Решение № 9739 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2013 г.

ВАСIV отделение28.06.2013 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7276 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 1522/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 18 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9739 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЗК "Тракийска зора", гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощник адв. Чавдар Чавдаров, против решение № 7276 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 1522/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 18 състав, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-130-2600/2937/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие разноски по делото в размер на 650 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е съобразил допуснати нарушения при издаване на акта, като не са спазени изискванията за извършване на административни проверки, не е бил съставен доклад за констатирани нередности и не е уведомен стопанина за тях. Твърди, че решението е основано на заключението на СТЕ, за констатациите на която не е съобразена съответната стопанска година, за която се отнасят използваните площи. Моли, да се отмени обжалваното решение и да бъде отменено оспореното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че е обоснован изводът за законосъобразност на обжалвания административен акт и правилно е прието, че допуснатите по време на административната процедура нарушения по чл. 34 - чл. 36 от АПК, не носят белезите на същественост, т. к., не само че не са дали негативно отражение върху изводите на административния орган, а и в съдебната фаза жалбоподателят е разполагал с пълен обем процесуални средства да защити правата си. Излага, че ЗК "Тракийска зора" е уведомена за началото на административната проверка, предвид публикуваното съобщение на интернет страниците на МЗХ и ДФЗ относно изготвения проект за допустимите за подпомагане площи за 2010 г. и възможността на кандидатите да подадат възражения. Смята, че съдът е приложил правилно материалния закон - чл. 43, ал. 3 за намаляване размера на плащанията или техния отказ, предвид на това, че от доказателствата и заключението на СТЕ, е установено, че кооперацията е заявила за оторизация парцели, част от които реално не са стопанисвани през 2010 г., като процентът на наддекларираните площи по СЕПП и СНДП е 4,41, според резултата от извършената на основание чл. 37 от закона проверка в ИСАК и СИЗП, което е в границите между 3 % и 20 % и попада в приложното поле на чл. 43, ал. 3, т. 4 от с. з. вр. чл. 58 § 1 на Регламент № 1122/2009 г., а съгласно констатацията на вещото лице, недопустимата площ възлиза на 4,38 %, с оглед на което правилно съдът е счел, че разликата от 0,03 % не се отразява съществено на оторизираната сума и не налага извод за незаконосъобразност на административния акт. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7276 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 1522/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 18 състав, е отхвърлена жалбата на ЗК "Тракийска зора" против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-130-2600/2937/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 650 лв. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия, при издаване на оспореното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е установил, че по подаденото заявление за подпомагане са извършени административни проверки, въз основа на които са установени площи недопустими за подпомагане, които съставляват 4,41 % или 25,32 ха от общо заявената площ от 599,14 ха по СЕПП и по СНДП, като оторизираната сума по СНДП е 95 696,98 лв. и по СНДП - 52 349,95 лв. Съдът е установил въз основа на допусната и приета СТЕ, че действително недопустими за подпомагане площи са 25,13 ха или 4,38 %, като установената разлика е 0,03 % и не променя крайния резултат относно отказаната за подпомагане сума. При тези данни съдът е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен и в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-130-2600/2937 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единни плащане на площ (СЕПП) в размер на 15345,48 лв. и по Схемите за национални доплащания на площ (НДДП) в размер на 7619,96 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и от назначената и приета съдебно - техническа експертиза (СТЕ), че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП и по СНДП - 599,14 ха, като при извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи са извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", поради което е установена площ: по СЕПП 573,82 ха, която представлява 4,41 % наддекларирана площ. Въз основа на СТЕ за всеки един БЗС е установена заявена (декларирана) площ от земеделския стопанин, както и допустимата за подпомагане площ въз основа на одобрения слой "Площи подходящи за подпомагане за кампания 2010", а именно 574,01 ха, която представлява 4,38 % от общо декларираната площ. Установено е също така, че от декларираните общо 56 БЗС, от тях в 33 има недопустими за подпомагане площи, като за всеки от тях вещото лице е описало причините за недопустимост основани на това, че установената за недопустима площ попада извън слоя допустим за подпомагане, изготвен въз основа на ортофотокарта, изработена на база самолетни снимки, заснети в периода 28.08.2010 г. - 16.09.2010 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, като не са съобразени правилата за извършване на административните проверки и установяване на допустимия за подпомагане слой. Фактическите обстоятелства относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в отделна колона от таблиците ( съответно по СЕПП, СНДП и НР2), а като правни основания за отказа по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (колона 5) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, установени чрез административни проверки по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Същото е установено и от приетата СТЕ. В колона 7 е посочена обща недопустима площ отказана за подпомагане, въз основа на намаленията по чл. 37 от ЗПЗП. От допуснатата и приета СТЕ се установява, че за всеки парцел БЗС от посочените в таблиците от административния орган за отказ за подпомагане, е извършено съпоставяне между заявена и допустима за подпомагане площ в съответствие със специализирания слой "допустими за подпомагане площи" за 2010 г., който е публикуван на интернет страницата на МЗХ и на ДФ "Земеделие", както и съобщение до кандидатите за подпомагане, че могат да подадат възражения пред нарочна комисия. В тази връзка съдът е съобразил чл. 6 на Регламент № 796/2004 г. на Комисията относно създаването на специализиран слой "допустими за подпомагане площи", който представлява графична база от данните за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията на страната, като въз основа на тази електронна база данни се извършват административните проверки за допустимост на площите. Действително съдът е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила по чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 отАПК, тъй като административният орган не е дал възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го е запознал с допустимия слой и е препятствана възможността да докаже, че заявените за подпомагане площи съответстват на допустимия слой. Законосъобразно съдът е приел, че допуснатите нарушения в случая не са съществени, т. е. не са от степен да са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Тези изводи на съда са обосновани и с оглед заключението на СТЕ, че действително за част от БЗС заявени за подпомагане са налице, макар и малки по размер, площи извън приетия за допустим слой за 2010 г., но което се дължи на това, че през част от тях преминава напоителен канал и около тях са останали необработени части. В тази връзка в съответствие с чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, са допустими за подпомагане линейни елементи на заобикалящата среда (изрично посочени, в т. ч. напоителни канали), които са резултат на човешка дейност и са част от заявената за подпомагане земеделска площ, когато тяхната ширина не надхвърля 2 метра. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на констатациите и по СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и по двете схеми по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и по СНДП, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така с оглед констатирания процент на наддеклариране 4,41 % от адм. орган и 4,38 % от СТЕ, в съответствие с чл. 58

1

от Регламент 1122/2009, при процент на наддеклариране между 3 % и 20 % санкционираната площ е равна на удвоения размер на недопустимата площ и разликата между установената и санкционирана площ се явява оторизирана площ, поради което в случая санкционираната площ е 25,32 ха, а оторизираната площ е 523,09 ха и по двете схеми. Констатираната минимална разлика от 0,03 % между заявени и допустими площи, установена от административния орган и от СТЕ, не влияе съществено на крайния резултат по приложение на чл. 58

1

от Регламент 1122/2009. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2