Решение № 3769 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5486/2015 г.

Решение № 3769 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5486/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област София, против решение № 1911/23.03.2015 г. по адм. д. № 8342/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 25-състав. Излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът необосновано е приел, че в хода на административното производство не са били представени писмени доказателства, установяващи вида, периода и характера на репресията. Представени са оригинални писмени доказателства, при наличието на които областният управител не е имал основание да иска произнасяне на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Областният управител има право да прецени доколко представените доказателства установяват твърдяните обстоятелства. В настоящото производство молителката е представила официални писмени доказателства, които са взети предвид и поради които не следва да се приеме, че липсват доказателства относно правнозначимите факти. Моли да бъде отменено решението като неправилно и да бъде отхвърлена жалбата на Виолета Бряскова. Ответникът по касационната жалба - Виолета Методиева Бряскова, редовно призована, явява се лично. Счита обжалваното решение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В хода на служебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК по несъмнен начин е установено отклонение от административнопроизводствените правила в чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 4 и чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ. При наличие на противоречиви данни относно обстоятелствата по искането за обезщетяване, органът е следвало да отправи до помощния орган - Централната комисия, искане за произнасяне по характера на репресията. Процесуалното бездействие на ответника препятства изясняването на факти от значението на случая и е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване от Виолета Методиева Бряскова от гр. София е заповед № РЛ-042/31.07.2014 г. на областния управител на област София, с която на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 26/2008 г., областният управител е отказал да уважи искането й, в качеството й на наследник на Методи Иванов Дюлгеров, за еднократно обезщетяване по реда на Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 29/2005 г. Административният съд е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Приел е в мотивите, че Заповед № РЛ-042/31.07.2014 г. е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗПГРРЛ, в предписаната от закона форма. Но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които са се отразили върху крайния извод на административния орган. Съдът е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата от значение за произнасяне по искането за обезщетение, включително за характера на репресията, установяването им се извършва от Централната комисия по ред, определен от Министерския съвет. При наличието на противоречиви данни относно обстоятелствата, при които наследодателят на жалбоподателката е бил въдворен в ТВО и изселен, ответникът е следвало да отправи до помощния орган - Централната комисия, искане за произнасяне относно характера на репресията. С процесуалното си бездействие ответникът не е изпълнил вмененото му с чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ във вр. чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Касационната инстанция намира, че решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. От фактическа страна по делото е установено, че касационната жалбоподателка Виолета Методиева Бряскова е законен наследник на Методи Иванов Дюлгеров, видно от прието по делото Удостоверение за наследници № 1999/30.11.2010 г., издадено от район "Сердика", - Столична община. С Искане рег. № 91РЕ/74 от 12.08.2011 г. тя е подала искане до областния управител за изплащане на еднократно обезщетение на основание ЗПГРРЛ, поради това, че наследодателят й Методи Дюлгеров е бил незаконно репресиран, поради своите политически убеждения: въдворен в ТВО "Белене" за периода от 16.11.1957 г. до 16.09.1959 г. и изселен за времето от 3.03.1961 г. до 24.12.1964 г. Изводът на съда, че доказателствата по преписката установяват противоречиви обстоятелства относно характера на репресията, са обосновани. Действително от една страна се изтъкват криминални деяния на наследодателя на молителката, а от друга страна в документите се съдържат квалификации като ''вражески настроен спрямо народната власт и Партията''. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ предвижда в този случай възможност за произнасяне по спорните обстоятелства на Централната комисия, чиито състав е уреден в закона. Неправилен е изводът на съда, че областният управител е бил длъжен да сезира Централната комисия и да иска произнасянето й по противоречивите обстоятелства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /Наредбата/, Централната комисия се произнася по искания на правоимащи лица за установяване на обстоятелства, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства, ако липсата им е удостоверена от съответните органи по чл. 3, ал. 3, т. 1. От това следва, че само правоимащите лица, каквото качество има молителката Виолета Бряскова, могат да сезират Централната комисия и това задължение не може да се вмени на областния управител. Посочената разпоредба е във връзка и с изискването на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, според който правоимащите лица прилагат към искането си документи, установяващи основанието на претенцията им. Областният управител е бил длъжен да укаже на молителката уредената в Наредбата възможност да иска произнасяне на Централната комисия и в тази част са правилни констатациите на съда относно липсата на активност на административния орган при изясняване на спора. Областният управител не е преценил и законовите изисквания за подаване на искането за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ от наследници на репресирано лице. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, наследниците подават общо искане, в което посочват пълни данни за всеки от тях, както и данни за наследодателя им, и го подписват лично. След като по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ областният управител преценява и качеството ''правоимащо лице'', следва да укаже на молителката, че искането следва да бъде подадено от всички наследници на Методи Иванов Дюлгеров. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,