Решение № 1406 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2007 г.

Решение № 1406 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на М. А. П., В. П. Н., Ж. К. К. и С. К. К. - всички от гр. Д., чрез процесуалния им представител адв. Г., против въззивното решение № 74 от 25 април 2007 г., постановено по в. гр. д. № 456 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2006 г. с което е отменено решение № 2* от 12 април 2006 г., постановено по гр. д. № 1* по описа на районния съд в гр. Д. за 2004 г. и вместо него установителният иск за собственост на касаторите е отхвърлен, а в частта на решението, с което е прогласена нищожността на заповед на кмета на община Д. решението е обезсилено и производството - прекратено в тази му част. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите изтъкват, че основанието и петитумът на иска сочат, че предмет на спора е терен от 49 кв. м, които се придават от имота на касаторите към имота на ответниците; спорната площ е определена и определяема като придаваема по регулация, без значение дали се индивидуализира като част от имота на касаторите, придаваема към имота на ответниците или като част от парцела на ответниците, придадена от парцела на касаторите; съдът не е обсъдил всички доводи и възражения по спора. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че заповедта за изменение на регулацията между двата парцела е нищожна, защото е подписана от заместник на кмета на общината, без да е налице спазена процедура по реда на чл. 184, ал. 1 от ЗТСУ; отчуждителното действие на одобрената регулация не е настъпило и касаторите не са загубили правото си на собственост върху процесния терен; след като обаче теренът е поставен с регулацията в парцела на ответниците, касаторите не могат да претендират, че са собственици на идеална част от парцела на ответниците; съдът не може да прогласява нищожност на административен акт в гражданския процес. Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК. Ищците-касатори твърдят в исковата молба и в измененията й, че са съсобственици на УПИ * в кв. 509 по плана на гр. Д., но 49 кв. м се придали по регулация към УПИ * на ответниците, а дворищната регулация не била приложена, защото нямало влязла в сила оценка и не било изплатено обезщетение. Според уточнения петитум на исковата молба, претенцията е за собственост върху 49 кв. м идеални части от УПИ *. А. решение е правилно. Вярно е, че претенцията на касаторите е за 49 кв. м терен, който се придава от имота на касаторите към имота на ответниците. При иска за собственост обаче претендирания имот следва да бъде отразен по начин, по който да не съществува съмнение както за страните, така и за съда, каква е претенцията в нейните пространствени измерения и съдът не може да присъди нещо, различно от точно отразената претенция, независимо дали по някакъв начин се подразбира, че претенцията е различна от словесно обозначената такава. Съобразно последното уточнение на искането на касаторите, претенцията им касае идеални части от урегулирания поземлен имот, собствен на ответниците. Следователно, те претендират не реална конкретно ограничена площ (доколкото такава изобщо може да се претендира в условията на одобрен застроителен и регулационен план), а идеална част от поземления имот на ответниците. По делото е установено, че касаторите са собственици на УПИ * по действащия план на град Д. по силата на покупко-продажби. Със заповед № 986 от 30 септември 1996 г. бил одобрен застроителен и регулационен план, заедно с кадастрален, за квартала, в който се намират спорният терен. С нотариален акт № 183 от 5 май 2004 г. ответниците били признати за собственици по регулация на 49 кв. м придаваеми от УПИ *. П. част не е завзета от ответниците. Заповедта за одобряване на застроителния и регулационен план от 1996 г. била подписана не от кмета на общината, без да е налична процедурата по чл. 184, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Този недостатък на процедурата обезсмисля изследването дали планът е приложен - дали придаваемата част е заплатена и завзета. Безспорно е, че при тези обстоятелства касаторите са останали собственици на определената за придаване към съседния парцел **** площ. Но те не са собственици, както е изричната им претенция, на идеална част от съседния урегулиран поземлен имот, защото такава възможност липсва по ЗУТ, а е била възможна при условията на чл. 181 от ЗТСУ (отм.) и то само в случаите на установено давностно владение (и изтекло до влизането на закона в сила) върху реална част от парцел, която не е достатъчна за образуване на самостоятелен такъв. Подобни твърдения в исковата молба на касаторите обаче липсват. Правата си те следва да потърсят по друг правен ред. Най-сетне, неоснователно е оплакването на касаторите, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения по спора. Съдът при постановяванетона решението си е взел предвид всички значими и относими към спора обстоятелства, като е изложил ясни, пълни и вътрешно непротиворечиви мотиви. Не се установи такова нарушение на съдопроизводството, което да е довело до нарушаване на правата на страните да участват в процеса и да представят доказателства. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение