Решение № 10906 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2018 г.

Решение № 10906 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Стоянов от [населено място], подадена чрез адв. Каров, срещу решение № 855/30.04.2018 г. по адм. дело № 471/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № 3388 зз-39/02.02.2018 година на полицай Т. Бачковски – командир на отделение при 05 РУ, ОД - Бургас на МВР. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за издаване на заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заповедта е немотивирана, липсват фактически констатации. По делото не са събрани доказателства относно наличието на данни за извършено престъпление. Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Командир на отделение при 05 РУ към ОД на МВР гр. Бургас - Т. Бачковски, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Б. Стоянов от [населено място] срещу Заповед за задържане рег. № 3388 зз-39/02.02.2018 година на полицай Т. Бачковски – командир на отделение при 05 РУ, ОД - Бургас на МВР. Първоинстанционният съд е описал в решението фактическата обстановка във връзка с издаване на оспорената заповед. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при липса на данни за допуснати съществени нарушения на производствените действия, водещи до ограничаване правото на лицето. На основание извършено тълкуване на относими разпоредби от ЗМВР относно задържането като принудителна административна мярка, е направен извод, че заповедта следва да съдържа само данни относно извършено престъпление, а именно, че има вероятност лицето Б. Стоянов да е извършил престъпление – кражба, които данни са били налични по образувано досъдебно производство. Достатъчно е било наличието на данни (информация) за съпричастността на адресата на заповедта към посоченото в нея престъпление. Такава информация е била получена от ответника в разговор с оперативния дежурен и от пристигналите на мястото на задържането други служители на МВР. При така установените предпоставки, съдът е приел, че ответникът е съобразил наложената мярка с материалните предпоставки, изискващи се от закона, поради което е отхвърлил жалбата на Стоянов като неоснователна. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Изводът на съдебния състав, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за задържане не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Формално посочено в основанието за задържането е, че има данни за извършено престъпление по чл. 195 от НК – извършване на кражба в гр. Бургас, ул. "Цар Симеон" № 28, вх. 1, ет. 2, но не са налице конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за възможната съпричастност на касатора към това престъпление. В мотивите на заповедта е посочено, че задържането се извършва във връзка с ДП № 431 ЗМ 141/18 г. Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за съпричастност на касационния жалбоподател към извършване на посоченото в заповедта престъпление по чл. 195 НК. В с. з. на 10.04.2018 г. ответникът уточнява, че разпореждането за задържането на Б. Стоянов е дошло от дежурния по радиостанцията, като номерът на досъдебното производство бил посочен от служител на криминална полиция, като впоследствие е узнал, че по досъдебното производство с жалбоподателя били извършени процесуално – следствени действия. Преписката не е приложена като доказателство с административната преписка. При условията на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Освен това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не да се установяват впоследствие. Съобразно изложеното, решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед за задържане рег. № 3388 зз-39/02.02.2018 г., издадена от полицай Т. Бачковски – командир на отделение при 05 РУ, ОД - Бургас на МВР. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 1015 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК /л. 14/. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,