Решение № 2925 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 466/2017 г.

Решение № 2925 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 466/2017 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И. срещу решение № 540 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 340/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 316з-906/31.03.2016 г. на директора на ОД на МВР - П. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Касаторът е заемал длъжността младши полицейски инспектор (КОС) в РУ П.. От доказателствата в административната преписка е установено, че същият е управлявал моторно превозно средство в извънработно време след употреба на алкохол. Поводът за извършената проверка от дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР е получен сигнал, че полицейският служител шофира бракуван автомобил УАЗ с регистрационни табели от друг автомобил. Проверяващите са установили, че автомобилът е паркиран пред ловния клуб в гр. П.. Предприели наблюдение на МПС и впоследствие видяли, че в него Иванов се качва сам и го управлява. Проследили го до дома му, където спрял. Поискали му документите на колата, но установили, че лъха на алкохол. При проверка с дрегер е установено 0,64 промила, а кръвната проба е показала 0,8 промила алкохол в кръвта. Установено е, че проверката за алкохол е извършена от служители на ОД на МВР - П., като касационният жалбоподател не се е възпротивил и не е заявил, че друг е управлявал автомобила. След съставянето на акта за установяване на административно нарушение е написал, че ще подаде възражение в законния срок, но такова не е представил. При съдебното обжалване е потвърдено издаденото наказателно постановление, с което на Иванов са наложени наказанията глоба от 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Решението е правилно. Административният съд обосновано е приел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. Изложените мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо преповтарянето им. Правилно съдът не е взел предвид показанията на посочените от касатора свидетели, които заявяват, че автомобилът е управляван от друго лице, каквото не е било установено при проверката за алкохол по сведения на проверяващите. Неоснователни са твърденията му, че е заплашван от служителите на дирекция "Вътрешна сигурност" и не е бил извършен поисканият от него повторен химически анализ на кръвната проба. Съгласно чл. 20, ал. 3 от действащата към момента Наредба 30/2006 г. в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановление лицето може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл 3-месечният срок за съхраняване на пробата в здравното заведение. При така установените факти и обстоятелства съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е законосъобразно издадена. Касаторът виновно е нарушил забраната на т. 28, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и т. 4 от МЗ № 8121з-396/5.08.2014 г. Извършеното от служителя тежко дисциплинарно нарушение е доказано, съставомерно е по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и за него задължително се налага наказанието "уволнение" по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,