Решение № 14072 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2020 г.
ВАСVI отделение13.11.2020 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 06.02.2020 г., постановено по административно дело № 266/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово. ОСЪЖДА С. Севдалинова от [населено място], [област], да заплати на ТП на НОИ – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14072 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4 от 06.02.2020 г. по административно дело № 266/2019 г. Административен съд – Габрово е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Севдалинова от [населено място], [област], против решение № 1040-10-5 от 14.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2017 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ – Ловеч; 2) осъдил жалбоподателката да заплати в полза на ТП на НОИ – Ловеч сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от С. Севдалинова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде уважена първоначалната й жалба. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Ловеч, в писмено възражение и в писмени бележки (чрез пълномощника юрк. Кирилова) изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторката пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. С. Севдалинова получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната й с разпореждане от 15.12.2012 г., чийто размер е изменян по искане на лицето и преизчисляван по предвидения в закона ред. С процесното разпореждане от 01.07.2017 г. на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и ПМС № 116 от 22.06.2017 г. във връзка с чл. 11 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2017 г. е извършено преизчисляване на пенсията й и същата е определена в нов размер за ежемесечно изплащане от 489. 66 лева. Разпореждането е атакувано от Севдалинова по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване, че размерът не е правилно изчислен, защото следва да е по-висок. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ – Ловеч с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.01.2019 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно. Решението на Габровския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Ловеч е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че пенсионният орган е преизчислил процесната пенсия, съобразявайки правилото по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. във връзка с чл. 11 от ЗБДОО и определеният нов размер от 489. 66 лв. за изплащане е законосъобразен. Доводите на касаторката за противното се дължат на очевидно правно-техническо смешение, защото с тях не се прави разграничение между механизма на осъвременяване на пенсиите и механизма за преизчисляване на пенсиите, поради което нейните подробни математически изчисления са погрешни. В случая (както правилно е посочил първоинстанционния съд) е извършено преизчисляване на пенсията на С. Севдалинова по новото (към онзи момент, сега отменено - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) правило на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), което за разлика от осъвременяването по чл. 100 от КСО не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, а ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията съобразно тежестта на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху който автоматично се начисляват всички извършени осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускане на пенсията до настоящия момент, т. е. при преизчисляването се променя процента по чл. 70, ал. 1 от КСО на осигурителния стаж в зависимост от определения процент със ЗБДОО и се прави ново осъвременяване и преизчисляване от датата на отпускане на пенсията. Изчисленията на органа, издал разпореждането от 01.07.2017 г., са правилни, а определеният нов размер на пенсията на Севдалинова от 489. 66 лева, освен, че е в съответствие със събраните доказателства в пенсионната преписка и относимата нормативна уредба, цитирана по-горе, е по-висок от получавания от пенсионерката до този момент – 478. 35 лева, с което се изпълнява и условието промяната в размера на отпуснатата пенсия да е по-благоприятна за лицето. В същия смисъл по сходни и/или идентични казуси е и практиката на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена с решение № 14159/23.10.2019 г. по адм. дело № 15252/2018 г., решение № 167/07.01.2020 г. по адм. дело № 5230/2019 г., решение № 5763/16.04.2019 г. по адм. дело № 7199/2018 г., и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, Габровският административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд – Габрово е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторката трябва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, като размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,