Решение № 3585 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2016 г.

Решение № 3585 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Софтрикс" ЕООД - гр. София, подадена чрез адв. Савов, срещу Решение № 7620 от 7.12.2015 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 14123 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 01 - 1008419/25.01.2011 г., издаден от Валентин Илиев Колджиев, старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с решение № 537/25.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София /сега Д "ОДОП"/. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП сумата от 1368 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП моли чрез юрк. Николова да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Софтрикс" ЕООД против ревизионен акт № 01 - 1008419/25.01.2011 г., издаден от Валентин Илиев Колджиев, старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с решение № 537/25.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Решението на административния съд е постановено във връзка с решение № 15975/13.12.2012 г. на ВАС по адм. дело № 4435/12 г., с което е отменено решение № 740 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 3632/11 г. на АССГ, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на спора е отказано право на данъчен кредит в размер на 6500 лв. по 7 фактури с предмет "по договор" и "консултантски услуги", издадени от "ЕУРО ДОРС" ЕООД; в размер на 2830 лв. по 2 фактури, издадени от "СЛЕЙТ" ЕООД с предмет консултантски и специализирани услуги; в размер на 14 600 лв. по 14 фактури, издадени от "ДЕНИЗ ДИЗАЙН" ЕООД и в размер на 4000 лв. по издадени от "АЛЕК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД 4 фактури, отразени в данъчен период м. 05.2009 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ, договори, протоколи за отработени човекодни, данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Обосновал е извод, че спорните фактури не обективират реално извършени услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което за РЛ не възниква право на данъчен кредит. Наред с това съдът е посочил, че последващата реализация на фактурираните услуги за изработване на програмни продукти не е доказана и съответно от нея не би могло да се извежда заключение за реално извършване на услугите. Не се установява връзка и идентичност по естеството на продуктите между възложеното на подизпълнителите "ЕУРО ДОРС" ЕООД, "СЛЕЙТ" ЕООД "ДЕНИЗ ДИЗАЙН" ЕООД и "АЛЕК ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД и наличния договор на "СОФТРИКС" ЕООД с НСИ. По отношение на договора с "ДЕЙТА СОЛЮШЪНС" ЕООД също не е изяснено каква част от изпълнението е била превъзложена на всеки един от четиримата доставчици. Сходна по предмет със сключените между "СОФТРИКС" ЕООД и цитираните дружества е изработката по договора за техническа помощ от 1.02.2009 г. с възложител "АДИСС ЛАБ" ЕООД. Според решаващия съд дори и да бъде прието, че "Софтрикс" ЕООД е изпълнил договора, с оглед гореизложените съображения не може да се формира заключение, че изпълнението е извършено именно по очертания в търговската и счетоводна документация на ревизирания търговец начин - чрез подизпълнителите "ЕУРО ДОРС" ЕООД, "СЛЕЙТ" ЕООД "ДЕНИЗ ДИЗАЙН" ЕООД и "АЛЕК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Според касатора съдът не е извършил цялостен анализ на приложените по делото доказателства, както и на заключението на ССчЕ, което е довело и до необоснован извод за липса на реално осъществени услуги по спорните фактури. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение намира възраженията за неоснователни. Предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ЕУРО ДОРС" ЕООД, "СЛЕЙТ" ЕООД, "ДЕНИЗ ДИЗАЙН" ЕООД и "АЛЕК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. В случая съдът, след като е анализирал съдържанието на сключените договори с горепосочените доставчици, приложените към тях протоколи, както и данните по делото във връзка с кадровата и техническата им обезпеченост, обосновано е приел, че липсват доказателства за изпълнение на услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, т. е останало е недоказано извършването на услугата спрямо поетите задължения по сключените договори. Този извод не може да бъде опроверган и чрез заключението на ССчЕ, което правилно е ценено от съда наред с останалите по делото доказателства. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че само формалното счетоводно отразяване на фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че е налице законовото основание за данъчен кредит, при липса на реално извършени доставки по тях. В хода на ревизионното и съдебно производства от страна на касатора не са ангажирани доказателства, че резултатът от възложените работи е обективиран, тъй като към нито един от сключените договори не е налице двустранно подписан протокол, в който да са отразени данни за конкретно извършените услуги - конкретна поръчка, вид услуга. Вместо това в приложените протоколи са посочени отработени "човекочасове" или "човекодни" от лица, за които само се твърди, че са изпълнители на услугите. За тях обаче безспорно е доказано, че не са били в трудовоправни или облигационни отношения с доставчиците, като по този начин са опровергани твърденията, че именно посочените в протоколите лица са изпълнили договорените услуги. Наличието на издаден ревизионен акт на доставчиците /"ЕУРО ДОРС" ЕООД и "АЛЕК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД/, включващ и периода на процесните доставки, по никакъв начин не доказва, че услугите са реални, независимо че липсва корекция на начисления данък в тази част. При наличие на изрична констатация за реалност на доставките в приложения като доказателство друг РА, приемането на обратното при последваща ревизия на получателя по същите доставки би довело до нарушаване на принципите на законност и обективност, които органите по приходите са длъжни да спазват при установяване задълженията и отговорността на задължените лица, но тази хипотеза липсва по делото. Само по себе си наличието на ревизионен акт не освобождава получателя по доставката, който претендира данъчен кредит, да доказва нейната реалност. В този смисъл е решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 и С-643/11 на СЕС. Допълнителен аргумент в полза на извода за липса на материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит на дружеството е и факта, че процесните фактури са предмет - "консултантски услуги", "по договор", и т. н.. В случая предметът на доставката не може да се обвърже с определен вид работи, с конкретен договор. В този смисъл и предвид тълкуването дадено в решение на СЕС по дело С-271/12, на ревизираното дружество следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Изводите на съда не са в противоречие с решенията на СЕС, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния казус спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на услугите, наличието на данъчно събитие. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски по делото. В полза на ответника и на основание чл. 161 от ДОПК, в размера съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1368 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,