Решение № 7311 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2013 г.

Решение № 7311 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил срещу решение № 11 от 18.01.2013 г. по адм. дело № 124 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 11 от 18.01.2013 г. по адм. дело № 124 от 2012 г. в обжалваната му част Административният съд - гр. Кюстендил, е отхвърлил като неоснователно оспорването на писмена покана изх. № РД-20-110 от 20.04.2012 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил, в частта по т. 1, 2, 3 и 5 за разликата от 390 до 1950 лева. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването за нарушение на административнопроизводствените правила не е касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК, а такова по оспорване на административния акт - чл. 146, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че при извършената на 30.03.2012 г. проверка контролните органи на РЗОК - гр. Кюстендил, са констатирали, че в периода от 22.02.2012 до 28.02.2012 г. изпълнителят на медицинска помощ не е спазил критериите за дехоспитализация при пациентките Спаска Александрова Владимирова, Гергана Василева Димитрова и Диана Иванова Митова, а при на пациентката Румяна Стоянова Кленова не е извършено серологично изследване, което се дължи по клиничната пътека. Цитираните ЗЗОЛ са лекувани по клинична пътека (КП) № 144 "Стационарни грижи при бременност с повишен риск преди 36 гестационна седмица". Съставен е акт за установяване на административно нарушение № РД-20-102 от 30.03.2012 г., изготвен от лекар контрольор в РЗОК - гр. Кюстендил. По акта, който е връчен на същата дата на управителя на болницата, както и по издадения на същата дата протокол за неоснователно получени суми № РД-20-110 не са направени възражения. Издадено е наказателно постановление № РД-20-102 от 20.04.2012 г. Последното е обжалвано от изпълнителя на медицинска помощ пред Районния съд - гр. Дупница, който е постановил решение № 595 от 17.07.2012 г. по НАХД № 633 от 2012 г. по описа на съда. С това решение наказателното постановление е отменено само в частта му по пункт 4, а в останалата му част - по пункт 1, 2, 3 и 5, е потвърдено. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 376 от 6.11.2012 г., постановено по НАХД № 391 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. Последното е окончателно и не подлежи на обжалване. Производството пред Районния съд - гр. Дупница, е образувано на основание чл. 59 и сл. ЗАНН. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл. 413, ал. 2 НПК влезлите в сила решения са задължителни за съдилищата по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Ето защо по тези въпроси не е било необходимо ново установяване на тези факти. В тази връзка съдът правилно не е обсъдил отново дали са налице нарушения на ЗЗО като правопораждащ факт за издаването на писмената покана. Писмена покана № РД-20-110 от 20.04.2012 г. на директора на РЗОК - гр. Кюстендил, е издадена за възстановяване на неоснователно получени суми във връзка с констатираните и установени нарушения, за които е издадено наказателно постановление № РД-20-102 от 20.04.2012 г. За прегледност следва да се отбележи, че според поредността на отразяване на нарушенията посочените в писмената покана нарушения следват тези на акта за установяване на административно нарушение № РД-20-102 от 30.03.2012 г. и на наказателно постановление № РД-20-102 от 20.04.2012 г. Действително решение № 595 от 17.07.2012 г. по НАХД № 633 от 2012 г. по описа на Районния съд - гр. Дупница, както и наказателното постановление в частта му, с която то е било потвърдено, са влезли в сила на 6.11.2012 г. Що се касае до оплакването на касатора, че писмената покана е издадена преди приключването на съдебното производство по наказателното постановление с влязло в сила решение, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 76б, ал. 1 и 2 ЗЗО. Съгласно първата алинея, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания. Според втората алинея на чл. 76б ЗЗО в случаите по ал. 1, когато лицето - обект на проверката, направи възражение по реда на чл. 74, ал. 4 ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление за извършеното нарушение. След като по първоначалното дело е било безспорно установено, че МБАЛ не е направила цитираното възражение, то директорът на РЗОК не е бил задължен да изчака влизането в сила на наказателното постановление, преди да издаде писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Предвид изложеното директорът на РЗОК не е бил длъжен в писмената покана да се позове на издаденото наказателно постановление. Процесната писмена покана отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК. Същата съдържа пълно изложение на фактическите основания. Позоваването на акта за установяване на административно нарушение и на протокола за неоснователно получени суми се отнася до процедурата по установяване на нарушенията, които предшестват писмената покана. Въпреки това позоваване в писмената покана директорът на РЗОК е изложил изчерпателно при кои пациентки, по кои истории на заболяването, за кои от тях не са спазени критериите за дехоспитализация и за кои случаи не е назначено серологично изследване. Що се касае до оплакването, че административният орган в писмената покана не е посочил като правно основание точно на кой от текстовете на 76б ЗЗО се позовава, то касаторът не е съобразил, че на стр. втора от административния акт изрично е посочена нормата на чл. 76б, ал. 1 ЗЗО. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на административния акт в частта му по т. 1, 2, 3 и 5, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,