Решение № 16702 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2011 г.

Решение № 16702 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена от процесуалния представител юрск. Попов, против решение № 164 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 238/2011 г. на Административния съд Ямбол. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Гинка Стоилова, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима за разглеждане. След проверка на съдебното решение на основанията, посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на ВАС намира същото за недопустимо при следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ямбол, в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24105 от 13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена сумата в размер на 5780.85 лв. като недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено от Гинка Колева Стоилова Общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 28/040609/24782.С решението си съдът е отменил акта, като незаконосъобразен. За да постанови обжалвания резултат, съдът е обсъдил подробно приложимата нормативната уредба уреждаща обществените отношения относно Общата селскостопанска политика на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане. Безспорно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), въвеждат задължения на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Приел е, че при издаването на процесния АУПДВ е спазена изискуемата от закона форма, но са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, посочени в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство; да му даде възможност да участва в него; да присъства на извършените проверки и да представи доказателства; да събере служебно необходимите доказателства и да издаде административния акт като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая; да даде възможност на заинтересования да даде обясненията и възраженията, които впоследствие да обсъди. Съдът е изложил съображения, че изплащането на оторизираните суми е направено на базата на влязъл в сила административен акт и ако административният орган е считал, че е налице някоя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 1 - 7 от АПК е следвало да възобнови производството по издаване на административния акт, а едва след евентуалната му отмяна да издаде процесния АУПДВ. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, изложени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Така постановеното решение е неправилно. Съдът, в нарушение на нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК, е конституирал като ответник в процеса изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция гр. София. От приложените по делото доказателства е видно, а и съдът е констатирал в мотивите си, че Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ) със своя заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г., издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и Решение на УС на ДФЗ, взето с Протокол № 17 от заседание, проведено на 07.04.2011 г., е делегирал на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ правомощието да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания. В изпълнение на тази заповед е издаден и процесният АУПДВ. Следователно надлежни страни по спора са оспорващият и издателят на акта - зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изпълнителният директор не е страна в процеса и участието му е недопустимо (в този смисъл виж Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд, постановено по дело № ТР-4/2002 г.). Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно административния орган да предостави свои правомощия на някой от подчинените си органи, който вече издава акта въз основа на това специално овластяване и затова той следва да бъде страна по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,