Решение № 179 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 47/2011 г.

Решение № 179 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 47/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на осъдения М. Н. М. за възобновяване на наказателно производство - нохд № 234/09 г. по описа на Районен съд-гр. Каварна Искането се основава на чл. 423, ал. 1 НПК. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат искането. Представят се писмени съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 6 от 18.02.2010 г. по нохд № 234/09 г. КРС осъдил подсъдимия М. на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 4,5 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът определил на подсъдимия едно общо наказание, измежду наложените му с влезлите в сила присъди по нохд № № 2683/04 г., 247/07 и 3425/07 г. - трите по описа на РС-гр. Варна, а именно три години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК К. постановил подс. М. да изтърпи отделно определеното общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда са осъдени К. Т. Т. и Х. Р. К.. Неоспорена от страните по делото, присъдата влязла в сила на 06.03.2010 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - основателно. Молителят е задочно осъден, тъй като съдебното производство, спрямо него, е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Присъдата е приведена в изпълнение, като М. е задържан, с начало на наказанието, считано от 11.10.2010 г., когато узнал за влязлата в сила присъда по нохд № 234/09 г. на КРС. Искането за възобновяване е подадено на 4.01.2011 г., респ. в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. В съдебно заседание, проведено на 18.02.2010 г., КРС дал ход на делото спрямо М. на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Данните по делото сочат, че на 15.09.2009 г. М. лично получил призовка за първото по делото заседание, насрочено за 29.10.2009 г., ведно с препис от обвинителния акт (л. 16), като е очевидно, че същата призовка не е приведена в съответствие с изискванията на чл. 254, ал. 4 НПК - в сила от 26.12.2008 г., поради което не му е било съобщено, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК предопределя и извод за основателност на искането - чл. 423, ал. 1 НПК. В хода на съдебното разглеждане на делото, първоначално - от 29.10.2009 г., спрямо М. е била взета мярка за неотклонение "Подписка", изменена с определение от 26.11.2009 г. в "задържане под стража", като последната е утвърдена с определение от 23.02.2010 г., постановено по реда на чл. 309, ал. 1 НПК. Развитието на делото до осъждането на молителя не налага промяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража". Ето защо на основание чл. 425, ал. 2 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение