Решение № 15905 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2012 г.

ВАСVI отделение12.12.2012 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 9.07.2012 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 97/2012 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 15905 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил против решение № 137 от 9.07.2012 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 97/2012 г. С него се отменя Решение № РД - 12 - 24/3.04.2012 г. на Директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6608282829/20.02.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Кюстендил, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Емил Симеонов Иванов и са дадени указания за издаване на разпореждане за отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилното приложение на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 104, ал. 3 КСО по отношение на ответника Емил Симеонов Иванов, за когото не се установява от доказателствата по делото да е бил включен в списъчния състав на съответния участък, което е необходимо условие в хипотезата на чл. 104, ал. 3 КСО. Ответникът, Емил Симеонов Иванов чрез адвокат Божкова взема становище за неоснователност на жалбата със съображения изложени и в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно при изложените фактически и правни изводи на съда относно приложението на чл. 104, ал. 3 КСО във връзка с категоризирането на труда, положен от ответника през спорния период. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Емил Симеонов Иванов срещу решение на Директора на РУСО гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО Кюстендил. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Спорният въпрос е относно налице ли са 10 години осигурителен стаж при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО на длъжност "подземен пробовзимач" към качествен контрол на ЦУ на "Мини Бобов дол" АД. Съдът е установил от доказателствата по делото и от заключението на назначената съдебна експертиза, че трудовата функция на тази длъжност изисква ежедневен труд под земята, над 80 % от работното време при пълна заетост в условията на висок производствен риск. Същата е работническа и е включена по щат в списъчния състав на длъжностите, приети като работещи в подземните рудници на "Мини бобов дол" АД гр. Бобов дол. При тези данни съдът е приел, че за периода 21.08.1987 г. - 31.12.1999 г. на Иванов следва да му бъде зачетен стажа при условията на чл. 104, ал. 3 КСО във връзка с § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. При изводи на административния орган в друг смисъл съдът е приел обжалваното решение за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните разпоредби и като такова го е отменил и върнал делото като преписка на органа за произнасяне съобразно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба административният орган поддържа доводи в защита на тезата че за процесния период на заеманата длъжност на заявителя Емил Симеонов Иванов не може да намери приложение чл. 104, ал. 3 КСО тъй като длъжността му не е била включена в списъчния състав на подмения участък, което е необходимо изискване на разпоредбата. Тези доводи са неоснователни. Според разпоредбата на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО ако трудовият договор на лицата, които се трудят при условията на чл. 104, ал. 3 КСО бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ могат да се пенсионират не по рано от навършване на 45 годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Стажът при условията на чл. 104, ал. 3 КСО е за работници, инженерно технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници. При установените факти по делото, че Емил Симеонов Иванов е полагал труд като "подземен пробовзимач" в подземните рудници на "Мини Бобов дол" АД съдът е извел обоснован извод и в съответствие с материалния закон, че следва да му бъде зачетен стажът на тази длъжност като положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Отказът на административния орган мотивиран с това, че тази длъжност не е в списъчния състав на конкретния подземен участък съдът правилно е приел за незаконосъобразен тъй като такова изискване не се съдържа в разпоредбата на цитираната разпоредба. В конкретният случай всички останали изисквания са установени по делото а именно, че стажът на заявителят Иванов в процесния период е като работник, зает на работа под земята, което е напълно достатъчно за да се признае този стаж от първа категория при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. При постановяване на решението си съдът е установил всички факти от съществено значение за правилното решаване на спора и не са допуснати нарушенията, сочени като касационни основания за отмяната му. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение

Цитирани разпоредби

1