Решение № 15351 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2009 г.

Решение № 15351 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Христов Илинов, в качеството му на началника на митница - Кюстендил, срещу решение № 45 от 5.06.2009 г. по адм. дело № 2380 по описа за 2009 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационна жалба - Венетка Стоянова Стоименова оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Евгени Йорданов. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не ангажира становище по нея. Заинтересуваната страна - Йорданка Михайлова Илиева оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било ППСМС на началника на митница - Кюстендил под № С-41 от 10.09.2008 г., с което на Венетка Стоянова Стоименова и на Йорданка Михайлова Илиева, в качеството им на наследници на Васил Владимиров Стоименов, е определено задължение за ДДС в размер на 1 017.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2004 г. до деня на плащане на задължението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че наследодателят на лицата е оформил митнически режим "внос" на пътнически автомобил марка "Фолксваген-Пасат" на 3.07.2001 г. с митническа декларация ЕАД № 5500/4-2970 от посочената дата. Не е било спорно, че при този внос е ползвана преференцията за безмитен внос на автомобил за инвалид по чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ и чл. 721 от ППЗМ, както и че вносителят е починал на 15.01.2004 г. Съдът е изложил доводи за противоречие на обжалвания административен акт, според който облекчението за безмитен внос на лек от инвалид се допуска с оглед личната употреба, като след смъртта му не е налице условие за действие на режима и от този момент възниква вносно митническо задължение в изпълнение на нормата на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ. Според съда не е налице нито едно от хипотезите на цитирания текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Настоящият касационен състав намира, че е неоснователно възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 от ППЗМ, във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ възниква ново вносно митническо задължение, след като правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, както твърди касаторът, понеже автомобилът е останал за лична употреба на универсалните правоприемници на инвалида. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,