Решение № 3048 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2015 г.

Решение № 3048 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ""Ар-М-Агро" ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Бойчев, против решение № 1752/30.09.2015 г. по адм. дело № 131/2015 г. по описа на Административен съд П., САМО в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-26-1401735-091-01/25.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден в обжалваната част с решение № 1203/10.12.2014 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП" / П. при ЦУ на НАП, относно определени публични задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 12239,95 лв., ведно с лихвите за забава и съответните присъдени съдебни разноски. Касаторът релевира оплаквания за необоснованост и допуснато нарушение на материални закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на решението на АС П. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в същата част, както и разноски за двете съдебни инстанции. В писмени бележки процесуалният представител адв. Милкова излага подробни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания. Ответникът, Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Стоянова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, я намира за неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Ревизионен акт № Р-26-1401735-091-01/25.09.2014 г., издаден от възложил ревизията началник сектор и ръководител на ревизията главен инспектор по приходите в ТД на НАП П., потвърден изцяло с Решение № 1203/10.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице и настоящ касатор са установени задължения за корпоративен данък за периоди 2008 г. и 2009 г. съответно в размери на 12 239,95 лв. и 30 337,92 лв. и съответните лихви. В частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството за период 2009 г. - РА е влязъл в сила поради необжалване на решението на АС П. в тази му част. Предмет на касационна проверка е решението на АС П. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта му за допълнително установен корпоративен данък за период 2008 г. и съответните лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел, е, че правилно приходните органи са счели, че липсва една от кумулативно необходимите предпоставки за преотстъпване на корпоративния данък, а именно тази по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО /ред. в сила от 01.01.2007 г./ - към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото няма спор относно фактите. С ревизионния акт на касационния жалбоподател не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. поради отсъствието на условията за преотстъпване по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, предвид обстоятелството, че към 31.12.2008 г. е имал задължение за данък добавена стойност в размер на 17 585,13 лв., произходящо от деклариран ДДС със справка декларация /СД/ от м. септември 2008 г., дължим за внасяне до 14.10.2008 г. Към 31.12.2008 г. ДЗЛ е декларирал и ДДС за възстановяване в размер на 13 314,43 лв. за м. 10 и м. 11., при неприключила процедура към м. 12.2008 г. ДДС по СД по ЗДДС в размер на 17 585,13 лв. е внесено на 15.01.2009 г. Преотстъпването на корпоративен данък за 2008 г. е декларирано в ГДД, подадена през 2009 г. Не е спорно, че останалите предпоставки, необходими за възникване на правото на преотстъпване на корпоративен данък, са налице. При тази фактическа обстановка решаващите изводи, обусловили резултата по първоинстанционното решение, са законосъобразни. В унисон с доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че лицето няма право на преотстъпване по реда на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Към релевантния момент - 31.12.2008 г. касационният жалбоподател е имал непогасен остатък от задължение за ДДС, предвид което не е отговарял на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, респ. не е имал право на преотстъпване на дължимия за съответната година корпоративен данък. Вземането за ДДС за м. септември 2008 г. е било изискуемо и ликвидно към 14.10.2008 г., представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, както и подлежащо на принудително изпълнение вземане по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Ето защо, декларираният от ДЗЛ за финансовата 2008 г. счетоводен резултат по ЗКПО е подлежал на корекция в установения при ревизията размер. Тази корекция е дала основание за установяване на задължение за довнасяне на корпоративен данък за 2008 г. в размера на главница и лихви по процесния РА. Предвид изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното решение настоящата инстанция намира неоснователни. Решението на АС П. в обжалваната си част като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за касационното производство в размер на 2632,40 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно материалния интерес на спора, предвид обжалваната част на решението, редуциран при наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 към ЗА, в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 829,60 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение