Решение № 5424 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14896/2008 г.

Решение № 5424 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14896/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Илинка Георгиева Чернокожева от гр. Априлци, Пешка Христова Чернокожева от гр. Бургас, Петко Христов Чернокожев, Михаил Пенков Бакалов, Пенко Милев Бакалов, тримата от гр. София и Никола Георгиев Христов от гр. Севлиево, срещу решение № 137/14.10.2008 г., постановено по адм. д. № 28/2008 г. на Административен съд - гр. Ловеч, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра за поземлен имот № 52218.546.310 и са осъдени да заплатят разноски, както и в частта му, с която е отхвърлил като недоказано оспорването на договор за покупко-продажба на недвижим имот, нот. акт и разрешение за строеж. Развиват се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се иска решението да се отмени и се постанови решение по същество като се уважи жалбата им и в посочените части. Ответникът Генко Иванов Минев от гр. Ловеч писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административният съд - Ловеч, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, отхвърлил жалбата на Илинка Георгиева Чернокожева, Пешка Христова Чернокожева, Петко Христов Чернокожев, Михаил Пенков Бакалов, Пенко Милев Бакалов и Никола Георгиев Христов срещу Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра за поземлен имот № 52218.546.310, отхвърлил искането им за оспорване на истинността на нотариален акт, договор за покупко-продажба и разрешение за строеж, като ги осъдил да заплатят и разноски по делото на Генко Иванов Минев в размер на 100 лв. За да постанови решението си съдът приел, че е при издаването на заповедта е спазена процедурата, както и че не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, както и че за претендирания имот е налице спор за материално право. Решението е правилно. По делото е установено безспорно, че жалбоподателите не се легитимират с документ за собственост съгласно изискванията на чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР за претендирания имот, а имотът по решението, на което се позовават, издадено от поземлената комисия и нанесения в кадастралната карта имот № 52218.546.310, не се покриват по граници, поради което това решение не ги легитимира като собственици, за да се запише същият имот в кадастралните регистри като тяхна собственост. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че административният орган правилно е приложил чл. 41, ал. 4 ЗКИР и записал имотът като такъв с неустановен собственик. Съдът се е позовал на спор за материално право, но същият е между жалбоподателите и заинтересуваното лице, което не влияе за законосъобразността на оспорената заповед за процесния имот, след като те не представят доказателства за собственост за същия. Този спор има отношение между жалбоподателите и заинтересуваното лице, което се легитимира като собственик в процеса по оспорване на заповедта за имота, с нотариален акт и договор за покупко-продажба, чиято неистинност не е установена в хода на оспорването. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е извел правните си изводи, кореспондиращи с тях. Жалбоподателите не представят други доказателства в съдебното производство, а се позовават отново на посоченото решение на поземлената комисия, което е обсъждано и от административния орган по произнасянето му по направеното от жалбоподателите възражение. С оглед на това решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдяното в касационната жалба допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на решението е формално, като такова не се установява. Решението, в обжалваните му части, като правилно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК