Решение № 8857 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2020 г.

Решение № 8857 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на правосъдието чрез процесуалният представител С. Ташева - старши юрисконсулт против Решение № 13/17.01.2020 г. постановено по адм. д. № 327/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касаторът поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът в нарушение на чл. 200 и чл. 11 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е постановил своя акт позовавайки се на доказателства събрани в друго административно производство. Оспорват се и изводите относно наличието на предпоставките на чл. 34б, ал. 1 Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата на нотариус П. Иванова срещу заповедта на министъра на правосъдието да бъде отхвърлена. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Претендира заплащане на съдебни разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ответната страна. Ответната страна в с. з. се представлява от адв. Петкова, която от името на своята доверителка оспорва изцяло касационната жалба. По делото е представен и писмен отговор, в който са изложени подробни съображения. Претендира заплащане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение на основания на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд Ловеч е отменил по жалба на П. Иванова, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд Карлово Заповед № СД-05-354 от 22.10.2019 г. на Министъра на правосъдието, с която на осн. чл. 34б, ал. 4 и ал. 5, изр. второ във вр. с ал. 1 от ЗННД е отказано преместването на жалбоподателката в съдебния район на Софийски районен съд и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите по прилагането и тълкуването на закона. След като е осъществил последователна преценка за наличието на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционния административен съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 34б, ал. 4 ЗННД, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество съдът е приел, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 34б ЗННД материални предпоставки за осъществяване на преместване на нотариус от един район в друг. Обсъдил е разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД въз основа на което е формирал извод, че изложените от П. Иванова причини за исканото преместване действително са от здравословен характер и безспорно са настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му, с оглед интензитета и негативното им развитие, поради което са налице важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Приел е, че е налице и втората предпоставка, а именно наличието на открито място по чл. 10 ЗННД. Върховният административен съд, Второ отделение намира че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо-постановено при наличието на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакувания съдебен акт е правилен и не страда от такива пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е събрал и коментирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилен краен извод, който се споделя от настоящата инстанция. Оспорената пред Административен съд -Ловеч заповед на Министъра на правосъдието е издадена в административно производство протекло след отмяна на предходна негова заповед, с влязло в сила решение на Върховният административен съд, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Производството пред административния орган-Министъра на правосъдието е започнало по заявление на П. Иванова вх. № 94-П-98/22.06.2017 г., в качеството й на действащ нотариус, с рег. № 655 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие съдебния район на Районен съд-Карлово за преместване в район на Районен съд-София. Изложените причини са влошено здравословно състояние след започване на работа в гр. Карлово, с оглед климатичните характеристики на мястото и открито място по чл. 10, ал. 1 ЗННД. Посочено е и че преди назначаването й за нотариус е живеела в [населено място], където притежава жилище и живеят нейните близки и където здравословното й състояние е било добре, тъй като заболяването от което страда е било добре контролирано. Изложени са доводи, че е налице открито място по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗННД. Със Заповед № СД-05-64/4.04.2018 г. Министърът на правосъдието е отказал преместването, като е изложил съображения, че посочените от нотариуса обстоятелства не обосновават наличието на важна причина. Приел е, че заболяването е диагностицирано преди придобиване на нотариалната правоспособност от лицето. Относно наличието на другата предпоставка-открито място за нотариус в съдебния район не е изложил мотиви. С Решение № 939/23.01.2019 г. постановено по адм. д. № 5986/2018 г. на Върховния административен съд заповедта на Министъра на правосъдието е отменена. За да постанови своя резултат съдът е приел, че административния акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая, довели до неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и по-конкретно по отношение наличието на "важни причини" за преместването. Съдът е извел извода, че от представените по административната преписка и по делото писмени доказателства-амбулаторни листи № 1048/4.4.2017 г., № 1066/5.04.2017 г. и № 877/10.04.2017 г., Протокол на медицинска комисия от 10.04.2017 г. както и от заключението на назначената и приета съдебно-медицинска експертиза, че постановения отказ на административния орган е незаконосъобразен, тъй като с оглед интензитета и негативното развити на заборляването е следвало да бъде прието наличието на "важни" причини, препятстващи изпълнението на нотариалните функции в досегашния район на действие. Посочил и че в нарушение на чл. 36 АПК административния орган не е събрал относимите доказателства по отношение наличието на обективната предпоставка по чл. 10, ал. 1 ЗННД. Позовал се е на представените таблица за броя на населението по постоянен и настоящ адрес на Столична община и писмо на Нотариалната камера, както и доказателства за предстоящ конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси, където за съдебен район на РС-София са посочени 5 места и е извел извод за наличието и на тази предпоставка. След отмяната на заповедта на министъра, съдът е постановил връщане на преписката с указания за правилно прилагане и тълкуване на закона. Решението на тричленния състав а Върховния административен съд е оставено в сила с Решение № 10204/2.07.2019 г. постановено по адм. д. № 3230/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, като в допълнение в мотивите си съдът възприемайки изцяло тези на тричленния състав е посочил, че не са установени причини от какъвто й да е характер които да са важни по степен и с оглед общата цел на ЗННД които да налагат във всички случаи оставането на нотариус Иванова в съществуващия район на действие да изпълнява нотариални функции. С атакуваната пред Административен съд Ловеч заповед Министъра на правосъдието отново е отказал преместване на района на действие на нотариус П. Иванова по заявлението й от 22.06.2017 г. приемайки, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, като по отношение наличието на "важни " причини се е позовал на установените факти и обстоятелства, обсъждани от тричленния и петчленния състав на Върховния административен съд и е изложил мотиви по отношение липсата на открито място по чл. 10, ал. 1 ЗННД. Спорът и по настоящото производство изисква отговор на въпроса доколко изложението П. Иванова обстоятелства могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Пред вид доказателствата по делото, според настоящия състав този извод е положителен. Освен това макар мотивите на ВАС да нямат задължителен характер спрямо последващо произнасяне на органа по смисъла на чл. 177 АПК, то указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за органа съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, поради което постановяването на новия административен акт в противоречие със същите води до неговата незаконосъобразност. В случая административния орган е постановил своя акт при неизпълнение на дадените от съда задължителни указания по чл. 173, ал. 2 АПК. Правилно и в съответствие с представените писмени доказателства- амбулаторни листи и протокол на ЛКК намиращи се в представената от касационния жалбоподател и приета по делото административна преписка първоинстанционния съд е приел, че след постъпване на работа в гр. Карлово здравословното състояние на П. Иванова се е влошило съществено, като заболяването й от астма се е обострило в следствие климата в района, характеризиращ се с по-висока влажност на въздуха, богат на полени. Това е довело до нови изследвания през април 2017 г., въз основа на които е поставена диагноза [диагноза]. Това обстоятелство е изрично отразено в Протокола на медицинската комисия от 10.04.2017 г. /неоспорен/, в който изрично е записано, че обостреното здравословно състояние на лицето се дължи на промяната на местообитаването й в гр. Карлово тъй като мястото е с повишена влажност и висока концентрация на полени и на лицето е дадена препоръка да смени работата си свързана с посочените условия. Нещо повече комисията е посочила, че преди преместването й в гр. Карлово здравословното състояние на П. Иванова е било стабилно, астмата е била добре контролирана. Климата в гр. София и по-ниската концентрация на полени са благоприятствали болестта да не доминира. Въз основа на тези доказателства съдът е стигнал до правилния извод за наличието на важна причина по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД за преместване. В закона няма легална дефиниция за понятието "важни причини", липсват и определени критерии според които да бъдат преценени дадени причини като важни по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Затова дали са налице важни причини се преценява от особеностите на конкретния случай. В случая заболяването на лицето, с оглед неговия по-голям интензитет и негативно развитие е типичен пример на състояние /обстоятелство/ настъпило не по причина на личната воля на лицето. Посоченото обстоятелство от здравословен характер освен това води до пълна или частична невъзможност за лицето да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Във връзка с изложеното настоящия състав намира че са били и са налице предпоставките от субективна страна за уважаване на искането за преместване. Настоящата инстанция не споделя довода на касационния жалбоподател за съществено нарушение на процесуалните правила относно извършената от първоинстанционния съд преценка на събраните доказателства, довели до неправилно съдебно решение и по-конкретно на кредитираната съдебно-медицинска експертиза, тъй като същата е назначена и изслушана по друго дело. Доводът е неоснователен. Вярно е, че всяко доказателство на което съдът основава акта си следва да бъде събрано в съдебно заседание, при редовно призоваване на страните, за да се гарантира принципа на непосредственост- чл. 11 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случая обаче съдът не е приобщил и не е направил своя извод въз основа на изготвената по адм. д. № 5986/2018 г. по описа на Върховния административен съд съдебно-медицинска експертиза. Обсъдените от него писмени доказателства са амбулаторните листи и протокола на ЛКК които са приети по делото като част от административната преписка. Нещо повече това са и писмените документи въз основа на които е изготвена сочената експертиза. Поради това цитирането на експертизата в подкрепа на установените с други доказателства обстоятелства не би могло да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила. Относно втората от предвидените предпоставки за преместването-наличието на открито място, становището на съда също е правилно. Отказът на Министъра от една страна е обоснован със становището на Съвета на нотариусите от 21.07.2017 г., а от друга че след проведения конкурс за нотариуси през 2018 г. към момента няма вакантни места. Цитираното становище обаче е бланкетно, катов него само се сочи, че в района не е налице открито място. В същото време от представените по делото доказателства-таблици за броя на населението в гр. София по постоянен и настоящ адрес и като се има пред вид разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗННД се установява че към момента на искането броя на нотариусите е по-малък от законово определения. Косвено доказателство е и обстоятелството, че със заповед от 28.05.2018 г. Министъра на правосъдието е обявил конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси в страна, от които за района на РС- София са посочени 5 бр. Следователно към момента на подаване на заявлението от П. Иванова и втората материалноправна предпоставка на чл. 34б, ал. 1 ЗННД е била налице. Освен това съображенията изложени в административния акт за липса на незаети или вакантни места към момента от една страна не са подкрепени с никакви доказателства. А следва да се има пред вид и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗННД, с която законодателят е дал възможност на Министъра на правосъдието, при необходимост, която може да бъде обусловена и от субективна нужда за преместване, да открие допълнителна бройка. По изложените съображения, оплакванията на касационният жалбоподател за неправилност на съдебното решение не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от Административен съд Ловеч съдебен акт не страда от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски от П. Иванова следва да бъде уважено. Съдът счита за основателно направеното от касационният жалбоподател възражение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 1000 лв. следва да бъде редуцирано. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалният представител на ответника действия по защитата на страната, както и определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер по административни дела без определен материален интерес, съдът счита че в полза на П. Иванова следва да се присъдяат разноски в размер на 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение