Решение № 168 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2013 г.

Решение № 168 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Италес" ООД против решение № 641/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2164/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 271005285/31.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 198/9.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати две съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са погазени основните правни принципи на общата система на ДДС - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и да бъде отменен РА. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 641/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2164/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Италес" ООД против РА № 271005285/31.01.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 198/9.05.2011 г. ДД "ОУИ" относно непризнато правно на данъчен кредит за данъчни периоди 1.11.2009 г. - 30.11.2009 г. и 1.12.2009 г. - 31.12.2009 г. в общ размер на 32654,62 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Решаващият съд е приел, че законосъобразно с РА № 271005285/31.01.2011 г. на ТД на НАП - Варна на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2, ал. б от ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на "Италес" ООД е отказано упражнено право на данъчен кредит по фактура № 80 .. 036/27.11.2009 г., издадена от "Аква дриймс" ЕООД в размер на 14451,60 лв., по фактура № 52/30.11.2009 г., издадена от "Визита Трейд Къмпани" ООД в размер на 3719,82 лв. и по фактура № 27/29.12.2009 г., издадена от "Фунги" ООД в размер на 14 483,20 лв. В мотивите на атакуваното съдебно решение са възпроизведени фактическите констатации на органите по приходите и мотивите на решението на ДД "ОУИ", от които е обоснован фактически извод, че не са безспорно доказани обстоятелствата във връзка с добиването, преработването, транспорта и предаването на фактурираните продукти, от което е обусловен и правния извод, че по процесните фактури липсват реално осъществени доставки на преработените гъби, и посоченият във фактурите ДДС се явява начислен без основание, поради липсата на данъчно събитие и не е налице правно на приспадането му. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. При формиране на тези изводи съдът въобще не е обсъдил цитирани като събрани при насрещните проверки на преките доставчици писмени доказателства, а именно международна товарителница, описана като приложена към обясненията на управителя на "Аква дриймс" ЕООД от 25.02.2010 г., писмени доказателства за превоз за сметка на "Италес" ООД от склада на "Визита трейд къмпани" ООД до склада на ревизираното лице. По отношение на "Фунги" ООД липсват самостоятелни установявания в съдебното решение, а е извършено позоваване на наличие на аналогичност с тези за "Визита трейд къмпани" ООД. Фактът, че идентични на фактурираните от процесните доставчици стоки са предмет на ВОД от страна на жалбоподателя е игнориран като значим за косвеното установяване на твърденията на ревизираното лице, че е получател по реални доставки на стоки, които е използвало за последващи облагаеми доставки. На практика решаващият съд е пренебрегнал и доказателствата относно преките доставки, отразени в спорните данъчни фактури, а се е концентрирал върху обсъждането на предходните доставки и начина на придобиване и преработване на гъбите. Абсолютно необоснован и в противоречие с изброените, но необсъдени писмени доказателства, е изводът, че липсва техническа и кадрова обезпеченост и при тримата преки доставчика за преработка на дивите гъби в сушен и замразен вид. Не кореспондира с данните от протоколите за извършените насрещни проверки, че преките доставчици не са ангажирали доказателства относно релевантните факти за наличие на облагаема доставка на процесното количество сушени гъби и замразени гъби манатарки. Поисканите от органите по приходите документи са представени и изброени, но не са обсъдени, от което делото е останало неизяснено от фактическа страна. По аргумент от чл. 220 от АПК касационната инстанция няма право за първи път да извършва такива фактически констатации, а поради неустановяването на относими към спора факти не е налице възможност за проверка относно правилното приложение на материалния закон. Неустановяването на всички относими към спора факти е в резултат от допуснато съществено процесуално нарушение от решаващият съд при постановяване на решението, изразяващо се в игнориране на голяма част от събраните по делото доказателства. При постановяване на съдебното решение решаващият съд изцяло е игнорирал заключението на вещото лице Мариела Мачева, което е подборно и безпротиворечиво, прието в съдебно заседание на 5.02.2013 г. в присъствието на процесуални представители и на двете страни, без оспорване. В мотивите на съдебното решение въобще не е коментирано експертното заключение, неговата относимост към спора и дали се кредитират изводите на вещото лице. Липсват и конкретни фактически и правни доводи относно невъзприемането на събраното по допустим процесуален ред доказателство относно спорни по делото въпроси. В този смисъл първото касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателно. Налице е хипотезата на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Относно второто оплакване за нарушение на чл. 12 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, изразяващо се в необсъждане на доводите в жалбата на "Италес" ООД и писмените бележки, настоящият съдебен състав намира, че също е основателно. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС-Варна процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение