Решение № 102 от 8.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 172/2016 г.

Решение № 102 от 8.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 172/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, молба за отмяна на влязло в сила решение № 132 от 26.01.2015 г. по т. д. № 2982/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, с което дружеството молител, като правоприемник на [фирма], е осъдено да заплати на: М. Б. Х. -В., Х. В. В. и К. В. В., като наследници на съдружника В. Т. В., на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, общо сумата 26250 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, 14 328.58 лв. - мораторна лихва за периода от 15.10.2007 г. до подаване на исковата молба и разноски по делото. Молителят твърди, че призовките и съобщенията по делото са изпращани на посочения адрес, а отбелязването от страна на връчителя, че в намиращата се на адреса 17-етажна офис сграда няма офис на [фирма] са верни, но непълни, тъй като на този административен адрес има още една сграда - Спортен комплекс /зад 17-етажната сграда/, включващ бизнес-клуб, в който е адресът на управление на дружеството. Поддържа се, че връчителят не е изпълнил изцяло задължението си да намери и посети адреса на търговеца, което е довело до нарушаване на процедурата по призоваване, а в резултат на това дружеството е било лишено от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представлявано. Ответниците по молбата за отмяна - Х. В. В. и К. В. В., чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат, считат искането за отмяна за неоснователно. Съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в публичното съдебно заседание. Ответницата по молбата М. Б. Х. - В., чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат, е застъпила подробно мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираното основание за отмяна и доводите на страните, както и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Видно от приложеното по т. д. № 2982/2012 г. на Софийски градски съд съобщение до дружеството - ответник по предявените искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ е, че препис от исковата молба, с приложенията, е изпратен на посочения и вписан в Търговския регистър адрес - [населено място], [улица]. След връщане в цялост на това съобщение, с отбелязване от връчителя, че на адреса се намира сграда от 17 етажа, чиито помещения се отдават под наем за офиси, но фирма [фирма] няма офис на адреса /по сведения от охраната на сградата и от счетоводството/ съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително и за последващите съдебни заседания по делото, както и по отношение на постановеното по делото решение. В молбата за отмяна не се оспорва, че адресът, на който е изпратен препис от исковата молба, съвпада с последния посочен в регистъра адрес. За доказване на твърденията, че на този административен адрес се намира и друга сграда - спортен комплекс, включващ сгради и съоръжения, с молбата за отмяна са представени копия от нот. актове: № 83, том I, рег. № 2354, дело № 79/2007 г. и № 17, том I, дело № 14/2004 г. След извършена констатация от настоящия съдебен състав в постановеното определение № 44/8.02.2016 г. за недостатъци при администриране на молбата за отмяна, вкл. и за липса на описаното като приложение удостоверение от Район "Студентски град" за административен адрес, по делото е представено писмо от Г. София от 24.06.2015 г. относно определяне на адрес за сграда за обществено хранене, отразена с идентификатор 68134.1605.4994.1 в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, като е определен следния адрес: [улица]. Този адрес е посочен и в допълнително постъпилите по настоящото дело молби, подадени от [фирма], с твърдение, че новият адрес за пръв път се съобщава на дружеството именно с това писмо, но цитираната в писмото заповед се отнася до изготвянето на кадастралната карта, а не до определяне на административен адрес. При тези данни, не може да се приеме, че e налице основанието по чл. 303, т. 5, предл. първо от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд. При призоваването на ответника - молител не е допуснато нарушаване, от страна на съда, на процесуални правила на ГПК, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото. По делото е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес. Твърденията на молителя за непълнота в удостоверените от длъжностното лице данни във върнатото в цялост съобщение, не сочат на извод за допуснато от връчителя неизпълнение на вменени му задължения, което да не е отчетено от съда при прилагане на фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК. След като посетеният от връчителя административен адрес, вписан в изпратеното от съда съобщение, е верен и съвпада с последния вписан адрес на търговеца, то правилно съдът е счел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че този адрес е непълен, не би могло да се вмени във вина на съда, съответно на връчителя при удостоверяване на причините, довели до невръчване на съобщението до дружеството. Допълнително представеното от молителя писмо от 24.06.2015 г. /дори и да се приеме, че то е именно липсващото приложение към молбата за отмяна/ сочи на извод, че адресът на сградата, собственост на дружеството, е променен още през м. юли 2012 г., като е определен адрес [улица]. Твърдяното от страна на молителя незнание за такава промяна и съответно непредприемането на действия по вписване на точния адрес в ТР, не би могло да обоснове поддържаното основание за извънинстанционен контрол по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо от ГПК. Доводите в молбата, че по делото липсват данни да е предприето връчване при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК - чрез залепване на съобщение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, са ирелевантни, тъй като този начин на фингирано връчване е неприложим в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение