Решение № 13583 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2012 г.

Решение № 13583 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Румен Иванов Главеев гр. Велинград срещу Решение № 136/23.03.2012 г. по адм. дело № 50 от 2012 г. на Административен съд - Пазарджик. Твърди се необоснованост на съдебния акт, като при постановяването му административният съд не се е произнесъл по направените искания, а е ограничил проверката си единствено до нищожността на Решение № 4679/25.02.2010 г. на началника на РУП - Велинград за отказа за издаване на разрешение за съхранение и носене и употреба на огнестрелно оръжие. Иска се отмяната на оспореното решение, както и на административния акт. Ответната страна - Началникът на РУП Велинград не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че касационната жалба изхожда от активно легитимирано лице, подадена е в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С атакуваното Решение № 136/23.03.2012 г. Административен съд - гр. Пазарджик е приел, че производството пред него има за предмет единствено проверка за наличието на основания за прогласяване на нищожността на обжалванато решение. Съдът е счел, че при издаването на Решение № 4679 от 25.02.2010 г. началникът на РУП Велинград е спазил административнопроцесуалните изисквания, постановил е административния акт в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на изискванията за форма и конкретно при наличието на правни и фактически основания за издаването му, като същият съответства на целта на приложимия ЗОБВВПИ, с което е изпълнено изискването на чл. 168 вр. с чл. 146 АПК - т. е. не са налице основания за прогласяване на нищожност на решението. Настоящият състав намира, че така установеното от АС - Пазарджик е в съответствие с доказателствата, събрани по делото. Относно наличието на фактически и правни основания за издаване на административния акт, твърдяната материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона, така постановеният по същество отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, е напълно обоснован и в съответствие с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и правилно квалифициран от първоинстанционния съд като законосъобразен - издаден при липса на основания за обявяване на неговата нищожност. Предвид високия риск и обществена опасност, свързани с притежаването на огнестрелно оръжие, издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, следва да бъде мотивирано от сериозни съображения. При липсата на такива, по силата на чл. 58 ЗОБВВПИ, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, следва да постанови отказ. ВАС е имал неведнъж възможността да се произнесе, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, по силата на чл. 58, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ /виж Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2011 г. Като е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Същевременно настоящата инстанция констатира, че в оспореното съдебно решение са изложени обстойни мотиви, обосноваващи извода на решаващия административен съд за просрочие на жалбата в частта, с която се иска отмяна на Решение № 4679/25.02.2010 г. на началника на РУП - Велинград като незаконосъобразно. Съдът основателно е приел, че жалбата е подадена след изтичане на предвидения по чл. 148, ал. 1 АПК преклузивен срок, поради което същата подлежи на разглеждане само относно твърдения за нищожност на атакувания акт. Съдът е пропуснал да изрази в диспозитива част от иначе напълно формираната си воля отразена в мотивите му. Предвид изложеното, следва да бъде поправена допуснатата от решаващия състав очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 136/23.03.2012 г. по адм. дело № 50 от 2012 г. на Пазарджишкия административен съд, като се впише допълнителен абзац, с който изрично се остави без разглеждане искането на Румен Иванов Главеев за отмяна на Решение № 4679/25.02.2010 г. на началника на РУП - Велинград. Ето защо делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне с решение по реда на чл. 175, ал. 2 от АПК. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,