Решение № 15425 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2009 г.

Решение № 15425 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 64 от 08.04.2009год., постановено по адм. д. № 01664/06 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-ж състав, е отхвърлил жалбата на "Центрумстрой" ЕООД - гр. Костинброд против данъчно-ревизионен акт № 1184/21.10.2005 год., на ТДД - София област, ДП "Костинброд", потвърден с Решение № 245/14.02.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 715,73 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Центрумстрой" ЕООД - гр. Костинброд, чрез пълномощника адв. Слав Стайков. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата му и отмени обжалвания ДРА. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Центрумстрой" ЕООД - гр. Костинброд против данъчно-ревизионен акт № 1184/21.10.2005 год., на ТДД - София област, ДП "Костинброд", потвърден с Решение № 245/14.02.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, относно непризната право на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ "РИАС - Слави Раев". Съдът е описал подробно в мотивите на решението фактическите констатации на органа по приходите по време на ревизията, правните му основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, събраните в хода на делото доказателства, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. След това градският съд е дал тълкуване на разпоредбите от закона, които регламентират възникването на правото на данъчен кредит, респективно тези, които регламентират хипотезите, възпрепятстващи възникването му, след което е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя. Същите са обсъдени твърде подробно, в реда на излагането им и са изложени съответни мотиви защо съдът намира същите като неоснователни. Направен е краен извод за неоснователност на жалбата. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане в жалбата. Едно от основните оплаквания на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се аргументи, че не намирането на данъчен адрес неправилно е абсолютизирано и приравнено на нереалност на доставката. Прави се и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в ДРА не се съдържат констатации за не реалност на процесните доставки и занимавайки се с този въпрос градският съд е въвел нови основания за непризнаване на право на данъчен кредит. Твърди се още, че градският съд неправилно е приложил закона, като не е съобразил, че от фактите по делото се установява по несъмнен начин, че са налице условията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 65, ал. 7 от същия закон и на дружеството следва да се признае право на данъчен кредит. Направени оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е установено от градския съд. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика ЕТ"РИАС - Слави Раев", при която е установено, че същият е начислил данъка при условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), че същият е заплатен по ДДС-сметка, че едноличният търговец е само посредник и не разполага с офис, материално техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките (доставка на филц, пясък и транспорт), като за предходни доставчици са посочено дружество "Черна роза" ООД и ЕТ "Тео комерс - Теодор Тодоров". При проверка на последните е установено единствено отразяване на фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация, като не е установено нито начисляване на данъка, нито наличието на техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките, респективно посочване на предходни доставчици, тъй като на деклариран данъчен адрес не е открит представител и не са представени надлежни доказателства след връчено искане. По тези причини правото на данъчен кредит е отказано поради отсъствието на условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) (не установяване на начисляване на данъка от предходни доставчици), липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В сходен смисъл са и мотивите на решението на директора на Д "ОУИ" - София при административното обжалване. Градският съд е приел, че тези констатации на органа по приходите следва да бъдат опровергани чрез пълно насрещно доказване, посочил, че жалбоподателят не сочи доказателства в тази насока, а заключението на вещото лице не ги опровергава, а точно обратното - потвърждава същите. Тези негови изводи са правилни и обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Въпросът за липсата на реални доставки по двете фактури е изрично посочен в мотивите на ДРА, обсъждан е и разглеждан при административното обжалване, поради което направеното оплакване, че той е въведен за пръв път едва с мотивите на първоинстанционното решение, се явява неоснователно и не следва да бъде обсъждано. Неоснователно е и направеното оплакване досежно неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Според тази разпоредба Органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предвид изискванията на разпоредбата в конкретния случай са представени доказателства единствено по отношение на прекия доставчик, а оборването на констатацията за наличие на въпросната хипотеза изисква представеното на такива до краен доставчик или производител, каквито доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Тъй като не е установена реалност на доставките е без значение обстоятелството, че данъкът е заплатен по ДДС-сметка, поради което оплакванията в този смисъл се явяват неоснователни. Без значение за спора е и обстоятелството, че получателят е изпълнил законовите изисквания за осчетоводяване на процесните фактури, в това число, че е извършил и последващи доставки. Законът поставя възникването на право на данъчен кредит при наличието на конкретно определени условия, а сочените от жалбоподателя са само част от тях. Като правилно и законосъобразно решението на градския съд следва да бъде оставено в сила на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на процеса жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция сумата 715,73 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,