Решение № 9955 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2014 г.

Решение № 9955 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Жекова Георгиева от гр. Ямбол срещу решение № 87 от 26.09.2014 г. по адм. дело № 154/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 87 от 26.09.2014 г. по адм. дело 154/2014 г. Административният съд - Ямбол, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Лиляна Жекова Георгиева от гр. Ямбол против заповед № Я-2175/14.07.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0023 от 14.08.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Ямбол. Съдът е приел за установено, че за жалбоподателката не са били налице условията за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). Изложени са мотиви, че необходимостта, която Георгиева е посочила като инцидентна при подаване на молба-декларацията - плащане на данъци и изхранване, не установява наличието на внезапно настъпила потребност, внасяща смут или нарушаваща нормалния й живот. Отказът за еднократна социална помощ е в резултат на проведена анкета, в която са взети предвид всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер. Установено е, че Георгиева получава и месечни социални помощи по чл. 9 от ППЗСП, поради което е направен окончателен правен извод, че не са налице предпоставките на чл. 16 от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ. Атакуваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон и не е необоснован. С молба-декларация вх. № Я-2175/30.06.2014 г. Лиляна Жекова Георгиева е поискала отпускане на еднократна помощ, тъй като данъкът на жилището й не е платен, няма пари за храна и е дългосрочно безработна. Социалните работници от Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, са провели анкета в дома на Георгиева и са установили, че тя е дългосрочно безработна, живее в собствено жилище, състоящо се от една стая, получава месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, и са предложили да й бъде отказана исканата еднократна помощ за инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Правилно съдът е преценил, че посочените от жалбоподателката нужди не са такива, които да бъдат дефинирани като инцидентни. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Георгиева не е доказала инцидентно възникнали потребности за исканата от нея еднократна социална помощ. Този извод на съда намира опора в събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка. Предвид характера на молбата, която е за отпускане на еднократна помощ, Административният съд - Ямбол, правилно е преценил както доказателствата по делото, така и нормата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно последната за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Такива потребности по смисъла на цитираната разпоредба не са доказани от касаторката както пред административния орган, така и в съдебното производство пред Административен съд - Ямбол. Плащанията на данъци са периодични плащания, които не са възникнали инцидентно, а необходимостта от прехрана е постоянна, тя също не може да се окачестви като инцидентно възникнала потребност. Искането на Лиляна Георгиева не сочи инцидентно възникнала потребност, а постоянни такива, които изискват нейното ежемесечно социално подпомагане. В случая касаторката получава месечни социални помощи по чл. 9 от ППЗСП, поради което това обстоятелство е взето предвид от органите на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, което също е послужило като основание за отказаната еднократна социална помощ - чл. 12, ал. 2, т. 1 и 7 от Закона за социално подпомагане. С настоящата касационна жалба не се сочат нови доказателства, обосноваващи инцидентно възникнали нужди, нито са представени доказателства, налагащи отпускането на исканата помощ. Изложеното от Георгиева в касационната жалба, че нуждите й са безкрайни - "глад, студ, неплатени сметки, лекарства, дрехи срещу зимата и това, че живее сама без помощта на близки хора", също не са непредвидими, неочаквани събития за лицето. За да възникне правото на социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, трябва към момента на подаване на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето не е очаквало или не е могло да предвиди. Това е правното основание за получаване на помощта и доказателствената тежест именно на тези потребности пада върху касатора. В случая не е доказано по безспорен начин, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност, за да бъде изпълнена визираната хипотеза от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Предвид изложеното в настоящите мотиви атакуваното решение на Административен съд - Ямбол, се възприема като правилно и законосъобразно, поради което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,