Решение № 10134 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2011 г.

Решение № 10134 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 3529/11.03.2011 г., постановено по адм. д. № 2351/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Чавдар Стоянов Бурназки срещу заповед № К-9997/27.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от Чавдар Бурназки с молба да бъде отменено. Излага съображения, които по същество представляват възражения за допуснати процесуални нарушения, липса на произнасяне по правните доводи на страната. Не е даден отговор на въпроса има ли извършен състав на административно дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, за да бъде наказан с уволнение. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - министъра на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото, обсъди възраженията на страните и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед на № К-9997/27.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на касатора Чавдар Бурназки. В мотивите на обжалваното решение съдът е проследил подробно спазване на административнопроизводствените правила от страна на министъра на МВР и не е установил нарушение на процедурата. Правилно е преценено, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазена процедура и изяснена фактическа обстановка. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, при съобразяване реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, органът е посочил като фактическо и правно основание за издаване на акта "извършени тежки нарушения на служебната дисциплина" и описание на деянието, възприето от наказващия орган като "несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, посочени в т. 7, 8, 12, 34 и 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижа на службата". По делото не е представен цитираният в заповедта Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, или заверена извадка от него, за преценка материалната законосъобразност на заповедта. След като преписката не е попълнена с цялата документация, относима към спора, то делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. Основателно е възражението на жалбоподателя в касационното производство, че в обжалваното решение съдът не е изложил мотиви във връзка с деянието на служителя, за което му е наложена дисциплинарното наказание и обвързването му с конкретните норми от Етичния кодекс, цитирани в заповедта. Не е отговорено на възраженията на Бурназки, дали е налице уронване престижа на МВР, което по морални и етични правила да обуславя налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", без да е налице доказано извършено престъпление. При така изложените съображения, настоящият състав счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав. На административния орган следва да бъде указано да попълни преписката, като представи по делото Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, или заверена извадка от него, съдържаща цитираните в заповедта текстове, с което да бъде удостоверено правното основание за издаване на акта. Искането на касатора за присъждане на разноски по делото ще бъде преценявано при окончателното разрешаване и с оглед изхода на спора, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по същото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,