Решение № 11054 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2018 г.

Решение № 11054 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 1790 от 20.03.2018 г. по адм. дело № 7559/2017 г. на Административен съд - С. град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - С. Д., изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отменил заповед № 282 от 12.06.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. Д. за длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по Програма "Мерки за развитие на селскостопанските райони" в ДФ "Земеделие". Съдът е установил точно релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до обосновани правни изводи. Жалбоподателката, сега ответник по касация, С. Д. е заемала по служебното правоотношение длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР" в ДФ "Земеделие", по силата на заповед № 304/31.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със Заповед № 675/17.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" служебното правоотношение на С. Д. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С решение № 235 от 12.01.2016 г. по адм. дело № 7760/2015 г. на Административен съд - С. град, оставено в сила с решение № 6552 от 25.05.2017 г. по адм. дело № 2854/2016 г. на Върховния административен съд, заповед № 675/17.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отменена. След влизане в сила на съдебното решение и в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл служителката е подала писмено заявление за възстановяване на длъжността си и се е явила в ДФ "Земеделие", за да заеме предишната си длъжност, На 12.06.2017 г. на С. Д. е връчена заповед № 281/12.06.2017 г., с която се възстановява на длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР" в ДФ "Земеделие", считано от 12.06.2017 г. Едновременно с това на същата дата й е връчено предизвестие № 112/12.06.2017 г. за прекратяване на служебното й правоотношение и оспорената заповед № 282/12.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл във връзка с утвърдено длъжностно разписание и писмено предизвестие, е прекратено служебното й правоотношение, считано от 12.06.2017 г., поради съкращаване на длъжността. Длъжностна характеристика за длъжността не й е връчвана. Съдът е обсъдил приложените по делото длъжностни разписания - щатни и поименни, представените длъжностни характеристики и заключението на експерта, изготвил съдебно-икономическата експертиза и правилно е приел, че за длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР" на ДФ "Земеделие" са изготвени две длъжностни характеристики. От тях само първата е връчена на служителката на 20.08.2012 година. Втората длъжностна характеристика от 28.04.2015 г. не й е връчвана, поради което не е подписана от нея, но в същата като минимално изискване за длъжността в т. Х е допълнено: "Професионална област: социални, стопански и правни науки; природни науки, математика и информатика; Аграрни науки и ветеринарна медицина; Технически науки; Хуманитарни науки; Сигурност и отбрана", образователна степен: висше, бакалавър. " Съгласно експертното заключение, кредитирано от съда, в длъжностното разписание на ДФ "Земеделие", утвърдено със заповед № 03-РД/1100/02.06.2017 г. и новото длъжностно разписание на ДФ "Земеделие", утвърдено със заповед № 03-РД/1133/12.06.2017 г., основните функции, изисквания и задължения за заемане на длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР", са едни и същи и са посочени в длъжностната характеристика на ДФ "Земеделие", утвърдена на 28.04.2015 година. Основните функции, изисквания и задължения за заемане длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР" в двете длъжностни характеристики, утвърдени на 20.08.2012 г. и на 28.04.2015 г., се различават основно в изискването за юридическо образование и опит. От заключението се установява, че и в двете длъжностни разписания няма съкращаване броя на персонала, заемащ длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР" в ДФ "Земеделие". При тези фактически установявания, съдът е достигнал до обоснован правен извод за липса на фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителката С. Д. в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът правилно е посочил, че отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, по арг. на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. При това положение за органа по назначаването възниква задължение да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява своите служебни задължения. В обсъждания случай, както е установил съдът, касационният жалбоподател вместо да изпълни влязлото в сила съдебно решение, едновременно е издал заповед за възстановяване на служителката, считано от 12.06.2017 г., и заедно с това на същата дата е издал заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, на същото основание – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Следователно служебното правоотношение със служителя не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо, съдът правилно е приел, че в случая е налице формално възстановяване, без промяна в длъжностните разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. Предприетите правни действия от органа по назначаване представляват по същината си неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тези действия на органа по назначаването целят заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и пряко нарушават правото на служителя да бъде възстановен на предишната длъжност. Правилен е изводът на решаващия съд, че не е налице реално съкращаване на длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол", дирекция "Договориране по ПМРСР" - не е доказано намаляване на числеността на длъжността, т. е. намаляване броя на нормативно определената позиция, както и премахване на присъщите й функции и задачи. Единствена промяна, установена по делото, е в утвърдената от 28.04.2015 г. длъжностна характеристика за длъжността "главен експерт" и то по отношение само на едно от лицата, като е въведено изискване да притежава юридическо образование и опит. Промяната на изискванията за заемане на длъжността не е равнозначно на кумулативното й премахването като позиция в длъжностното разписание и като система от функции и задачи, съответно не обуславя изпълнение на фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Действително, както се поддържа в касационната жалба, с Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията са уредени минималните изисквания за съответната длъжностна позиция и органът по назначаването може да въведе допълнителни условия и изисквания, но отново трябва да се подчертае, че промяната в изискванията за заемане на длъжността не означава съкращаването й по см. на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Неоснователни са и касационните доводи, свързани с вътрешната реорганизация на административните звена в ДФ "Земеделие". Предприетите организационни промени не освобождават органа по назначаване от задължението да изпълни точно съдебното решение. От значение е обстоятелството, че предходното уволнение на служителката от заеманата длъжност е отменено като незаконосъобразно именно поради липса на реално съкращаване на длъжността, т. е. съдът е приел, че същата не е премахната като съвкупност от нормативна позиция и възложени функции, дейности и задачи, вследствие на което органът по назначаването е следвало да я възстанови на същата, съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Изводите на решаващия съд в тази насока са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Инвокираните доводи в касационната жалба са насочени към съществото на спора за законосъобразност на оспорената заповед, същите са били предмет на обсъждане от административния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, юридическото лице - ДФ "Земеделие", в чиято структура е издателят на административния акт, следва да заплати на ответника по касация С. Д. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение е немотивирано и съответно - неоснователно, поради което не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,