Решение № 2690 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2008 г.

Решение № 2690 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. С решение от 8.07.2008 г. постановено по адм. д. № 1090/2006 г., Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Кръстю Попов и Румен Попов, двамата от гр. Пловдив срещу заповед № ДК- 10-20/13.06.2006 г. на началника на РДНСК гр. Пловдив, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж № 446/28.12. 2005 г. на главния архитект за възстановяване на ограждащ зид между помещение № 4 и 5 в сутерена на жилищна сграда, построена В УПИ I - 809, кв. 156 по плана на ЦГЧ - Пловдив на името на Елена Панева като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Кръстю и Румен Попови, двамата от гр. Пловдив с наведени оплаквания по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, както и поддържа оплакване за недопустимост на същото. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е основателна. За да постанови този правен резултат, окръжният съд е приел за законосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Изводът за липсата на хипотезата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ е обоснован и законосъобразен след като в случая по безспорен начин е установено, че не се касае до извършване на нов строеж, а за възстановяване на преградна стена в съществуващ обем. Не с може да намери и приложение разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ предвид съдържащите се в същата условия при наличието на които не е необходимо съгласие на останалите етажни собственици. Процесното преустройство, за което е издадено разрешение за строеж изразяващо се във възстановяване на съществуващ зид между две сутеренни помещения № 4 и от № 5 не може да наведе извода за наличие на нов строеж като в това отношения доказателства не са представени. При така възприетата фактическа обстановка, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства и е изградено въз основа на тях и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочено в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Оплакването за недопустимост на решението за това, че производството е преюдициално е неоснователно. Предявеният с искова молба иск по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК и чл. 76 от ЗН пред друг съд не води до преюдициалност на спора, тъй като административното производство цели преценка за законосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Наред с това следва да се отбележи, че обжалваната заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия в съответната изискуема се форма при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. С оглед на гореизложеното следва решението на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.,