Решение № 3766 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2018 г.

Решение № 3766 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Хантей" АД моли да бъде отменено решение № 1676/08.08.2018 г. по адм. д. № 3210/2017 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000316008458-091-001/18.07.2017 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер 3863, 76 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000316008458-091-001/18.07.2017 г. на ТД на НАП-Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 1, 6 - 8. 2012 г. в общ размер 30 480, 44 лв с 16 248, 75 лв лихви по фактури на "Весли 2009" ЕООД и "Асгейм" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на печен пипер и малини по фактурите на тези доставчици не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на представените складови стокови разписки, съставени на бланки от 2016 г. с описано приемо-предаване на малини и печен пипер, доставени от двамата доставчици на дати от 2012 г. Представените товарителници за доставки на малини от "Асгейм" ЕООД също не установяват приемо-предаване на описаните в тях тонове малини на ревизираното лице, след като е посочено място на натоварване и разтоварване гр. Попово, а обекта на ревизираното лице е в гр. Лозница и не са представени доказателства последното да има обект и в гр. Попово. Товарителниците не са подкрепени от никакви доказателства освен представените складови стокови разписки, които обосновано органите по приходите и съдът са приели, че са съставени за нуждите на ревизионното производство с неверни дати и съдържание. Вещото лице е дало заключение, че по сметка 304-стоки в счетоводството на ревизираното лице отразените данни не съответстват на данните в спорните фактури и не може да направи извод за последваща реализация на стоките по тях. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да са осъществени облагаеми доставки по спорните фактури. Обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на стоките от доставчиците на ревизираното лице. Съобразен с процесуалните правила за преценка на доказателствата е изводът на съда и органите по приходите за недоказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Съдът е извършил цялостна преценка на събраните доказателства и доводът на касатора за неправилната им преценка е неоснователен. Решението е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС, че за да възникне и бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставка на стоки по представените фактури, което в настоящия процес не е осъществено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 1931, 88 лв за касационната инстанция, тъй като административният съд е присъдил дължимото юрисконсултско възнаграждение за производството в първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,