Решение № 11741 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16807/2013 г.

Решение № 11741 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16807/2013 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против решение № 6507/28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 6508/2012 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен частично ревизионен акт (РА) № 2001002886/1.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 1266/26.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излага в жалбата си подробни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания. Иска да бъде отменено решението на Административен съд София град в обжалваната му част като вместо това се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. В съдебно заседание представителят на касатора - юрк. Петрова поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдебното решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 9500 от 2.07.2012 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Осмо отделение, по адм. д. № 13573/2011 г. е отменил изцяло Решение № 3593 от 19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 7608/2010 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 2001002886/1.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 1266/26.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") София при ЦУ на НАП. Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. Ответникът по касационната жалба - "Камо Инженеринг" ООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Кършев, в писмен отговор на жалбата оспорва основателността на касационната жалба. В пледоария по съществото на спора чрез адв. Пелова оспорва касационната жалба и поддържа отговора. Претендира присъждане на направените разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обосновани изводите на съда за наличие на осъществени доставки. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решение № 6507/28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 6508/2012 г. по описа на Административен съд София, в частта му, в която е отменен частично ревизионен акт (РА) № 2001002886/1.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 1266/26.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") София при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък добавена стойност поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2006 г.; м. 02.2007 г.; м. 03.2007 г.; м. 10.2007 г.; м. 01.2008 г.; м. 02.2008 г.; м. 03.2008 г.; м. 04.2008 г.; м. 05.2008 г.; м. 09.2008 г. и м. 11.2008 г. по фактури, издадени от доставчиците "Принцес" ЕООД; "Ем Ер Трейд" ЕООД; "Трик 05" ЕООД; "Регало" ЕООД; "Сила" ЕООД; "Тери комерс" ЕООД; "Гама Проекти" ЕООД и "Юнион Техникс" ЕООД и в частта на допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. По отношение на останалата част на РА дружеството не е подало жалба по административен ред, поради което РА в тази си част е влязъл в сила. За да отмени РА по отношение на непризнатото право на данъчен кредит и изтекли лихви по фактури, издадени от изброените по-горе осем доставчика и допълнително определените задължения за корпоративен данък, съдът е приел за необосновани и оттам за незаконосъобразни изводите на приходните органи, че данъкът по издадените фактури е начислен неправомерно, предвид липса на настъпили данъчни събития - извършени услуги и прехвърлено право на собственост върху стоките, поради което не било налице право на данъчен кредит. Въз основа на събраните писмени доказателства, заключения на съдебно-счетоводната и двете допълнителни експертизи, както и при съобразяване на приложимото вътрешно и европейско право и дадените задължителни тълкувания на СЕС по аналогични от фактическа страна казуси, съдът е приел, че по спорните фактури е налице реално извършване на доставки на стоки и услуги. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за правилно като обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закони, решението на АССГ в обжалваната му част. Административният съд правилно е издирил приложимия материален закон и е разпределил доказателствената тежест в процеса. Обсъдил е и ценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формулирал е обосновани фактически и правни изводи. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора, събрал е относимите доказателства и доказателствени средства, извършил е преценка на спорните и безспорни, релевантни за спора обстоятелства. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора съдът неправилно е приел въз основа на събраните доказателства, че доставки реално са извършени. Счита, че доставчиците не са имали кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършването им, че не са представени доказателства възложителите на обществените поръчки, чието изпълнение е реализирало ревизираното лице, да са давали разрешение за използване на подизпълнители. Излага доводи за необоснованост на решението и неотносимост на посочената в същото практика на СЕС към процесния казус. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. В касационната жалба е изложено оплакване, че извършените услуги от ревизираното лице са възложени по реда на ЗОП, поради което дружествата-доставчици на ревизираното лице е следвало да фигурират в документацията за обществените поръчки. Жалбоподателят сочи, че тъй като не били представени доказателства възложителите да са дали разрешение на ревизираното лице да използва подизпълнители, то доставките по процесните фактури не са реално изпълнени. Този довод на жалбоподателя е неоснователен. Въпросът дали са спазени изисквания на ЗОП за използването на подизпълнители в изпълнението на обществена поръчка е неотносим към въпроса за признаване правото на данъчен кредит. По делото са събрани множество доказателства (фактури, приемо-предавателни протоколи, договори и др.), от които се установява реалността на доставките и посочването или не на подизпълнители по обществената поръчка не може да повлияе нито на факта, че услугите са били извършени, нито на правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че обжалваното решение е необосновано. Не е налице противоречие в изложеното от съда, че при условие, че са събрани доказателства, че процесните доставки са извършени реално, то въпросът за материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците на ревизираното лице е ирелевантен. Върховният административен съд не веднъж е посочвал, че отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит на ревизирано лице, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С оглед на гореизложеното относимо по делото и законосъобразно е цитирането в първоинстанционното решение на сочените дела. Настоящата касационна инстанция намира за правилно изложеното от първоинстанционния съд, че с оглед на представените по делото доказателства (фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, оформени като протоколи, образец 19 и др.) следва изводът за надлежно доказване в процеса реалността на доставките. Този извод се потвърждава и от факта, че са налице доказателства за последващо възлагане на предмета на спорните доставки, т.е. налице е резултат от тези доставки при получателя - "Камо инженеринг" ООД, като този резултат е послужил за последващи облагаеми доставки. Обжалваното решение следва да се остави в сила в тази си част. Административен съд София град правилно е посочил, че определените задължения за корпоративен данък също се явяват неправилни. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Предвид установената реалност на доставките, по съображения изложени от Административен съд София град и по-горе от настоящата инстанция, не е налице предпоставката по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - "заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени". При липса на тази предпоставка изводите на приходните органи за наличие на основание за промяна на декларирания финансов резултат на дружеството за 2006 и 2007 г., към увеличение, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък в размер на 28397,13 лв., се явяват незаконосъобразни. Решението на Административен съд София град в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като по направеното искане за заплащане на разноски в касационното производство, не се представят доказателства за реално направени такива от дружеството. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение