Решение № 6510 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2017 г.

Решение № 6510 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. Т." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Младост", бул. "А. М." №..., представлявано от С. С. К. - управител, подадена чрез пълномощник - юрисконсулт Д. В.. Оспорва се решение № 839/14.02.2017 г., постановено по административно дело № 4167/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002215004955-091-001/23.12.2015 г., потвърден в обжалваните части с Решение № 398/12.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., относно непризнато право на данъчен кредит по издадените фактури и по доставките на "Е. б." ЕООД, "Ф. с." ЕООД, "Е. т." ЕООД и "В. т." ЕООД за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. в размер на 14 178,15 лева и относно допълнително начислен ДДС в размер на 3 410,85 лева за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. по фактурите издадени на "Р. Б." ООД, на "Л. БГ" ЕООД и на "З. Г." ООД, ведно с лихвите за просрочие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи на съдебния състав за липса на реални доставки по спорните фактури, които били в противоречие със събраните в ревизионното и съдебно производство доказателства. Относно допълнително начисления данък се твърди, че от страна на ревизираното дружество е осъществен международен транспорт на стоки, като е спазена нормата на чл. 23, ал. 1 ППЗДДС, а съставените ЧМР съдържали всички законоустановени реквизити. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Василев, който моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, както и да се присъдят сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. се представлява от юрисконсулт Горанов, който оспорва касационната жалба, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, поради отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, в частта, потвърдена след обжалване пред решаващия орган, относно на отказано право на данъчен кредит по издадените фактури от "Е. б." ЕООД, "Ф. с." ЕООД, "Е. т." ЕООД и "В. т." ЕООД за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. в размер на 14 178,15 лева, както и относно допълнително начислен ДДС в размер на 3 410,85 лева за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. по фактурите, издадени от ревизираното дружество на "Р. Б." ООД, на "Л. БГ" ЕООД и на "З. Г." ООД. В частта относно отказаното право на признаване на данъчен кредит, Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата, след като е развил мотиви за неустановеност на реални доставки. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение в тази му част е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение в тази част е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби, поради което следва да бъде оставено в сила. Относно фактурите, издадени от "В. т." ЕООД, които са с предмет доставка на стоки - консумативи и резервни части по опис, съдът правилно е приел, че в самите фактури и придружаващите ги документи не е конкретизиран предмета на доставките. В спорните фактури стоките са означени само като "резервни части по опис" или "консумативи по опис". Представените описи обаче, в които е посочен само вида на частите или консумативите не са подписани, а освен това в тях не е отразено към коя фактура се отнасят, поради което същите не могат да бъдат отнесени към съответните фактури. Дори и само това обстоятелство е достатъчно да аргументира отказа за признаване на данъчен кредит поради непълнота на фактурите, които в този си вид не отговарят на изискването на чл. 114, т. 9 ЗДДС. Относно доставката на услуги - почистване на превозни средства, разпространение на рекламни флаери и поддръжка и обновяване на сайт и рекламни карета, по фактурите, издадени от "Ф. с." ЕООД, "Е. т." ЕООД и "Е. б." ЕООД, съдът е развил подробни мотиви относно отсъствие на доказателства, установяващи реалното престиране на тези услуги от доставчиците. Отразените факти в приемо-предавателните протоколи не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, а по-скоро тяхната вярност е опровергана. Не е установено на какво основание са почиствани конкретно посочените в протоколите превозни средства /ТИР композиции и лекотоварни автомобили/, тъй като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, че тези средства се намират в неговия автопарк и се използват от него в стопанската му дейност. Не е установено също така, съществуването на сайт на ревизираното дружество към момента на издаване на фактурите от "Е. б." ЕООД, който да е подлежал на поддържане и обновяване. За да отрече правото на признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Е. т." ЕООД, съдът се позовал на отсъствие на документи, установяващи предмета и начина на осъществяване на доставката - какви са били рекламните материали, къде, по какъв начин и от кого са били отпечатани и след това разпространени. Относно допълнително начисления ДДС по фактури, издадени от "Т. т." ЕООД с нулева ставка, съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че само формално дружеството е представило документите, разписани в чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 ППЗДДС, за да докаже извършването на международен превоз. Тъй като в ЧМР няма дата, на която е осъществен превозът и дата, на която е осъществена доставката, съдът е приел, че не може да се установи със сигурност, че тези документи обективират доставка на международен транспорт към датите на издаване на спорните девет фактури за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. Относно фактура № 4000000033/28.08.2014 г., издадена от "Т. Т." ЕООД на "Л. БГ" ЕООД с данъчна основа 2 500 лева и нулева ставка на ДДС, горните изводи на първостепенния съд не се споделят от настоящата инстнация. Видно от представената към тази фактура товарителница е, че същата съдържа всички законоустановени реквизити, в това число и дата на осъществяване на превоза, която е важна, тъй като следва да се обвърже с датата на издаване на фактурата и удостоверява настъпването на данъчното събитие по доставката. Относно тази фактура са спазени изискванията на ППЗДДС, респективно доказано е извършването на международен превоз на товари от ревизираното дружество, която доставка е освободена и за нея незаконосъобразно е начислен ДДС. В тази част оспореното решение следва се отмени, вместо което се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт, в частта с която е начислен ДДС по фактура № 4000000033/28.08.2014 г., издадена от "Т. Т." ЕООД на "Л. БГ" ЕООД, ведно със съответната лихва. По останалите осем фактури правилно с ревизионния акт е начислен ДДС, респективно оспореното решение в тази част е правилно, тъй като с изключение на две от представените ЧМР липсва отразяване на датата, на която е извършен превоза, поради което същите не могат да бъдат обвързани с фактурите. Представената товарителница по фактура № 40000000021/28.07.2014 г. съдържа дата на доставката, но не е подписана от превозвача. Същият пропуск в реквизитите се установява и в товарителницата по фактура № 4000000027/7.08.2014 г., в която освен това датата на превоза е последваща датата на издаване на самата фактура, тоест същата е издадена преди да е настъпило данъчното събитие, следователно не обективира реално осъществена стопанска операция. И двете страни претендират присъждане на разноски. При този изход на спора, в полза на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, което изчислено чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2 106,28 лева за двете съдебни инстанции. Дължимото на ревизираното дружество юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата следва да е в размер на 600 лева за двете съдебни инстанции. По компенсация между двете суми, в полза на "ОДОП" се дължи сума в размер на 1 506,28 лева, от които с оспореното решение са присъдени 450 лева, тоест с настоящото следва да се присъди разликата от 1 056,28 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение