Решение № 9395 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5776/2015 г.

Решение № 9395 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5776/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, против решение № 391/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 503/2014 г. на Административен съд - П. Първата касационната жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. (ГДИН), при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния му представител, касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се остави без уважение претенцията на Н. Н. А.. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ш., който поддържа касационната жалба и не сочи нови доказателства. Втората касационна жалба е подадена от Н. Н. А., който счита решението за неправилно, в частта, в която е отхвърлена, като неоснователна претенцията му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния размер от 500 лева по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, се явява лично като оспорва касационната жалба на ГДИН и заявява, че поддържа подадената от него касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Касационните жалби са подадени от надлежни по чл. 210 от АПК страни, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административен съд - П., е разгледал искова молба от Н. Н. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. П., насочена срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С., при Министерство на правосъдието, с претенция за присъждане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, гладуване и болки в стомаха, виене на свят, нерви и незачитане на човешкото му достойнство за времето от сутринта до вечерта на 18.01.2014 г. поради бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - П., ведно със законната лихва върху посочената главница до окончателното изплащане на сумата. Съдът е установил, че Н. Н. А. е лишен от свобода, осъден на "доживотен затвор", пребивавал през периода описан в обстоятелствената част на исковата молба пред първа инстанция в Затвора - С. З.. С оглед участието му като страна в производството по адм. дело № 11218/2013 г. по описа на Административен съд - С.-град, насрочено за дата 20.01.2014 г. от 10,00 часа, същият е бил поетапно приведен от Затвора - С. З. през З. П. до Ц. С. З. в периода 17.01.2014 г. - 18.01.2014 г. От представените по делото вътрешни актове, организиращи дейността по привеждането на лицата от едно място за лишаване от свобода в друго с оглед участието им в определено процесуално качество като страни в различни съдебни процеси, съдът е установил, че съгласно писмено указание на Главния директор на ГДИН - С. от дата 13.06.2011 (получено в Затвора - П. на дата 15.06.2011 г. на стр. 96 от адм. дело № 503/2014 г.) при конвоиране на лицата на същите следва да се осигурява суха храна за един ден, но ако конвоирането е повече от един ден, както е било в процесния случай два дни, то храната (суха или котлова) за всеки следващ ден се осигурява от териториалната служба, където нощува лишеният от свобода. Установено от съда също е, че А. е получил при тръгване от Затвора - С. З. суха храна, а от Затвора - П., котлова храна за вечерта на 17.01.2014 г. и сутринта на 18.01.2014 г., като спорен за страните по делото пред решаващия съд е бил дали А. е получил и суха храна за път последния ден на 18.01.2014 г., в изпълнение създаденото с указанието на Главния директор на ГДИН задължение за администрацията на Затвора - П., където А. е нощувал на 17.01.2014 г. Съдът е приел, че създаденото правило сочи, че лишеният от свобода може да получи било суха, било котлова или дори и двата вида храна, стига обаче полученото да удовлетворява покриването на установената дневна дажба за лишен от свобода в пенитенциарните заведения в страната. Въз основа на събраните по делото доказателства, (писмени доказателства и свидетелски показания) съдът е приел, че е била изпълнена в цялост хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно осъществено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от състава на ГДИН, което е причинило негативно въздействие в сферата на А. Съдът е заключил с оглед преценката за действително претърпените вреди, че обезщетението в конкретния случай за причинените неимуществени вреди от А. следва да е в размер на 200 лева, като до пълния претендиран от А. размер за сумата от 500 лева, същата се явява неоснователна. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал допустимите и относими доказателства, установил е релевантните за спора факти и е обосновал своите изводи въз основа на тях, като с решението си е отговорил на всяко едно от възраженията на ГДИН в исковото производство. В този смисъл настоящата инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда установените между страните фактически обстоятелства. За да бъде ангажирана отговорността на административния орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. Поради това съдът обосновано е приел, че длъжностните лица от затворническата администрация, Затвора - П. са извършили незаконосъобразно бездействие, с което е нарушено по обем правото на лишения от свобода А. по чл. 84, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 274 от Правилника за прилагането му, като последната разпоредба изисква осигуряване на суха храна в достатъчно количество, съобразно разстоянието и времето на конвоиране. В съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, а също и съобразно продължителността на увреждането, административният съд правилно е приел, че обезщетението, което следва да получи А. е в размер на 200 лева, като в този размер искът е основателен и доказан. Правилно съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно (ТР № 3 на ОСГК на ВКС, т. 4) съдът е приел, че върху присъдената сума от 200 лева на К., следва да се присъди лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По отношение на касационната жалба на Н. Н. А., настоящият съдебен състав, намира същата за неоснователна, като счита, че административният съд е определил правилно размера на обезщетението, с оглед на действително претърпените от А. вреди. Решението на Административен съд - П., е правилно, законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,