Решение № 572 от 17.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 560/2010 г.

Решение № 572 от 17.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 560/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Н., чрез упълномощения му защитник адвокат П. Д. от АК-Шумен, срещу въззивно решение № 98/1.07.2010 г., постановено по внохд № 120/2010 г. от състав на Варненския апелативен съд. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на закона се твърди, че въззивният съд неправилно не е приложил чл. 88а, ал. 4 НК, въпреки наличието на данни за това. Искането е за приложение на реабилитацията по чл. 88а, ал. 4 НК и съответно условно отлагане на наказанието, поради наличие на всички предпоставки за това по чл. 66, ал. 1 НК. В този смисъл е искането по третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява го упълномощеният му защитник Д., който пледира съобразно изложените в жалбата доводи и искания. Частните обвинители - В. Г., Д. Д. и В. Т., редовно призовани не се явяват. Представлява ги адвокат Д. Г. от Силистренската АК, която възразява срещу жалбата и прави искане за оставянето й без уважение, по всички въведени касационни основания н нея. Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата по доводите свързани с приложението на чл. 88а, ал. 4 НК и наличието на законовите изисквания за приложение на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е основателна. С присъда № 17/2.06.2009 г. по нохд № 28/2009 г., Разградският окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. за виновен в това, че на 3.11.2008 г., в землището на с. Сушево, Кубратска община, в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при механизирана сеч с моторен трион, без да притежава необходимата квалификация, е причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за да окаже помощ на пострадалия - прест. по чл. 123, ал. 4, пр. 1, във вр. с ал. 2 и ал. 1, пр. 2 НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му наложил наказание "пробация" с мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и 2 НК, за срок от три години, както и по чл. 42а ал. 1, т. 6 НК - 320 часа безвъзмезден труд годишно, за срок от три последователни години. Тази присъда е потвърдена от състав на Варненския апелативен съд, с решение, което е отменено от ВКС с решение № 125/30.03.2010 г. по кнохд № 7/2010 г., постановено от състав на трето наказателно отделение при ВКС. След връщане на делото за ново разглеждане, с обжалваното решение, В. апелативен съд е изменил присъдата на Разградския окръжен съд, като в изпълнение указанията на касационната инстанция приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, както и, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание чл. 54 НК наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. В мотивите си съдът е изложил съображения за отказа от приложението на института на условното осъждане, въпреки положителните данни за личността на осъдения. Те се свеждат основно до това, че поради минали осъждания на дееца и липса на съдебна реабилитация и данни за наличие на основание за приложение на чл. 88а НК, е налице една от отрицателните предпостави за приложение на чл. 66, ал. 1 НК - лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Въз основа на твърденията в касационната жалба за наличие на основания за приложение на чл. 88а НК и на законовото изискване за изчисляване на срока при приложение на реабилитацията по чл. 88а НК от датата на изтърпяване на наказанието, настоящия състав изиска справка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието. От нея е видно, че жалбоподателят е освободен поради изтърпяване на наказание от Варненския затвор на 3.07.2003 г.. При това положение са налице условията за реабилитация по чл. 88а, ал. 4, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. За последните две осъждания на лишаване от свобода, по осем месеца, видно от свидетелството за съдимост, е извършено групиране на наказанията, с приложение и на чл. 68, ал. 1 НК и активиране на условно отложено такова наказание, съгласно определение № 210/13.08.2002 г. по чнд № 231/2002 г. по описа на РС-Тутракан, влязло в сила на 20.08.2002 г. Така групирано наказанието е изтърпявано до 3.07.2003 г. Следователно от датата на последното изтърпяно наказание лишаване от свобода - 3.07.2003 г., до деня на деянието предмет на настоящето наказателно производство - 3.11.2008 г., са изтекли повече от изискуемите пет години, в който период подсъдимия не е имал друго осъждане, видно от свидетелството му за съдимост. От изложеното следва, че са налице условията за реабилитация на подсъдимия М. Н., по чл. 88а, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 4 НК и същият следва да се счита за неосъждан. При това положение и поради изложените във въззивното решение доводи в подкрепа на условното отлагане изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия, с оглед на положителните данни за личността му, няма законово ограничение за прилагане института на условното осъждане от настоящата инстанция. В правомощията на касационната инстанция е да измени въззивното решение и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 НПК, да приложи чл. 66, ал. 1 НК, като отложи изтърпяването на наказанието за срок от три години. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение