Решение № 1282 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2015 г.

Решение № 1282 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. Е., чрез адв. И. К., срещу Решение № 803 от 06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4241 по описа за 2013 г. на Административен съд - В. (АС - В.). С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Е. искове срещу О. В., с първия от които се претендира обезщетение за претърпени от нея вреди, причинени от бездействието на О. В. по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено Възражение с вх. № 30/12.02.2010 г. в проект за ОУП на гр. В. и втория, с който се претендира обезщетение за претърпените от нея вреди, причинени от бездействието на главния архитект на О. В. за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ по Заявление с вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище, че съдебният акт не е мотивиран, а при постановяването му съдът не е обсъдил в пълнота приетите по делото писмени доказателства (макар да са изброени в мотивите) и свидетелските показания. За последните не е посочил в кои части ги кредитира и в кои не. Съдът неправилно възприел, че О. В. няма отношение към грешката, допусната във влезлия в сила общ устройствен план (ОУП), въз основа на която е последвал отказ за изменение на влезлия в сила още преди разработването на ОУП, подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за процесния имот на Е. Въпреки, че Е. уведомила общината за наличието на грешка, не били извършени действия по отстраняването й, а е предала ОУП за утвърждаване пред областния управител. Счита исковете за доказани по основание и по размер. Поддържа становище, че е имала, както планове, така и възможност да реализира в пълен обем заявеното от нея с искането за изменение на ПУП-ПРЗ строително инвестиционно намерение. Излага съображения по същество на спора. Твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските. Предвид всичко изложено в жалбата, иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове, като й се присъдят направените по делото разноски съобразно представените списъци за разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В съдебното заседание пред настоящия съд Е. не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - О. В. я оспорва в представен по делото писмен отговор. Правилно според него, съдът е приел, че по делото не е доказано настъпването на вреди за Е. от бездействие на административен орган. Представя допълнително становище по съществото на спора, в което поддържа неоснователност на касационната жалба. Подчертава, че обезщетението се претендира за пропуснати ползи от едно бъдещо несигурно събитие. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането в полза на О. В. на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. За съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не поради поддържаните в нея оплаквания. Първоинстанционният съд се е произнесъл като е отхвърлил предявените от Е. искове, с първия от които се претендира обезщетение за претърпени от нея вреди, причинени от бездействието на О. В. по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено Възражение с вх. № 30/12.02.2010 г. в проект за ОУП на гр. В. и втория, с който се претендира обезщетение за претърпените от нея вреди, причинени от бездействието на главния архитект на О. В. за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ по Заявление с вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. Прието е от съда, че "след допуснато изменение в посока увеличение" исковете са предявени, както следва: 1. за причинените имуществени вреди - в размер на 2721,50 лв. за периода от 22.05.2012 г. до 09.12.2013 г., в размер на 8164,65 лв. за периода от 09.12.2013 г. до 24.03.2015 г., както и в размер на по 50,00 лв. месечно за периода от 24.03.2015 г. до датата на издаването на административен акт за допускане на изменението на ПУП-ПРЗ по Заявление № Г-УТ- 07/95/14.11.2011 г. до размера на 1/10 част от посочения размер и 2. за причинените неимуществени вреди в размер на 9397,00 лв. за периода от 22.05.2012 г. до 09.12.2013 г., в размер на 8164,65 лв. за периода считано от 09.12.2013 г. до 24.03.2015 г., както и по 350,00 лв. месечно за периода от 24.03.2015 г. до датата на издаването на административен акт за допускане на изменението на ПУП-ПРЗ по Заявление № Г-УТ- 07/95/14.11.2011 г. (вж. обжалваното съдебно решение, стр. 1). Установено е от съда, че със Заповед № Г-141/01.06.2005 г., издадена от кмета на О. В. е приет ПУП-ПРЗ за имот УПИ 012020, масив 12, местност "Манол чешме", землище Г., О. В. С Решение № 5/09.06.2005 г., комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) към Областна дирекция "Земеделие и гори" - гр. В. е променила предназначението на земеделска земя с площ 6378,00 кв. м от VI категория, собственост на К. А., представляваща имот № 012020, за изграждане на "Мотел и търговски обект". Съгласно договор за доброволна делба от 20.10.2006 г. на имот № 012020 Е. и съпругът й Ж. получават в дял и стават изключителни собственици на поземлен имот, находящ се в гр. В., землище Г., с. о. "Прибой", местност "Манол чешме", с площ от 600,00 кв. м, урбанизирана територия, съставляващ имот № 3024, част от имот № 012020. С Протокол № 30/22.05.2012 г. по т. 20, Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при О. В. е взел решение, че дава положително становище по Заявление с вх. № Г-УТ-07/95/14.11.2011 г. от Е. за допускане на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с пл. № 3024, местност "Манол чешме". Предложено е на главния архитект на О. В. да издаде заповед, на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), която да се съобщи по реда на чл. 128, ал. 1 ЗУТ. С. З. № 213/22.03.2013 г. главният архитект на О. В. е отказал изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 10135.5012.3024 по плана на местност "Манол чешме", землище "Галата", район А., О. В., тъй като имотът попада в зона "Горски парк", съгласно ОУП на гр. В. Заповед № 213/22.03.2013 г. е отменена с влязло в сила решение на АС - В. и преписката е върната на главния архитект на О. В. за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За установяване размера на твърдените имуществени вреди са приети две заключения на съдебно - икономическа експертиза, а за установяване твърдените неимуществени вреди са приобщени гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. Съдът е направил извод за допустимост и неоснователност на исковете. Приел е, че по делото не е установено, че строителството на мотела е щяло да бъде реализирано безспорно, ако е било налице произнасяне и спазване на административното производство. Отбелязал е, че Е. претендира с първия иск, че вредите (без да ги индивидуализира по вид) са настъпили в резултат на бездействието на О. В. да се произнесе по Заявление № 30/12.02.2010 г., но същата не е обжалвала мълчаливия отказ на административния орган, какъвто бил редът, предвид което не бил налице влязъл в сила съдебен акт, с който този мълчалив отказ да е отменен и от който тя да претендира настъпването на вреди. В тази насока съдът е отчел, че Е. претендира обезщетение от 22.05.2012 г., от която дата е решението по Протокол № 30, с което се дава положително становище по Заявление с вх. № Г-УТ-07/95/14.11.2011 г., като е приел, че не е налице незаконосъобразен акт. По иска за вреди (също неиндивидуализирани по вид) във връзка с бездействието по Заявление с вх. № Г-УТ-07/95/14.11.2011 г., АС - В. е приел, че е налице отменена заповед - Заповед № 213/22.03.2013 г., но Е. не търси присъждането на обезщетение за вреди, причинени от този незаконосъобразен административен акт, а от бездействието на главния архитект. Предвид това, съдът е приел, че не е налице първият елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като основание за търсене на вреди е отменен акт. Направил е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин да са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизграждането на строежа върху собствената на Е. и нейния съпруг земя. Приел е, че са заявени за обезщетяване вреди, които нямат характер на пряка и непосредствена последица от соченото от Е. увреждане, а съответстват на бъдещо несигурно събитие, зависещо от административната процедура по разрешителния режим за изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда. Не били ангажирани и доказателства за извършени от Е. престации във връзка с осъществяване на строителните й намерения. На следващо място, при съобразяване на гласните доказателства, съдът е приел, че не е доказано и настъпването на неимуществени вреди. Д. Е. сочи за начален период 22.05.2012 г., съдът е приел за недоказана причината за здравословното й състояние, в това число, че е следствие на бездействието на главния архитект и кмета на общината. Съдът не е ценил експертните заключения, доколкото се базирали на хипотетични инвестиционни намерения, за чието иницииране през процесния период няма никакви данни, включително и за определянето на граждански плодове под формата на месечен наем. Като е направил извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на О. В., съдът е отхвърлил предявените искове. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Е. е осъдена да заплати на О. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Решението е недопустимо. На първо място, първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл недопустимо в частта на предявените от Е. срещу О. В. искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода след предявяване на исковата молба - 09.12.2013 г. Претенциите й за такъв период са заявени в исковата молба и в уточнителната молба от 18.12.2013 г., и поддържани в съдебните заседания на 08.07.2014 г. и на 24.03.2015 г. По чл. 124, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено (ал. 1), а според ал. 2 може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Следователно, предмет на осъдителен иск може да бъде съществуващо, съгласно твърдяното от ищеца, право към момента на предявяване на иска. Алинея втора на цитираната разпоредба урежда изключението, при което иск за неизискуеми задължения (права) би бил допустим, само ако те са повтарящи се. В настоящия случай предявените искове, с които се претендира от О. В. заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода след 09.12.2013 г. - датата на предявяване на исковата молба, не касаят повтарящи се задължения по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК. Такива са тези задължения, чиято изискуемост зависи само от настъпването на срока. Задължението за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е такова. Спорното право се индивидуализира по основание и петитум с исковата молба. Преценката за неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, щом като са от значение за спорното право. Имат се предвид такива юридически факти, които са от значение за заявеното с исковата молба право, но не новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск, каквито са вредите настъпили за периода след подаване на исковата молба. Правото на обезщетяване на причинени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само когато са налице елементите на фактическия състав, който поражда тази отговорност. Ищецът не може да претендира вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за бъдеще време, след като тяхното осъществяване не е настъпило. Предвид изложеното, според настоящия състав осъдителният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да бъде предявен за присъждане на обезщетение за твърдени претърпени вреди само за период преди предявяване на иска. Затова предявените от Е. искове за имуществени и неимуществени вреди за периода след 09.12.2013 г. са недопустими. Като е приел обратното и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в тази част, което поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК подлежи на обезсилване в посочената част на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото - на прекратяване в същата част. Впрочем, възражение за недопустимост на претенциите на Е. за периодите след предявяване на исковата молба е било направено от процесуалния представител на ответника О. В. (виж съдебен протокол от 24.03.2015 г.), но първоинстанционният съд не го е разгледал и не му е отговорил нито в съдебно заседание, нито с крайния си съдебен акт. Възражението е било основателно и първоинстанционният съд е следвало да върне исковата молба в тази част и да прекрати производството по делото. Решението е недопустимо и в останалата част, но по други съображения, изложени по - долу. Първоинстанционният съд е допуснал редица процесуални нарушения, в резултат на които не става ясно какви искове е приел за разглеждане и по какви искове се е произнесъл. Това от своя страна препятства касационната проверка досежно правилността на решението. Установява се, че от Е. са били предявени пред АС - В. следните искове: 1. За претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от невъзможността да реализира инвестиционните си намерения за построяване и въвеждане в експлоатация на търговски обект и мотел, съгласно ПУП-ПРЗ по заявление от 14.11.2011 г. и приложения към него проект за изменение на действащия към онзи момент ПУП-ПРЗ за периода от 14.11.2011 г., когато е подадено заявлението за изменение на ПУП-ПРЗ, в евентуалност от изтичане на законовия срок за одобряването на искането по заявлението, до датата на завеждане на иска - 09.12.2013 г. - 1000,00 лв., както и по 50,00 лв. месечно за периода от 09.12.2013 г. до датата на одобряване от ответника на изменението на ПУП-ПРЗ по Заявление с вх. № Г-УТ-07/95 от 14.11.2011 г. съгласно указанията по Решение от 03.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1640 по описа на АС - В. за 2013 г., с падеж всяко девето число от месеца, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковете (09.12.2013 г.) до окончателното погасяване на задължението и 2. За претърпени неимуществени вреди от продължителността на административните процедури ("само за констатиране на грешката на общинската администрация при одобряване на ОУП"), през което време Е. е претърпяла болки и страдания и ще търпи занапред, докато се осъществи процедурата за поправка на ОУП и одобряване на изменението на ПУП-ПРЗ за периода от 14.11.2011 г., когато е подадено заявлението за изменение на ПУП-ПРЗ, в евентуалност от изтичане на законовия срок за одобряване на искането по него, до 09.12.2013 г. в размер на 8000,00 лв., както и по 350,00 лв. месечно за периода от 09.12.2013 г. до датата на произнасяне на ответника и уважаване на искането по Заявлението с вх. № Г-УТ-07/95 от 14.11.2011 г., съгласно указанията по Решение от 03.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1640 по описа на АС - В. за 2013 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковете (09.12.2013 г.) до окончателното погасяване на задължението. С Разпореждане № 5955 от 13.12.2013 г., постановено от първоинстанционния съд, с което производството по адм. д. № 4241 по описа на АС - В. за 2013 г. е оставено без движение, на Е. са дадени указания за изпълнение, а именно да индивидуализира и посочи точно в петитума незаконосъобразния акт, въз основа на който претендира обезщетение, действията или бездействията, в резултат на които е настъпила твърдяната от нея вреда, както и точния начален момент, да посочи точно периода и прецизира вида на претендираните вреди. С молба от 18.12.2013 г. Е., чрез адв. Калев, е заявила, че твърди наличието на "съвкупност от две бездействия на администрацията на О. В. с начални периоди 12.12.2010 г. за поправка на ОФГ в проекта за ОУП на гр. В. и 22.05.2012 г. за издаване на заповед за разрешаване на изменение на ПУП -ПЗР, като и двете предхождат датата на влизане в сила на ОУП станало със Заповед № РД 02-14-2197/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ и извършване на дължимото законосъобразно действие на общинската администрация ...". Твърдяната имуществена вреда е конкретизирана като лишаване на Е. от възможността да реализира инвестиционните си намерения за осъществяване на строителство на мотел и търговски обект в имота, като наред с това са релевирани и неимуществени вреди - морални болки и страдания, изразяващи се в претърпяно чувство на унижение, безизходност и рухване на житейските планове в краткосрочен и средносрочен план да реализира инвестиционните си намерения в имота. Вредите са нанесени на Е. в резултат на съвкупност от посочените две бездействия. Като начална дата на исковия период е определена датата 22.05.2012 г. като такава, на която е следвало да се подпише от главния архитект на О. В. разрешение за изменение на ПУП-ПЗР съгласно решението на ЕСУТ. Имуществените вреди са в претендиран размер от 1000,00 лв., считано от 22.05.2012 г., както и по 50,00 лв. месечно от датата на завеждане на иска (09.12.2013 г.) до датата на издаване на административен акт за допускане на изменението на ПУП-ПРЗ по Заявление № Г-УТ-07/95 от 14.11.2011 г., като искът е предявен като частичен до размер на 1/10 част от посочената сума. Неимуществените вреди са в претендиран размер от 8000,00 лв., считано от 22.05.2012 г., както и по 350,00 лв. месечно за периода от завеждане на иска (09.12.2013 г.) до датата на издаването на административен акт за допускане на изменението на ПУП - ПРЗ по заявление № Г-УТ-07/95 от 14.11.2011 г. Вредите се претендират ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска (09.12.2013 г.) до окончателното погасяване на задължението. С Разпореждане № 23033 от 19.12.2013 г. съдът е дал 14-дневен срок на О. В. да депозира писмен отговор по молбата на Е. от 18.12.2013 г. Такъв е представен. С него се иска отхвърляне на исковете. С Определение № 1823 от 13.05.2014 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Предвид вписаното в мотивите на определението, съдът е приел, че е сезиран с два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от Е. срещу О. В. Посочил е, че единият се основава на бездействие от страна на О. В. по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено Възражение вх. № 30 от 12.12.2010 г. в проект за ОУП на гр. В., а другият - на бездействие на главния архитекта на О. В. за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ по Заявление вх. № Г-УТ-07 от 14.11.2011 г. Приел е също така, че се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер от 1000,00 лв., считано от 22.05.2012 г., както и по 50,00 лв. месечно от датата на завеждане на иска - 09.12.2013 г. до датата на издаване на административен акт за допускане на изменението на ПУП-ПРЗ по Заявление № Г-УТ-07 от 14.11.2011 г. и за неимуществени вреди в размер от 8000,00 лв., за периода 22.05.2012 г. - 09.12.2013 г., както и по 350,00 лв. месечно за периода от завеждане на иска - 09.12.2013 г. до датата на издаване на административен акт за допускане на изменението на ПУП - ПРЗ по Заявление № Г-УТ-07 от 14.11.2011 г. Не е съобразил изявлението на Е., обективирано в молбата й от 18.12.2013 г., че обезщетението за имуществени вреди се претендира като частичен иск, както и това, че обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се търси ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба - 09.12.2013 г. до окончателното погасяване на задължението. В първото по делото съдебно заседание, провело се на 08.07.2014 г. съдът не е направил доклад на делото, въпреки формално отразеното в протокола че "Дава ход на делото и го докладва". В това съдебно заседание О. В. не е била представлявана. А. К., като процесуален представител на Е., е заявил, че поддържа исковете, ведно с уточненията, направени с молба от 18.12.2013 г. Направил е обаче и изявление, че първият иск е по отношение бездействие по поправка на грешка в ОУП по подадено Възражение № 30 от 12.12.2010 г., като се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1000,00 лв., считано от 22.05.2012 г. до подаване на исковата молба - 09.12.2013 г. и по 50,00 лв. от датата на подаване на иска до изменението на ПУП, което административният орган бил задължен да стори въз основа на влязло в сила решение. Изрично е посочил, че "...по този иск не претендираме неимуществени вреди." Заявил е, че вторият иск е относно бездействие на главния архитект на О. В., по който се претендира "... обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв. за периода 22.05.2012 г. до 09.12.2013 г. (датата на завеждане на иска), както и по 350,00 лв. месечно от датата на завеждане на иска (09.12.2013 г.) до датата на издаване на административния акт". Във връзка с тези изявления съдът не е допуснал изменение на предявените искове в това съдебно заседание. Не е поискал уточнение с оглед изясняване волята на ищцата, предвид заявеното от адв. Калев, че от една страна поддържа уточненията, направени с молбата от 18.12.2013 г., в която се твърди наличието на "съвкупност от две бездействия на администрацията на О. В.", заради което се претендира заплащането на имуществени и неимуществени вреди, а от друга - изявленията, направени в това съдебно заседание, съгласно които "по първия иск" за бездействие по поправка на грешка в ОУП се претендира обезщетение за имуществени вреди, а по втория иск относно "бездействие на главния архитект на О. В." се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Това не е направено и в проведените съдебни заседания на 14.10.2014 г., 09.12.2014 г. и на 10.02.2015 г. В последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 24.03.2015 г. Е. е заявила увеличение на размера на предявените искове съгласно представена молба, в съответствие с която то е допуснато от съда с нарочно определение. Съобразно него, имуществените вреди се претендират в размер на 2721,50 лв. за периода 22.05.2012 г. - 09.12.2013 г., както и 8164,65 лв. за периода от 09.12.2013 г. до 24.03.2015 г. (датата на приемане на съдебно - икономическата експертиза), както и по 50,00 лв. месечно от 24.03.2015 г. до датата на издаване на административен акт за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ по Заявление № Г-УТ-07/95 от 14.11.2011 г., заявен като частичен "до размера на 1/10 част от така посочения размер". Неимуществените вреди се претендират в размер на 9397,00 лв. за периода 22.05.2012 г. до 09.12.2013 г., както и в размер на 8164,65 лв., за периода считано от 09.12.2013 г. до 24.03.2015 г., както и по 350,00 лв. месечно за периода от 24.03.2015 г. до датата на издаване на административен акт за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ по Заявление № Г-УТ-07/95 от 14.11.2011 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Е. искове срещу О. В., с първия от които се претендира обезщетение за претърпени от нея вреди, причинени от бездействието на О. В. по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено Възражение с вх. № 30/12.02.2010 г. в проект за ОУП на гр. В. и втория, с който се претендира обезщетение за претърпените от нея вреди, причинени от бездействието на главния архитект на О. В. за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ по Заявление с вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г., без да е конкретизиран вида на вредите и техния размер, както и периодите, за които са претендирани, респективно отхвърлени. Мотивите на решението не допринасят за преодоляване на неяснотата по какви искове се е произнесъл съдът. Налице е съществена разлика между заявените претенции в исковата молба за обезщетяване на вредите, тези по молбата от 18.12.2013 г. и уточнението, направено в съдебното заседание на 08.07.2014 г. В съдебното решение съдът се е позовал на допуснатото в съдебното заседание на 24.03.2015 г. увеличение на размера на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (вж. стр. 1), но това касае само размерите на исковете и исковите периоди и не отстранява неяснотата относно това по кое от исканията на Е. до съда е налице произнасяне в решението. Видно е от мотивите на решението, съдът е приел, че "... с предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищцата претендира присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за които твърди, че са породени от осъществено спрямо нея непозволено увреждане от съответния общински орган в рамките на осъществяваната от органа административна дейност". По нататък приема, че "Ищцата претендира с първия иск, че вредите са настъпили в резултат на бездействието на О. В. да се произнесе по заявление № 30/12.02.2010 г., но същата не е обжалвала мълчаливия отказ ...", както и че "По иска, касаещ заявление вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. действително е налице отменена заповед на кмета ..., но ищцата не дължи да и се присъди обезщетение за вреди, причинени от този незаконосъобразен административен акт, а от бездействието на главния архитект", а в заключение е обобщено, че "намира предявения иск по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 ЗОДОВ, за изцяло недоказан и неоснователен, поради което като такъв следва да бъде отхвърлен". Предвид така изложеното, според настоящия състав обжалваното решение и в тази част следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК поради това, че съдът се е произнесъл без да извърши всички необходими процесуални действия с оглед изясняване волята на ищцата относно предявените искове, без да съобрази всички нейни изявления и без да предприеме необходимите процесуални действия във връзка с тези изявления. В резултат за настоящата инстанция не става ясно какви искове е приел за разглеждане съдът и по какви искове се е произнесъл, което както се посочи, препятства касационната проверка. Предвид това, налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - В. На първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване неяснотите в изявленията на Е., като следва да й даде възможност да уточни предявените искове, за което е длъжен да й съдейства, като й даде нарочни указания в тази насока при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Съдът следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и заявено искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет, който определя и предмета на доказване. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение