Решение № 5639 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2010 г.

Решение № 5639 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Георги Ганев Георгиев, действащ като ЕТ "Геос - Георги Ганев" - с. Струйно, община Шумен, против решение № 126/14.12.2009 г., постановено по адм. дело № 309/2009 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на вземане за такса за битови отпадъци № 26-00-4450/17.08.09 г., издаден от кмета на Община Шумен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че таксата се дължи, след като на предприятието няма предоставен отделен съд за битови отпадъци и работниците са били само на срочни договори. Наред с това, неправилно е определена цената на услугата в решение № 270 по протокол № 17/18.12.2008 г. на Общинския съвет. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Шумен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Шумен е отхвърлена жалбата на ЕТ "Геос - Георги Ганев" против Акт за установяване на вземане за такса за битови отпадъци № 26-00-4450/17.08.09 г., издаден от кмета на Община Шумен. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения акт законосъобразно е определена такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г. в размер на 140,25 лв. Посочил е, че е издадено решение на общинския съвет по чл. 66 ЗМДТ за определяне на размера на таксите за всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ, а със заповед на кмета на общината са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. Жалбоподателят е подал декларация по чл. 17, ал. 2 ЗМДТ за недвижим имот, върху който има учредено право на ползване. Имотът се намира в с. Струйно и е използван за производствени нужди. В това населено място се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и от представените по делото 26 броя протоколи се установява, че общината е приела извършените дейности за периода м. януари - м. септември 2009 г. от "РТК" ООД - дружеството, на което е възложено организирането на събирането и извозването на битови отпадъци. Съдът е приел, че спорът е свързан с това дали услугата по сметосъбиране и сметоизвозване реално е предоставяна. В тази връзка е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че технологичният процес на предприятието му не е свързан с отделяне на производствени отпадъци. Позовал се е на определението за битови отпадъци по § 1, т. 7 ДР ЗМДТ, като е посочил, че според представената справка от ТД на НАП гр. Шумен за актуалното състояние на всички трудови договори, сключени от едноличния търговец, през 2009 г. в предприятието му са работили 9 лица на трудови договори, като от тях само едно лице е било на срочен договор. Наред с това, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че услугата не е осъществявана, след като общината не му е предоставила съд за битови отпадъци. Въз основа на приложения по делото списък за раздадените на жителите на с. Струйно съдове за битови отпадъци, съдът е приел, че са предоставени общо 203 съда, от които един съд е предоставен на стопанския двор, в който се намира и предприятието на жалбоподателя. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че по нот. акт № 8/2003 г. на нотариус № 19 с район на действие Районен съд гр. Шумен, на жалбоподателя ЕТ "Геос - Георги Ганев" е учредено вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в с. Струйно, община Шумен, представляващ едноетажна селскостопанска постройка с обща застроена площ от 550 кв. м., построена върху имот - държавна собственост, представляващ парцел 5 по плана на стопанския двор на селото, с площ от 8432 кв. м., за който същият е подал декларация по чл. 17, ал. 2 ЗМДТ с вх. № 2703000475/11.12.2003 г. Сградата се използва като цех за фуражи и други растителни продукти. Безспорно е също, че имотът попада в район, в който според заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. По делото е представен договор № 30П2405/29.11.2007 г. между община Шумен като възложител и "РТК" ООД като изпълнител за осъществяване на организирано събиране и извозване на ТБО на територията на 11 села в община Шумен, сред които и с. Струйно. Представени са 26 броя протоколи за приемане на извършените дейности по сметосъбиране и извозване, подписани между това дружество и общината за периода м. януари - м. септември 2009 г. Предвид тези доказателства се налага извода, че обективно в с. Струйно е предоставяна услугата по сметосъбиране и извозване с честотата, посочена в заповедта на кмета на Община Шумен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че според легалното определение за "битови отпадъци", дадено в § 1, т. 7 ДР ЗМДТ за битови отпадъци следва да се приемат и отпадъците, които се получават в резултат на дейността на предприятията, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите отпадъци. Няма твърдения или данни, че са налице обстоятелства, обосноваващи основание за приложение на изключението, поради което правилно е прието, че отделяните от предприятието отпадъци отговарят на определението за битови отпадъци. В случая е установено, че през 2009 г. в предприятието са работили 9 работници, като само един от тях на срочен договор за 43 дни. Това обстоятелство е установено от представената справка от ТД на НАП гр. Шумен за актуалното състояние на всички трудови договори, сключени от ЕТ "Геос - Георги Ганев". Твърдението в касационната жалба, че през 2009 г. в предприятието са работили само двама работника по договори за по 43 дни, не съответства на съдържанието на тази справка. Наред с това, обстоятелството какво е количеството на отделените отпадъци от предприятието на жалбоподателя е без значение за дължимостта на таксата, доколкото в случая размерът на таксата не се поставя в зависимост от броя на работниците. Таксата не би се дължала само при положение, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя в населеното място, което е регламентирано в чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Както се посочи по-горе, тази хипотеза в случая не е налице, тъй като услугата е предоставяна. Настоящият състав намира за неоснователен доводът на касатора, че услугата не е предоставяна, поради това че не му бил предоставен отделен съд за битови отпадъци. В представения списък за раздадените на жителите на с. Струйно съдове за битови отпадъци е отбелязано, че за стопанския двор е предоставен един съд. Това обстоятелства не се оспорва от жалбоподателя, дори изрично се подчертава в касационната жалба. Обстоятелството, че не е предоставен отделен съд за битови отпадъци на всяко от лицата, които притежават имоти или право на ползване върху имоти, находящи се в стопанския двор, не води до извод за недължимост на таксата. Предоставянето на един съд е осигурило обективно възможност за събиране и извозване на отпадъците. При положение, че той е бил недостатъчен, заинтересованите лица, включително жалбоподателят, са имали възможност да поискат предоставянето на още съдове да събиране на отпадъците. Неоснователни са доводите в касационната жалба, за това че размерът на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е неправилно определен в решение № 270 по Протокол № 17/18.12.2008 г. на Общински съвет гр. Шумен. Това решение представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и подлежи на обжалване като такъв. Решението не е предмет на конкретното съдебно производство, по което е постановено обжалваното решение, а проверка относно законосъобразността му не може да бъде правена инцидентно в рамките на производство по оспорване на индивидуален административен акт по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, какъвто е процесният акт за установяване на вземане за ТБО. Само за яснота на жалбоподателя следва да бъде посочено, че съгласно чл. 62 ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване, а според чл. 66, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за дейностите посочени в т. 1-4 от същата алинея. Спазването на законовите изисквания относно определянето на размера на таксата може да бъде проверено в производство по оспорване на решението по чл. 66 ЗМДТ, но не и в настоящото производство. Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против акта за установяване на вземане за ТБО. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,