Решение № 713 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2011 г.

Решение № 713 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, против Решение № 3382/07.07.2011 г. по адм. дело № 852/2011 г. на Административен съд - София град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Сензор Найт НВ Белгия, чрез пълномощника си - адв. Андонова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1035715/14.10.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1904/11.12.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оспорения АПВ незаконосъобразно е отказано правото на оспорващия за възстановяване на платен данък върху добавената стойност /ДДС/, по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г., в размер на 4 746.04 лв., за доставени услуги - настаняване /нощувки/ в РБ, по издадени 10 бр. фактури. Съдът е установил, че оспорващият отговаря на условията за възстановяване на платения ДДС за получените услуги, на основание чл. 81, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в друга държава-членка на Общността /ДВ, бр. 101/18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, поради което отказът на органа по приходите е материално незаконосъобразен. По спорния за делото въпрос, относно изпълнение на условията на чл. 3, ал. 2 от визираната Наредба, съдът е приел, че оспорващият отговаря на тези условия, тъй като получените от него услуги - настаняване е за временен престой на негови служители - инженери, командировани за проверка на производствения процес и качеството на продуктите, доставяни му от "Сензор Найт Индастриал България" ЕООД и от "Епик България" ЕООД. Поради това получените услуги, свързани с тези проверки, имат пряка връзка с дейността на оспорващото дружество, тъй като участват в ценообразуването на закупената продукция при последващите й продажби. Поради това е изведен краен извод, че процесните доставки, за които е заплатено ДДС, се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, поради което заплатеното ДДС подлежи на възстановяване. Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се възстановява платеният данък на данъчнозадължените лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. Според ал. 2 на същата разпоредба, редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите. Това е Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /обн., ДВ, бр. 101/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. По делото не е било спорно, че ответното дружество, отговаря и на трите условия по чл. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от тази Наредба за възстановяване на платеното ДДС. Спорно е било наличието на условието по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, обуславящо наличието на правото за възстановяване по ал. 1, а именно стоките и услугите да се използват за облагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно Глава VII "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2. От касатора се поддържа, че не е налице това условие, тъй като доставените услуги нямат връзка с облагаеми доставки, чието място на изпълнение е извън територията на страната, поради което, като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Настоящият състав споделя това разбиране. Получените услуги с предмет - настаняване са във връзка с договор за доставка на стоки /Приложение А към договора/ от 14.08.2007 г., сключен между белгийското дружество и "Сензор Найт Индастриъл" ООД, гр. София и на постигнатата договореност /в чл. 8/ за правото на чуждестранното дружество да извършва по всяко "разумно" време проверки за качеството на произвежданата продукция и да влиза в производствените помещения на доставчика. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение по този договор за доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика /съгласно клаузите му/, е местонахождението на стоката към момента в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, т. е територията на страната. Поради това доставените услуги нямат пряка връзка с извършваните от ответника облагаеми доставки, с място на изпълнение извън територията на РБ, а с доставката на стоки от българското дружество, с място на изпълнение - територията на РБ. Освен това липсват каквито и да са доказателства, че същите участват във формирането на цената на крайните продукти на Сензор Найт НВ - Белгия, поради което изводите на съда за такова участие са необосновани. От изложеното следва, че не е налице условието на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9/2009 г. за възникване на правото на възстановяване на платеното ДДС по процесните фактури. Като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон и решението му се явява неправилно. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Сензор Найт НВ - Белгия против оспорения Акт за прихващане или възстановяване бъде отхвърлена, като неоснователна. Съответно на този резултат по касационната жалба ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" - София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 424,76 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 8 , вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение