Решение № 9297 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16380/2013 г.
ВАСIII отделение03.07.2014 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 30.09.2013 г., постановено по адм. дело № 66/2013 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9297 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16380/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Бисер Николов Манолов понастоящем в затвора в гр. Бобов дол и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София /ГДИН/, срещу решение № 187/30.09.2013 г. по адм. дело № 66/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. В жалбите са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател Бисер Николов Манолов е недоволен от определения размер на обезщетението и претендира увеличаване и уважаване изцяло на претенциите всичките му искове. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба на Бисер Николов Манолов за обезщетяване по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост поради просрочие на жалбата депозирана от Бисер Манолов, и за допустимост и основателност на касационата жалба подадена от ГДИН. Касационните жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Бисер Николов Манолов, с която моли да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия от страна на администрацията на Затвора гр. Бобов дол да изпълни вменени й по закон задължения. Претендира се обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 10000 лева за причинени неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоционални състояния като чувство на безсилие и страх от системно нарушаване на минималните му права гарантирани от закона. Конкретните незаконосъобразни действия на администрацията на затвора в Бобов дол, които са посочени в исковата молба са - отнемане на времето му за престой на открито, като вместо два часа е ползвал само един час и половина, пазарувал е от лавката във времето, което му се полага да бъда на открито, гледал е видео или е бил на свиждане отново през времето когато е трябвало да бъда на открито. Така посочените незаконосъобразни действия и бездействия са били извършени през периода 01.09.2007 - 01.09.2012 г. С обжалваното решение административният съд е уважил частично иска като е присъдил обезщетение в размер на 500 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за визирания в исковата молба период от 01.09.2007 - 01.09.2012 г. поради нарушение на правото за престой на открито. За да постанови този резултат, съдът е приел, че кумулативно дадени предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ са доказани по отношение на претенцията за нарушение на правото на престой на открито. Административния съд е изследвал всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е установил, че са налице незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, от които са настъпили неимуществени вреди за лишения от свобода - раздразнение, възмущение, гняв и безсилие, като е налице причинна връзка между незаконосъобразните действия и вредите. След подробен анализ на приложимите разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, първоинстанционният съд е счел, че правото на престой на открито е било намалено в резултат на свиждания на ищеца и същият не е бил компенсиран. Решаващия състав е стигнал до тези изводи след като е обсъдил представените доказателства - билети за свиждания и разпит на свидетели. Отхвърлил е иска в останалата му част до пълния претендиран размер - 10000 лв. като е посочил, че твърдяните основания за обезщетение не са доказани и не са налице всички кумулативно изисквани от закона предпоставки за да е налице правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно нарушаване на правото на престой на открито поради факта, че лишеният от свобода може да пазарува от лавката на затвора единствено през времето му отредено за престой на открито, първоинстанционния съд е приел, че закупуването на стоки от лавката е възможност, от която лишените от свобода могат ако искат да се възползват. Прието е, че в конкретния случай няма незаконосъобразно действие на администрацията на затвора от което да са настъпили вреди за лишения от свобода. Във връзка с твърдението на ищеца, че същият е бил лишен от правото на престой на открито поради гледане на видео на определени дати, административния съд отново е счел, че това е една възможност предоставена на лишения от свобода, от която той може и да не се възползва. Посочено е, че лишените от свобода могат да държат при себе си телевизор, вестници, книги и други източници на образование и забавление като гледането на видео през времето за престой на открито е личен избор на ищеца и в конкретния случай правото на престой на открито не е нарушено. Относно претендираното обезщетение поради лишаване от правото на престой на открито поради късното връщане на ищеца от дело в гр. Кюстендил, АС - Кюстендил е приел, че няма никакви представени доказателства, от които да се потвърдят тези твърдения на Бисер Манолов. По отношение на твърдението на ищеца за нарушение на чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, с което Бисер Манолов е лишен от допълнителния 1 час дневно на открито за физическа и спортна подготовка, първостепенния съд е изложил мотиви, че тук отново не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен адмнистративен акт, действие или бездействие от страна на администрацията на затвора от които да са налице настъпили вреди за ищеца. Прието е, че нормата на чл. 151 от ППЗИНЗС противоречи на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който този един час физически занимания се ползва само ако е по възможностите на затворническата администрация. АС - Кюстендил е счел, че нормата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС е от по висш порядък съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА и следва да се прилага с предимство пред чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС. С оглед на тези заключение, административния съд е приел, че осигуряването на допълнителен един час спортна подготовка не е неотменно задължение на администрацията на затвора в гр. Бобов дол и непредоставянето му не представлява незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил едно правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Настоящият съдебен състав, намира, че съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установяват наличието на незаконосъобразни действия на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" относно осигуряване на правото за престой на открито на лишения от свобода. Правилно е установено, че по силата на чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС правото на престой не може да бъде ограничено за сметка на времето за свиждане и телефон. В конкретния случай административния съд е направил анализ на представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи, че правото на престой на открито е било нарушено на конкретни дати посочени в решението. Обосновани са изводите на съда, че видно от приложените билети за свиждания и свидетелски показания на свидетелите Радков и св. Крумов това право е било ограничено и лишеният от свобода не е бил компенсиран. Правилен с оглед на установеното е изводът на първоинстанционния съд, че твърдените неимуществени вреди изразяващи се в вид на раздразнение, възмущение, гняв и безсилие са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията на затвора. Правото на престой на открито е едно от основните права гарантирани на лишените от свобода като при ограничаването му несъмнено се накърняват правата на ищеца и настъпват неимуществени вреди за същия. Административният съд е обсъдил необходимите предпоставки за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е достигнал до обоснован извод, че същите са налице и ищеца следва да бъде обезщетен. Настоящият състав намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като се има в предвид и виновното поведение на Манолов, с което сам се е поставил в условия на ограничено право на свобода. По касационната жалба на Бисер Манолов: Доводите изложени в касационната жалба подадена от Манолов, относно задължението на администрацията на затвора да осигури един час допълнителни физически или спортни занимания са неоснователни. Административния съд правилно е приел, че задължението за осигуряване на допълнителен час физически занимания по силата на чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, противоречи на нормата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която този час дневна подготовка се ползва само ако е по възможностите на затворническата администрация. Обосновани са изводите на съда, че разпоредбите на закона са от по висш порядък от нормите на ППЗИНЗС и следователно при противоречие се прилага нормата на закон. В конкретния случай основателно е прието, че от събраните доказателства не се установява в затвора да е имало възможност за осигуряване на допълнителни физически занимания. Правилни са изводите на съда, че допълнителните физически занимания или спорт са могли да бъдат реализирани в предвиденото по дълго време за престой на открито като на т. нар. "каре" е имало поставени уреди за тренировка. В конкретния случай обосновано на доказателствата е прието, че няма налице незаконосъобразно действие или бездействие от които ищеца да е понесъл вреди. Неоснователни са твърденията в касационната жалба на Манолов, че е отнето от времето му за престой навън за сметка на времето за пазаруване на лавката. Съжденията на лишения от свобода относно времето за достигане до въпросната лавка не са свързани с незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора с които се нарушава правото на престой на открито и не могат да бъдат основание за присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Както правилно е посочил първоинстанционния съд възможността за ползване на лавката е една опция, от която лишения от свобода може да се възползва или не, като не е задължително това да става всеки път при престоя на открито. Доводите изложени от жалбоподателя Бисер Манолов относно противоречието в мотивите на съда при определяне йерархията на нормативните актове са неоснователни. Много ясно и точно първоинстанционния съд е посочил, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС е в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС и като правилно е приел административния съд следва да се приложи чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС. Правилни са изводите на съда, че в случая отново липсват конкретни незаконосъобразни действия или бездействия въз основа на които да може да се присъди обезщетение. Изложените доводи в касационната жалба относно неправилното определяне на началната дата, от която да бъдат присъдени лихвите върху обезщетението също са неоснователни. АС - Кюстендил правилно се е позовал на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС, съгласно което за незаконни действия или бездействия на административните органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва е момента на преустановяването им. По тези съображения настоящият състав приема, че първоинстанционния съд правилно е определил като начален момент за изплащане на лихвите последната доказана дата от периода в които са извършени незаконосъобразните действия. По касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че доводите изложени в тази касационна жалба са неоснователни. Обжалваното решение не страда от релевираните пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. На първо място следва да се отбележи, че административния съд е изследвал много подробно относимите правни норми от ЗИНЗС и ППЗИНЗС и след подробен анализ на всички представени доказателства е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Изложените доводи относно типа на административната дейност извършвана в пенитенциарните заведения са неоснователни. Независимо, че дейността на затворническата администрация не е типична дейност на администрацията по смисъла на АПК, то в конкретния случай ЗИНЗС и правилника по прилагането му са регламентирали начина, по които следва да бъдат изтърпявани наказанията лишаване от свобода и правата на лишените от свобода. При положение, че закона гарантира определени права на затворниците, то администрацията на затвора няма право на оперативна самостоятелност при прилагането им. В конкретния случай по делото ясно е установено, че Бисер Манолов е бил лишен от ползване на правото си на престой на открито за сметка на проведени свиждания, и същият не е бил компенсиран за това. Следва да се отбележи, че правото на престой на открито регламентирано в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е едно от основните права на лишените от свобода и накърняване на същото несъмнено води до твърдяните от ищеца неимуществени вреди под формата на безпокойство, раздразнение, гняв и чувство на безсилие. Още повече, че от събраните по делото доказателства незаконосъобразните действия на администрацията на затвора се установяват безспорно. Наведените доводи в касационната жалба, че липсва първият елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се споделят от настоящия състав. В мотивите изложени по горе в решението тези твърдения са обсъдени подробно и текущият състав не смята да ги преповтаря. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,