Решение № 14966 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2009 г.

Решение № 14966 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница - Свищов, против решение № 30 от 5.06.2009 г. (погрешно изписана 2008 г.), постановено по адм. дело № 82 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Русе, с което е отменено решение № А-Б47-0291 от 21.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0042 от 18.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 3525,59 лв. на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) вр. с чл. 8, ал. 3, т. 5 от ППЗАДС за 333,863 литра спирт, използвани за производството на лекарствен продукт "Индовазин гел 45 г". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, според които съдът неправилно е обосновал решението единствено с правната норма на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, като не е взел предвид това, че в издаденото разрешение от Република Литва като производител на лекарството е посочена латвийска фирма, а не "Балканфарма-Троян" АД, и не са спазени разпоредбите на Регламент ЕО/726/2004 г. и на чл. 6, 7 и 8 от Директива 2001/83/ЕО. Моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - "Балканфарма-Троян" АД - гр. Троян, чрез процесуалния си представител - адв. Елена Николова, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Заинтересованата страна - РМД - гр. Русе, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - гр. Русе, е отменил решение № А-Б47-0291 от 21.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0042 от 18.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе. Осъдил е Агенция "Митници" да заплати на "Балканфарма-Троян" АД разноски по делото в размер на 500 лева. За да постанови решение в посочения смисъл, съдът е приел, че предмет на съдебното производство е решение № А-Б47-0291 от 21.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0042 от 18.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 3525,59 лв. на основание чл. 22, ал. 3 ЗАДС вр. с чл. 8, ал. 3, т. 5 от ППЗАДС за 333,863 литра спирт, използвани за производството на лекарствен продукт "Индовазин гел 45 г". С решението е възстановен на дружеството акциз в горния размер за вложени 333,863 литра спирт в производството на лекарства, реализирани през м. юли 2008 г.. Съдът е приел, че е приложима нормата на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, като е посочил, че в конкретния случай процесната стока е реализирана с продажбата й на "Актавис Експорт Интернешънъл" Лтд. - Малта, като това е продажба на едро по смисъла на § 1, т. 77 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а по силата на чл. 196, ал. 2 от същия закон жалбоподателят може да извършва търговия на едро с лекарствени продукти, за които има разрешение за производство, което обстоятелство не е спорно по делото. Съдът е приел за неоснователни наведените твърдения на касатора, че след като лекарственият продукт е предназначен за износ в Литва, жалбоподателят "Балканфарма-Троян" АД е следвало да има разрешение за употреба в тази държава, издадено по реда на директива 2001/83/ЕО, като е посочил, че в случая такова разрешение не е било необходимо, тъй като продуктът не е пуснат на пазара в Литва от жалбоподателя, защото по силата на извършената продажба процесният индовазин гел не е бил негова собственост и в тежест на купувача и получателя по фактура № 0000001907 от 28.07.2008 г. е било задължението да представи удостоверение за притежаване на разрешение. Предвид това съдът е приел, че притежаването на такова разрешение не е материална предпоставка за възстановяване на акциз в хипотезата на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, поради което е отменил отказа за възстановяване на акциз. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на страните, и при правилно тълкуване на приложимите правни норми. Безспорно е по делото, че с решението на началника на Митница - Свищов, в обжалваната част е отказано възстановяване на платен акциз на "Балканфарма-Троян" АД в размер на 3525,59 лв. за 333,863 литра спирт, вложени в производството на лекарства, реализирани през м. 07.2008 г.. Отказът за възстановяване на акциза, претендиран от дружеството, е аргументиран с това, че не е било представено от фирмата разрешение за употреба (регистрационно удостоверение), издадено от държавата Литва, в което "Балканфарма-Троян" АД да е посочено като производител на въпросния лекарствен продукт, съответно с установен срок на валидност на това разрешение, като митническите органи са се позовали на разпоредбите на дял 2 от Регламент (ЕО) № 726/2004 и на чл. 6, 7 и 8 на Директива 2001/83/ЕО, като са приели, че не е изпълнено задължителното условие на чл. 22, ал. 6 ЗАДС. Правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, в която е предвидена възможност за възстановяване на платен акциз за вложените в производството на лекарства алкохол и алкохолни продукти, както и че при прилагането на тази разпоредба следва да бъде съобразена нормата на чл. 8, ал. 3, т. 5 ППЗАДС, в която е посочено, че във връзка с искането за възстановяване на акциз следва да се приложат и документите, удостоверяващи реализацията на произведените стоки, в които са вложени алкохол и алкохолни напитки. Предвид тази разпоредба са представени доказателства, които именно са взети предвид от съда, от които е видно, че стоката е реализирана, като е продадена на дружество "Актавис Експорт Интернешънъл" Лтд. С оглед на това съдът е приел, че тази продажба е търговия на едро по смисъла на § 1, т. 77 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а по силата на чл. 196, ал. 2 от същия закон жалбоподателят може да извършва търговия на едро с лекарствени продукти, и с тази продажба последният е реализирал стоката, с което е изпълнено изискването на чл. 22, ал. 6 ЗАДС. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил и не е съобразил решението си с разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) 726/2004. Съдът е обсъдил тези разпоредби и настоящият състав приема съображенията му, че в тях се коментират две различни разрешения - едното за търговия с лекарствени продукти и другото разрешение - за производство на лекарствени продукти, като притежаването на първото от тях е необходима предпоставка за пускане на пазара на лекарствени продукти (чл. 6, т. 1 от Директива 2001/83/ЕО), като аналогична на тази разпоредба е разпоредбата на националното ни право, заложена в чл. 23, ал. 1 от ЗЛПХМ. В случая обаче лекарственият продукт е пуснат на пазара в Република Литва не от "Балканфарма-Троян" АД, а от купувача, който е следвало да има необходимото разрешение. Предвид изложеното, като е стигнал до извода, че незаконосъобразен е отказът на митническите органи за възстановяване на акциз, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора ответната страна в касационното производство има право на направените разноски. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., което следва да бъде присъдено на "Балканфарма-Троян" АД предвид направеното искане и неоснователността на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,