Решение № 7142 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15516/2014 г.

Решение № 7142 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15516/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Ц. от с. Д., област П., срещу решение № 524 от 29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 710/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6226/16.06.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, определящ публично държавно вземане в размер на 2845.69 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2009 и 2010 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Редовно призован за съдебно заседание, Д. Н. Ц. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, заместник изпълнителния директор на ДФЗ- РА, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства -поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по смисъла на чл. 210 от АПК страна и в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 524 от 29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 710/2014 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. Н. Ц. срещу АУПДВ № 01-6500/6226 от 16.06.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определено публично държавно вземане в размер на 2845.69 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят Д. Н. Ц. в качеството си на земеделски производител е кандидатствал и е бил одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" през кампания 2009 и 2010 г. На същия по заявлението му за кампания 2010 г. е била заплатена сумата от 2 845.69 лв. При извършване на административни проверки за спазване на агроекологичния ангажимент било установено, че бенефициентът не е подал заявление за плащане по мярка 214 през 2011 г. Предвид това обстоятелство е отпочнато производство за прекратяване на агроекологичен ангажимент, за което Д. Н. Ц. е уведомен надлежно. Издадено е Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/6226 от 12.06.2013 г. Страните не спорят, че този административен акт е обжалван само по административен ред, като жалбата пред по-горестоящия административен орган е оставена без уважение със Заповед № РД-20-212/14.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Няма данни да е последвало оспорване на първоначалния административен акт по съдебен ред. След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване земеделският производител в този случай дължи. Издаден е оспореният АУПДВ, в който като фактическо основание за постановяването му административният орган се е позовал на установеното с Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" за кампания 2011 г. изх. № 01-6500-6226/12.06.2013 г. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е отхвърлил оспорването срещу него. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно - за законосъобразност на атакувания с нея административен акт. Решението на АС П. е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/6226 от 12.06.2013 г на заместник изпълнителния директор на ДФЗ агроекологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е прекратен поради неподаване на заявление през 2011 г. Актът е бил оспорен по административен ред, но жалбата е оставена без уважение и същият е влязъл в сила. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че влезлият в сила акт /Уведомително писмо/ е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на Д. Н. Ц. суми във връзка с ангажимента му по мярка 214. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. Съгласно чл. 67 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Административния съд правилно е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. съгласно който подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Предмет на това производство е публичното държавно вземане, което се изразява в 100 % от сумата, която е платена по мярка АЕП. Доводите, изложени в касационната жалба, касаят причините, поради които жалбоподателят не е успял да изпълни ангажимента си по програмата. Същите са ирелевантни за това производство, доколкото са преклудирани с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичния ангажимент. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати и останалите, твърдени от касатора пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение