски, в размер на 800 лв., за изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, действително внесени, видно от договор за правна защита и съдействие от 30.05.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,