Решение № 13269 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 550/2019 г.

Решение № 13269 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 550/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството e по реда на чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на К. Д. от [населено място], за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2957 от 25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 550/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното: С Решение № 2957 от 25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 550/2019 г. тричленният състав на ВАС е отменил Решение № 6314 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13753/2017 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с която е отхвърлен иска на К. Д. Д., EГН [ЕГН], от [населено място], срещу Висш съдебен съвет за сумата от 218. 46 лева претърпени имуществени вреди, представляващи мораторни лихви, ведно със законната лихва от депозирането на иска до окончателното изплащане на задължението, и вместо това е осъдил ВСС да му заплати сумата от 218. 46 лева, представляващи претърпени имуществени вреди от забава, ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба – 13.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е отменено Решение № 6314 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13753/2017 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с която К. Д., EГН [ЕГН], от [населено място] е осъден да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, и вместо това е осъдил ВСС да заплати на К. Д. сумата в размер на 248. 52 лева, представляваща разноски по делото. В останалата му част Решение № 6314 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13753/2017 г. от Административен съд С.-град е оставено в сила. Видно от изложените мотиви, съдът е приел претенцията на Прокуратурата на Република България за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за неоснователна, като се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (отпреди изм. и доп. на текста обн. в ДВ, бр. 94/2019 г.), които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Въз основа на посочените норми е приел, че в производството по специалния закон законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове по ЗОДОВ, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Волята на съда е ясна, но не е изразена в диспозитива на решението, поради което са налице основанията на чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидната фактическа грешка и молбата е основателна. Водим от изложеното и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,