Решение № 7704 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2017 г.

Решение № 7704 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ж. А., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 688 от 29.12.2016 г. постановено по адм. дело № 621 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - М.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С жалбата е оспорена като нищожна заповед № УРИ 4506 ОЧ-51 на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Ч., с която му е налжжена принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ)". С решението съдът е постановил, че оспорената заповед не е нищожна. В диспозитива на решението съдът е посочил, че жалбата е подадена от непридружен непълнолетен. Чл. 44, ал. 9 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) изрично забранява принудителното настаняване на непридружени малолетни и непълнолетни. Следователно заповедта и обжалваното решение са в противоречие с императивна правна норма. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление - Ч., оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозирано по делото възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Обжалваното съдебно решение е недопустимо. С решението на АС - М. е отхвърлена жалбата на Ж. А., гражданин на Афганистан, роден на 01.01.2004 г., непридружен малолетен против заповед № УРИ 4506 ОЧ-51 от 18.11.2016 г. на началника на ГПУ - Ч. при Министерство на вътрешните работи (МВР) за налагане на ПАМ "принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при дирекция "Миграция", с искане за обявяване на нищожността й. За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбата е подадена от страна имаща правен интерес от оспорването й и не страда от пороци водещи до нейната нищожност. Решението е постановено по недопустима жалба. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № УРИ 4506 ОЧ-51 от 18.11.2016 г. издадена от началник на ГПУ - Ч., е разпоредено принудителното настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" на чужденеца Н. К., роден на 05.11.1993 г., гражданин на Афганистан, без документи за самоличност. Изложено е, че същият е придружаващ на посочени в заповедта непълнолетни лица, негови братовчеди, сред които жалбоподателят в първоинстанционното производство - Ж. А. Последният не адресат на оспорения от него административен акт, тъй като в акта липсва изрично разпореждане за настаняването му в СДВНЧ. Единствен адресат на заповедта е чужденеца Н. К., по отношение на когото е приложена принудителната административна мярка. Поради това Ж. А. не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на заповедта. Жалбата му е недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорване. Наличието на правен интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за наличието на което съдът следи служебно. Като се е произнесъл по същество, при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, а не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, решението следва да се обезсили. Жалбата на Ж. А. следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. При фактическо настаняване на чужденеца в СДВНЧ, без издадена нарочна заповед за това, пътят му на защита е по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 вр. с чл. 159, т. 4 и с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение