Решение № 1763 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7016/2010 г.

Решение № 1763 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7016/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 и чл. 160 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е за разглеждане в открито съдебно заседание на постъпилата частна жалба от Община Приморско, представлявана от Кмета на общината Лиляна Димова, против определение № 935/08.04.2010 г. по адм. дело № 159/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на общината против заповед № РД-09-130/23.12.2009 г. на Областен управител на област Бургас и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита така постановеното определение за изцяло незаконосъобразно. Според него същото е необосновано и постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Счита, че съдът неправилно приема, че за жалбоподателя Община Приморско липсва правен интерес от обжалване на заповедта. По подробно изложени доводи моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводството. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Бургас, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено Становище, в което се оспорва подадената частна жалба като неоснователна с конкретно развити аргументи и се моли да бъде отхвърлена, а определението оставено в сила. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна. Липсва активна правна легитимация, защото процесната заповед не засяга правната сфера на кмета на общината, поради което същият не разполага с право на оспорване по смисъла на чл. 147 АПК. Съдебното оспорване в административния процес е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна и администрацията от друга, а не между административните органи в това им качество. Липсва правен интерес от оспорване. Независимо, че не съществува пряка йерархична зависимост между кмета на общината и областния управител, законът дава право на областния управител да осъществява контрол за законосъобразност на актовете на кмета и затова заповедта на областния управител не е индивидуален административен акт, а е контролен административен акт, поради което кметът не разполага с право да го обжалва. Инстанционният контрол за законосъобразност не обосновава процесуалната легитимация за обжалване на заповедта от кмета, тъй като не са налице предпоставките на чл. 126 АПК. Не е налице пряк и личен, защитен от правото интерес на оспорващия. Интересът трябва да е личен. Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок и като насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С определение № 935 от 8.04.2010 г. по административно дело № 159/2010 г., Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, на основание чл. 159, т. 4 и чл. 160, ал. 1 АПК, оставя без разглеждане жалбата на Община Приморско, представлявана от кмета Лиляна Димова против Заповед № РД-09-130/23.12.2009 г. на Областен управител на област Бургас и прекратява производството по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална и материална легитимация да оспорва издадената заповед, с която е отменен издаден от него административен акт. Липсата на процесуална легитимация съдът е обосновал с обстоятелството, че кметът на общината в това му качество не може да обжалва акт на по-горестоящ административен орган, постановен по реда на административното оспорване, защото по отношение на него процесната заповед е акт на инстанционен контрол за законосъобразност и не може да се обжалва от административния орган - издател на акта, като за него не са налице предпоставките по смисъла на чл. 126 от АПК. Липсата на материална легитимация съдът е обосновал с обстоятелството, че процесната заповед не засяга правната сфера на кмета на община Приморско поради което същият не разполага с право на оспорване по смисъла на чл. 147 от АПК. Въз основа на така изложените мотиви съдът е направил извод, че в случая не се установява правен интерес у жалбоподателя за водене на настоящия процес, а наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а нейната липса обуславя недопустимост на жалбата. Така постановеното определение е неправилно. С обжалваната пред Административен съд - Бургас от Община Приморско, представлявана от Кмета на общината Лиляна Димова Заповед № РД-09-130/23.12.2009 г., Областният управител на Област Бургас е обявил за нищожен Акт за установяване на публично общинско вземане № 769/2.11.2009 г. на Кмета на Община Приморско, с който е установен размер на задължението на "ТЕМПО - Н" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к-с "Лазур" бл. 77, вх. 3, ет. 6, представлявано от Йовчо Калчев Неделчев. Заповедта е издадена по повод на постъпила в областната администрация жалба от "ТЕМПО - Н" ЕООД, гр. Бургас, по която е било образувано административно производство по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред. В разпоредбата на чл. 93 от АПК е посочен административният орган, който е компетентен да разгледа жалба, респ. протест, подадени по реда на Глава шеста от АПК, като общият принцип е, че това е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. В ал. 4 обаче изрично е посочено, че административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Тази компетентност е законово определена и е изключение от правилото за субординация. Областният управител не е горестоящ административен орган на кмета на общината. Те не са в йерархическа зависимост помежду си. И областните управители и кметовете на общини са териториални органи на изпълнителната власт, но не са в една и съща структура. Съгласно чл. 143 от Конституцията на Република България областният управител се назначава от Министерския съвет (ал. 2) и осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол (ал. 3). Според чл. 29, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) - областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика и се определя с решение на Министерския съвет (ал. 3). Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината (чл. 33, ал. 1 от ЗА) и се избира от населението на съответната община (ал. 2), а общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление (чл. 2, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - (ЗМСМА). От изложеното следва, че взаимоотношенията между кмет на община и областен управител не са в класическата форма на подчинение на един административен орган на друг. Този извод не се променя от предвиденото в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА, според която "актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго". Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗА областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. В конкретния случай обжалваната пред Административен съд - Бургас заповед е издадена точно на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК. Изрично в ал. 3 на чл. 32 от ЗА е регламентирано заповедите на областния управител да се обжалват пред съответния административен съд. Оспорване пред съда е предвидено и за решението на административния орган, постановено в административно производство по оспорване на административен акт по административен ред - чл. 98 от АПК. Самият областен управител е посочил в издадената от него Заповед № РД-09-130/23.12.2009 г., че подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването й пред Административен съд - Бургас. Заповедта безспорно е благоприятна за "ТЕМПО - Н" ЕООД, гр. Бургас и той няма правен интерес да я обжалва. Няма законово основание правото на жалба да бъде отречено на издателя на първоначалния акт, който в случая е обявен за нищожен и не е налице хипотезата на отхвърляне на жалбата срещу него. Предвид изложеното, в случая кметът на общината е заинтересовано лице по смисъла на чл. 126 от АПК за започване на съдебно производство. Освен това, предвид правният статус на кмет на община, регламентиран в Закона за местното самоуправление и местната администрация, изискването за личен, пряк и непосредствен правен интерес е недопустимо. Той действа в интерес на общината, поради което лично, пряко и непосредствено засягане на правната му сфера е невъзможно, за да се прави аналогия с разпоредбата на чл. 147 от АПК, предвиждаща нарушаване, респ. застрашаване на права, свободи или законни интереси. Като е достигнал до противоположни правни изводи, Административен съд - Бургас е постановил незаконосъобразно определение, което ще трябва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане по същество на жалбата на Кмета на Община Приморско против Заповед № РД-09-130 от 23.12.2009 г. на Областния управител на Област Бургас. Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,